Петър ЗДРАВКОВ

Доц. д-р Михаил Мадански е преподавател в НСА, а успоредно с това преподава и в треньорската школа към БФС. Освен академична кариера, той разполага и с богата треньорска такава – като помощник и старши треньор в редица отбори, включително и в чужбина. Работил е на два пъти в ЦСКА като помощник-треньор. Бил е и спортен директор на Монтана и Ботев Пд. 

В интервю за „Тема Спорт“ той коментира актуалните теми в българския футбол!

Доц. Мадански, в отиващия си сезон на Първа лига, нивото на футбола нагоре или надолу е спрямо минали кампании?

– Трудно e еднозначно да се определи дали има някакво подобрение в играта, тъй като нещата като че ли изглеждат като предварително ясни. Години наред се въртим в един омагьосан кръг, в който Лудогорец неотменно e шампион. Абсолютно невъзможно е да оценяваме другите отбори, защото никой от тях не успява да се намеси сериозно в битката за шампионската титла. Историческите грандове сякаш предварително се предават и сдават 1-ото място на разградчани. Ако се опитаме да сравним останалите с тях, виждаме голяма разлика.

Зададен по друг начин въпросът, имаше ли мачове от първенството, за които не съжалявате, че не сте превключили на каналите със западен футбол?

– Да. Независимо от положението в класирането, наблюдава се значително израстване в нивото на отделни мачове. Има двубои, които те държат пред телевизора, или дори те карат да ходиш на стадиона. Считам, че „договорките“ между отборите вече са в миналото. В последните 1-2 години според мен се играе значителен феърплей в Първа лига и понякога отборите демонстрират тактическо израстване, срещите са игрово оспорвани, има тактическо надлъгване между треньорите. По-скоро съм привърженик на тезата, че елитният ни шампионат става за гледане.

Ако приемем, че ЦСКА и Левски са „предварително предалите се“ основни преследвачи на хегемона, според Вас те знаят ли какво правят?

– Левски и ЦСКА правят селекция лятото с идеята най-после да се свали Лудогорец от върха. Обаче още около 5-ия кръг започва пренареждането на приоритетите – битка за второто място и за купата. Усещането ми е, че и в двата гранда селекционният процес не се подчинява на строго определени принципи. Особено в ЦСКА поне досега всичко се дължеше на някакви по-скоро случайни хрумвания, находки и познанства с мениджъри. И в ЦСКА, и в Левски селекцията продължава да е стихиен процес. Виждаме случаи, когато през август първенството вече е започнало, а чуваме, че селекцията е „отворен процес“. Не идва първата опция, идва вторият или третият вариант за пост и по-късно се обяснява, че нещата не са се случили, както от клуба са искали.

A на какво отдавате игровия спад при Лудогорец?

– Не бива да забравяме, че Лудогорец играе 16-17 мача повече от останалите отбори в България. Няма как футболистите им при превключване от евротурнири към българско първенство да са със същата мотивация. Въпросът с мотивацията там винаги е стоял на дневен ред, особено сега когато вече са шампиони и са се пуснали от хорото. Отделно, при тях имаше тотална смяна на поколението. Последните 1-2 години сякаш се лутат в селекцията за определени постове, не успяват да намерят точните хора. Друга причина, която виждам е, че не рискуват да правят постоянна ротация. Дори и срещу някои от последните отбори в класирането. Самите им футболисти много наблягат на рутината – рутинната победа да им донесе рутинната титла. Това е много сериозен проблем от психологическо естество пред тима. И все пак, ако половината клубове в Първа лига направят тяхната организация – като тренировъчна база, стадион, като селекция и работа в академията, мисля, че българският футбол ще отлепи дъното. Не съм съгласен с твърдението, че Лудогорец убива българския футбол, просто трябва останалите да се стремят да работят като тях. И там не всичко е перфектно. Недостатък е, че вече 10 години работи академията, а в същото време нямат нито един футболист от нея, който да се е превърнал в сериозен фактор за играта им.

Кой от отборите в елитния ни шампионат ви харесва най-много чисто игрово?

– Най-много ми харесва отборът на Арда. Тимът е категоричната изненада и потвърждение на максимата, че когато един клуб е добре структуриран, процесът изглежда съвсем лесен и се отразява на представянето и самочувствието на отбора. Имат спортен директор в лицето на Ивайло Петков, който носи отговорност и отговаря изцяло за спортната част. Наблягат на добри български футболисти, улучиха и на треньорски екип. Не се изхвърляха с цели, градиха бавно и спокойно отбор и нещата се получиха. В голяма част от мачовете играчите на Арда се забавляват на терена.

