Карибският голаджия бе в основата на историческия требъл на Манчестър Ю през 1999 г.
Никола СТЕФАНОВ

Определено в момента не е лесно да си фен на Манчестър Ю. Амплитудите на емоции са точно толкова големи, колкото бе представянето на червените дяволи срещу Ливърпул (0:5) и Тотнъм (3:0), а въпросът за бъдещето на Оле Гунар Солскяер винаги е на дневен ред. Не такава бе ситуацията в края на миналия век, когато червените дяволи записаха безпрецедентен за английски отбор требъл, водени от нападателния дует Анди Коул – Дуайт Йорк. След като наскоро бившия нападател на Трите лъва чества своя 50-годишен юбилей, сега е редно да обърнем внимание и на неговия партньор в атаката.

Дуайт Евърсли Йорк е роден на днешния ден преди половин век в малкото селце Канаан, намиращо се на остров Тобаго, съставна част от Тринидад и Тобаго. Той е

едно от деветте деца в семейството

и още от малък си поставя за цел да стане футболист. За тази мечта бъдещият нападател дори продава раци на плажа, за да си купи първите обувки, с които да практикува най-великата игра. Макар и на 7-годишна възраст да е блъснат от кола и да оцелява по чудо, Йорк никога не се разделя със своята усмивка и позитивно мислене. По това време прави първите си стъпки във футбола, попадайки в академията на Бертил Сент Клер, който впоследствие ще бъде негов селекционер в националния тим.

Звездният миг на Йорк идва през март 1989 г., когато Астън Вила гостува в Тринидад и Тобаго за серия от приятелски мачове. Младокът играе срещу бирмингамци с екипа на националния отбор и сборен състав, като на почивката на втория мач чува по уредбата на стадиона, че гостите искат да се включи в техния тим за второто полувреме. Предложението е отхвърлено, но мениджърът Греъм Тейлър е твърдо решен да тества талантливия играч. Няколко месеца по-късно той подписва договор с европейския клубен шампион от 1982 г. срещу седмична заплата от 200 паунда плюс бонус от 50 за всеки мач в първия отбор.

Първоначално Йорк има

проблем с адаптацията

заради носталгията и силния си карибски акцент, но съжителството му с Тони Дейли дава своите резултати. Силният период за Йорк започва от 1995 г. нататък, когато той се премества от дясното крило на върха на атаката. Мощният му удар и отличната игра с глава се превръщат в изпитание за противниковите вратари, като за целия си период на „Вила парк“ той вкарва 98 гола във всички турнири. Сред тях е и третото попадение за успеха с 3:0 срещу Лийдс във финала за Купата на лигата през 1996 г. По това време трибуната Холт Енд адаптира прочутата песен на Франк Синатра „New York, New York“ с текст, в който се казва, че Дуайт Йорк може да вкара отвсякъде.

Неизбежното за онези години се случва и през лятото на 1998 г. националът на Тринидад и Тобаго заявява на своя мениджър Джон Грегъри, че иска да напусне и да заиграе в Манчестър Ю. „Той ме нарани толкова сериозно, че ако имах пистолет, щях да го застрелям“, казва бившият английски национал. Така Йорк се озовава на „Олд Трафорд“ срещу 12,6 млн. паунда и бързо започва да бележи гол след гол.

Тандемът му с Анди Коул

извежда Юнайтед до споменатия вече требъл, а вероятно и до ден-днешен сър Алекс Фъргюсън не съжалява, че първоначалното му желание да вземе Патрик Клуйверт не се осъществява. Играчът от Тринидад и Тобаго впечатлява и с факта, че играе с вдигната яка, което е препратка към легендата на клуба Ерик Кантона. Голмайсторският приз на Висшата лига, който дели с Джими Флойд Хаселбанк и Майкъл Оуен (тримата имат по 18 гола), и определянето му за Играч на сезона през 1999 г. определено са връхните точки в кариерата му.

Още преди да бъде застигнат от славата, Йорк е известен със сексуалните си завоевания, а новият статут му дава възможност да има богат избор от партньорки. Най-нашумялата му афера е тази с модела Кати Прайс, известна още като Джордан. През 2002 г. се ражда техният син Харви, който страда от аутизъм, а футболистът спира всякаква връзка с майката и своя наследник. Кариерата му също тръгва по наклонената плоскост, като по време на престоя си в Блекбърн играе 11 минути при равенството 1:1 срещу ЦСКА за Купата на УЕФА, преди да бъде заменен принудително още в 11-ата минута. Последният му звезден миг на клубно ниво е спечелената титла на Австралия през 2006 г. с ФК Сидни, където негов треньор е бившият немски национал Пиер Литбарски. Той бива определен за Играч на мача във финалната среща със Сентръл Коуст Маринърс (1:0).

Историята на Дуайт Йорк с националния отбор е противоречива, тъй като само 2 от 19 гола за родината са отбелязани срещу европейски съперник (срещу Исландия в контрола през 2006 г.). В най-добрите си години звездата

игнорира представителната селекция

но се завръща в квалификациите за Мондиал 2006, които носят на Сока Уориърс първото класиране за най-големия футболен форум в тяхната история. В Германия Йорк играе във всеки един от мачовете на тима си, макар че селекционерът Лео Беенхакер да го ползва на нова позиция – като дефанзивен халф.

След края на кариерата си някогашният голаджия неуспешно пробва треньорска кариера в своята родина и начело на резервите на Манчестър Ю, преди да се оттегли на заслужена почивка. Името на биографичната му книга „Роден да вкарва“ най-добре характеризира основното му достойнство, с което си спечели любовта на феновете.