Петър СТОЯНОВ

Финалът за Купата на България по волейбол при мъжете бе украшението след вълнуващия есенен полусезон и отлична прелюдия към пролетния. Хебър и Дея поднесоха страхотен двубой на любителите на играта. Сблъсък, в който имаше всичко – силна игра от двата тима, обрат, великолепна атмосфера. Спектакъл в най-чиста форма. Развитието на турнира показа едно – с висока вероятност Хебър и Дея ще са двата отбора, които ще се срещнат и на финала в първенството. Въпреки разочароващото представяне през есента бургаският тим крачи уверено напред в своето развитие, а наред с това има и изпълнителите, които да го отведат до битката за златото. Близнаците Братоеви, Николай Учиков, Тодор Вълчев са хора, калени в битките за златото, а към тях спокойно може да добавим опитния Стефано Патриарка и прогресиращия с всеки изминал сезон Стефан Чавдаров. Тепърва ще се оценяват качествата на новия треньор Франческо Кадеду, но дебютът му беше обещаващ.

Дея изигра по ноти първите два гейма – брилянтен сервис, отлична организация на блокада и умело дирижиране на дистрибуцията от страна на Георги Братоев. Към това няма как да не отчетем и справянето със сервиса на Хебър. Ключова за обрата се оказа дългата резервна скамейка на шампионите. Разпределителят Добромир Димитров

тотално преобрази играта

на Хебър, разигра новото попълнение Джулио Саби, който е класа за българското първенство, но тренира с тима от едва една седмица. Автоматизмите в тази игра изискват доста повече. Ако се върнем отново към плеймейкъра, трябва да се отбележи, че неделната вечер бе съвършена за него. Наред с великолепната дистрибуция Димитров помогна много с началния си удар, а освен това беше стабилен и на блокада. И всичко това се случи в родния му град след полусезон, в който той беше загърбван за сметка на австриеца Александър Туш.

Към разпределителя от пейката добро включване направи и Мартин Симеонов, който е трета, та дори четвърта опция през сезона, но е част от проекта Хебър от самото му начало в елита. Макар и останал четвърти по резултатност за тима, с голяма роля за обрата беше капитанът Виктор Йосифов. Скромен, тих, бягащ от светлината на прожекторите, но със страхотни лидерски качества, централният блокировач натисна със сервис в точните моменти, в които Дея отново надигаше глава. Хебър увеличи показателите си във всеки елемент и същевременно принуждаваше съперника да греши все по-често, с което доведе нещата и до триумфалния обрат.

Поглеждайки генерално, дългата скамейка, наред с високата индивидуална класа е това, което отличава Хебър от останалите. Дея, Левски, ЦСКА, Монтана, Нефтохимик са в състояние

да победят шампионите в един мач

но в дълги серии, каквито предстоят в плейофите на първенството, мисията изглежда трудно изпълнима. Да не кажем невъзможна. Въпреки всичко казано дотук финалите за купата показаха, че българският мъжки клубен волейбол върви в добра посока. Великолепна атмосфера в Пазарджик, отлична организация и фенове, чиито сърца бият с пулса на играта. И на любимия си отбор. Телевизионното излъчване също бе на ниво, а случващото се в последните години у нас показва, че със съвместни усилия – на медии, лига и клубове, нещата могат да вървят напред. Естествено няма как да стане без пари, но моделът е ясен – когато има какво да предложиш, инвестициите ще дойдат.