Какъв стил футбол виждате от кърджалийци?

– Смятам, че Арда практикуват комбинативен, понякога доста вертикален футбол. Те могат да разиграват топката и да я държат, но когато резултатът е в тяхна полза. Когато резултатът не е в тяхна полза, търсят най-прекия път към вратата. Разполагат с много технични футболисти, които четат играта. Много силен колектив са също така. Стилът им е хибриден, в зависимост от резултата и противника. Това показва значително израстване на треньорския екип.

Левски е малко пред тях в класирането. Какъв беше тимът при Генчев и как виждате настоящия син отбор на Веласкес?

– Генчев, с оглед наличния материал, беше изградил един сравнително боеспособен отбор, натрупа доста точки. Той си отстояваше своите позиции. За мен Левски допусна грешка като го уволни, тъй като – да, с идването на новия треньор заиграха малко по-атрактивно, но впоследствие се оказаха в задънена улица. Очевидно е, че феновете на Левски не са доволни от играта на тима, независимо от второто място. Въпреки това, според мен екипът на Веласкес трябва да остане да работи. В самото начало видях интересна неща, загатна се за треньорски и игрови потенциал. Нещата се пречупиха в мача на „Тича“ за купата, тогава се видяха пропуските в играта на Левски, макар и един мач нищо да не означава. При Веласкес сега има случаи, в които Левски повежда в резултата и аз оставам с впечатлението, че след това футболистите не знаят какво да правят. Допускат късни изравнявания, обрати. Виждам и грешно направени смени, виждам и инат в треньора да дава малко по-голям шанс на креативни футболисти от типа на Митков и Стефанов. В отбора е налице някакво самодоволство от това, че са на второ място.

А как си обяснявате лъкатушенето на ЦСКА?

– В ЦСКА непостоянството е много постоянна величина. Не се поучиха от грешките си в предишните години – закъсняла селекция, взет треньор на ангро в началото на сезона. После се обърнаха към Томаш и той бе приет с големи очаквания от червената общност. Никога не съм си представял, че може да се случат такива лъкатушения в играта. Хубавото е, че гледайки отбора, сякаш самият Томаш малко по-малко се променя. От прословутия мач със Септември, в който ЦСКА владя топката, но загуби, сега се отива към малко по-бързо разиграване и по-бързо достигане до вратата на съперника. Затова и ЦСКА създава голови положения. Има промяна към директност в атакуващите действия, започна се игра с типични крила и оформено ядро от 7-8 нелоши футболисти, които добиха някаква обиграност. Всичко обаче изглежда малко като авариен изход. Слаб мач и загуба и след това се реагира за оправяне на щетите. Поддържам тезата си, че Томаш има треньорски качества, въпросът е дали той е наясно, че оттук нататък трябва да намери печелившия футбол на база изпълнителите, с които разполага. Никой няма да му каже лоша дума за „грозна победа“ с 3:0. Той направи някои изключително красиви загуби. Ако самият Томаш не се промени, няма как да се променят и играчите.

Каква трябва да е тази промяна?

– Промяната трябва да е не в неговата визия за играта, а в неговата цялостна политика за направата на отбор. Защото на пожар се взеха няколко човека, които не свършиха никаква работа на ЦСКА. Имаме един футболист, който взема месечна заплата колкото целия отбор на Септември. Има футболисти, които си позволяват да негодуват при на смяна, да си тръгват по време на лагер. Това не е отбор от зоните, това е ЦСКА. Трябва да се гласува доверие на настоящото треньорско ръководство, но Томаш и щабът му трябва да се откажат от някои свои принципи, да потърсят нещо друго, което да пасне на атакуващия стил на ЦСКА.

Какво мислите за изтъкваната от него доминация във владеенето на топката?

– Да притежаваш топката не е никак лошо, но аз винаги питам – докога? До 08:00, до 09:00 часа? Винаги препоръчвам, че когато се тренира разиграване, трябва да има и две врати, за да има завършена атака с удар. Футбол, в който топката се държи самоцелно, вече никой не играе.

Предвидими ли са армейците заради бавното си разиграване?

– Това е основният проблем. Взимат защитниците топката, започват да си я подават и образно казано казват на противника: подредете се отзад, ще изчакаме. Ако в Локомотив и Берое се получаваше нещо с това, тук атакуващият футбол означава бързо подаване на топката напред и бързо достигане до голова ситуация. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Не чрез ритане на топката, а с бързи подавания по земя, диагонални подавания, надигравания на фланга 1 на 1. Треньорът на ПСЖ Луис Енрике казва така: „Ние трябва да сме непредвидими за противника и предсказуеми за себе си“.

