Любомир Найденов/webcafe.bg

Шампионка по бокс. Жертва на сексуално насилие в детството си от семеен приятел.

Една от първите жени, приети в Международната боксова зала на славата. Оцелява по чудо и живее втори живот, след като бившият ѝ съпруг я наръгва няколко пъти и стреля по нея.

Първата жена, представлявана от промоутър „акулата“ Дон Кинг. Корица на Sports Illustrated.

Идол на женския бокс. Треньор. Анализатор. Занимава се и с благотворителна дейност.

Кристи Мак е всичко това и повече. Скоро ще гледаме филм за нея. Но преди това ви предлагаме историята ѝ.

От момичето от малкия град до всенародната слава

Родена през 1968-а в градчето Мъленс, Западна Вирджиния, Кристи започва да се занимава със спорт от ранна детска възраст, като започва с бейзбол и баскетбол. Впоследствие продължава с баскетбола, благодарение на който си печели колежанска стипендия.

След което се запалва по бокса и именно с ръкавици на ръцете постига най-големите си успехи и печели национална слава.

1993-а е годината, в която Мартин подписва договор с един от най-известните боксови агенти – Дон Кинг. Тя се превръща в първата жена, представлявана от една от най-големите акули в бизнеса и получава възможност да се бие най-бляскавите събития, редом до имена като Майк Тайсън, Хулио Сезар Чавес, Феликс Тринидад и Ивендър Холифийлд.

Вълнуващата и кървава победа по време на гала вечерта, в която Майк Тайсън среща Франк Бруно, и осигурява поява на корицата на Sports Illustrated през април 1996 г.

Така Кристи се превръща в най-известното боксово име при жените в САЩ. Печели си прякора Дъщерята на миньора заради професията на баща си. Получава покана да гостува в шоуто на Джей Лено и епизодични роли в множество популярни сериали и други развлекателни програми.

Пътят до титлата

В следващите осем години Кристи се бие в някои от най-известните боксови арени, включително „Медисън Скуеър Гардън“ и „Сизър Палас“. Места, които преди това не са били домакини на мачове от женския бокс.

Един от най-емблематичните моменти за кариерата на Кристи не идва по време на състезателен мач, а на тренировка. През 1996-а огромна тълпа блокира „Таймс Скуеър“, за да наблюдава спаринг сесията ѝ.

Интересното е, че кариерата ѝ започва с равенство. На 9 септември 1989-а в продължение на пет рунда, нито тя, нито Анджела Бучанан успяват да стигнат до победата. В края на месеца Мартин взима реванш и я нокаутира още във втория рунд.

В първите си 49 професионални срещи Мартин записва 45 победи, две загуби и две равенства.

През август 2003-та губи първия шанс да спечели световна титла – на IBA. Нокаутирана е от Лайла Али в четвъртия рунд по време на гала вечер в Мисисипи.

Пет години по-късно отново стига до мач за титлата в супер средната категория, този път на WBC, но завършва наравно с Валъри Махфуд.

За да стигнем до 2009 година, когато вече е на 41 г., Мартин постига голямата си цел – печели световна титла и става шампионка на WBC в супер полусредна категория, побеждавайки трудно Дакота Стоун.

Това е и последната победа в кариерата ѝ. Две години по-късно губи реванша срещу Стоун, след като си чупи ръката и не може да продължи. Пада и в последния си мач – на 14 август 2012-а.

Дъщерята на миньора се отказва със статистика от 49 победи (31 с нокаут), седем загуби и три равенства в богатата си кариера от общо 59 профи мача.

Така и не успява да стигне до заветната победа №50.

През голяма част от кариерата си работи и като треньор.

Домашно насилие и опит за убийство

В документалния филм Fighting for Survival Кристи разказва, че като дете е била сексуално насилвана от семеен приятел.

Мартин разказва още, че още от пети-шести клас осъзнава, че е лесбийка. Има връзка със съотборничката си в гимназиалния отбор по баскетбол – Шери Лъск, която родителите ѝ не одобряват.

През 1991-ва се жени за тогавашния си мениджър Джеймс Мартин и приема фамилията му. Допреди това носи моминското си име – Солтърс. По онова време Кристи е на 22, а Джеймс – на 47. Според мнозина бракът е просто за пред хората, но връзката между двамата далеч не е розова.

Джеймс злоупотребява с кокаин и физически и психически насилва боксьорката. Кристи твърди, че прибира и всичките ѝ приходи от мачовете, за да финансира екстравагантния си начин на живот.

През 2010-а Кристи се свързва с ученическата си любов – Шери Лъск, през социалните мрежи. Малко по-късно заявява на съпруга си, че иска развод.

Обезумял от желанието ѝ, на 23 ноември същата година Джеймс намушква съпругата си няколко пъти и я прострелва в торса, след което напуска местопрестъплението – дома им в Апопка, Флорида, без да повика бърза помощ.

Като по чудо, Кристи оживява. Седмица след зверството 66-годишният Джеймс Мартин е арестуван. В ареста прави неуспешен опит за самоубийство. През април 2012-а е осъден на 25 години в затвора, които така и не излежава. Умира зад решетките на 26 ноември 2024-та.

Щастлива развръзка и живот след ринга

През 2017-а Кристи се жени за дългогодишната си партньорка Лиса Холуейн.

И до днес Мартин е смятана за една от най-големите легенди на женския бокс и фигура, която помага много за разрушаване на стереотипите не само в бокса, но и за хората с нетрадиционна сексуална ориентация.

Тя е една от първите жени, удостоени с честта да бъдат приети в Международната боксова зала на славата.

Остава близо до бокса след слизането си от ринга. Работи като треньор, притежава и промоутърска агенция.

Занимава се с благотворителна дейност. Помага на жертви на домашно насилие, работи и с ветерани от армията.

През 2021-ва Netflix направи добър документален филм за живота ѝ – Untold: Deal with the Devil. За ноември 2025-а пък е насрочена премиерата на биографичната лента, в която в ролята на Кристи ще се превъплъти Сидни Суини.

Наскоро 27-годишната актриса разказа, че е жертвала перфектната си фигура и е качила над 13 килограма, за да постигне максимална прилика с Кристи и годините ѝ на ринга.

Подобно на Кристи, Сидни също е сериозна почитателка на спорта и от малка тренира. И до момента от време на време практикува граплинг, като се е занимава с футбол, софтбол, водни ски, кикбокс и борба.

Надяваме се игралната лента, чието заглавие все още не знаем, да е поне толкова добра колкото и документалната.