Ако ЦСКА спечели купата с треньор Томаш, може ли това да промени оценката за неговата работа дотук?

– Когато ЦСКА с Томаш спечели купата, а усещането ми е, че това ще се случи, съвсем спокойно ще може да се каже, че сезонът е спасен. Отборът ще попадне в квалификациите на Лига Европа, където ЦСКА заслужава да е. Там вече ще се види истинското треньорство на Томаш, вижданията на скаутите, на спортния директор, който все още не мога да определя що за фактор е в клуба. Купата ще даде спокойствие на треньорите, футболистите и феновете. Освен пряк път към Европа, тя би била и сериозен успех и така сезонът по-лесно ще се преболедува. Шансовете за триумф са големи.

Относно червения спортен директор Нога, който гони 3 месеца на поста. Държи ли се като такъв?

– Не знам той наистина дали е на тази длъжност. Да приемем, че е такъв. В големите клубове спортният директор е сплотяващата фигура – връзката между първия отбор и ръководството, връзката между отделните отбори и първия отбор, връзката между първия отбор и академията. И най-важното – той отговаря за целия селекционен процес. Не може да се привлече футболист без негово знание. В досегашните си изяви той обръща много голямо внимание на ДЮШ и се създава впечатление, че това е основният му приоритет. Има чудене, спортен директор на целия клуб ли е, или само на академията? По отношение на представянето на първия отбор, селекция, тренировъчен процес, той не взима никакво отношение. Може би иска да се ориентира и вероятно ще се изкаже след края на сезона.

Моделът чужди директори на школи у нас работещ ли е?

– Според мен ние имаме достатъчен брой подготвени, но неизползвани по никакъв начин хора, които могат да станат директори на академии. Директор на академия е може би най-престижната длъжност в един клуб. Видях в Андерлехт как директорът на академията е на тази длъжност повече от 30 години и всяко едно нещо в клуба започваше с него. Той и спортният директор винаги един до друг. Няма лошо да идват чужденци за тази позиция в нашите клубове. Родните директори на академии са административни ръководители, а ние имаме нужда от директори на академии, които да се занимават с методиката на футбола. Не с това кога тръгва автобусът, къде ще се яде и къде ще се спи. Ние обаче все още не сме положили основите на развитието на детско-юношеския футбол. Трябва да е ясно, че няма как да направим футбол в академиите, когато в 16:00 на терена на академията идват едновременно 120 деца. На един-единствен терен!

Напоследък се говори за строеж на нов националния стадион. Какво мислите по тази тема?

– В момента няма друга държава, която да иска да построи национален футболен стадион. Ако го направиш, трябва да има и писта, за да може да има и лекоатлетически състезания. За този случай е подходящо сравнението със Синдрома на белия слон. Кралят на Тайланд, ако вдигне мерника на някого от приближените си, му подарява бял слон. Гледането на белия слон е толкова скъпо удоволствие, че той неминуемо фалира. В спорта и футбола има класически примери със Синдрома на белия слон. Такъв един са стадионите в ЮАР за световното първенство – 7 са пред срутване от общо 10. Синдром на белия слон е и нашата зала „8888“. В Кот д’Ивоар правиха финали за Купата на африканските нации, хората излязоха на протести, защото за 2 милиарда построиха 7-8 стадиона, които местните недоумяват какво ще ги правят. Ние искаме да направим стадион за около 500 млн., УЕФА в знак на уважение ще ни даде един финал за Лига на конференциите, националният отбор ще изиграе три мача за цяла година пред 5000 човека например. А не може ли от тези 500 млн. със 100 от тях да се помогне на клубовете да си оправят стадионите? Задължително да се направи отопление на стадионите. Тогава отпада категорично въпросът за формата на първенството. Дори в Румъния, където е по-студено спрямо България, имат отопление на терените и подновяват шампионата си в края на януари.

Според мен държавата трябва да направи и 100 изкуствени терена в страната, по градове, за много по-малко пари. Какво като построим такъв стадион? Когато децата имат терени, можем да изискваме от директори на академии и треньори. Базата е основното нещо. Вместо да строим стадион, държавата не може ли да дава на БНТ минимум 20-30 млн. за телевизионни права? Но като ги даде, държавата ще каже, че иска да играят в отборите по седем българи. Който играе без, ще взима по-малко от телевизионни права.