Динко ГОЦЕВ/corner.dir.bg
Преди три години десетки хиляди английски фенове щурмуваха “Уембли” и превърнаха финала на Евро 2020 (проведено през 2021-ва) в кошмар. Влязоха 90 хиляди, много от които без билети, помитайки ограждения, стюарди, полицаи.
Имаше ранени, имаше арести и притеснителни ситуации, в които цели семейства си тръгнаха от стадиона, уплашени от тълпите, нахлули без места и билети.
Скандал, несъмнено. Документалният филм на Netflix, разследването на УЕФА, наказанието на Англия да играе два мача без публика… Всичко това доказва, че последното европейско първенство ни донесе поредния скандален момент в историята на шампионатите на континента.
А те не липсват в исторически план. Може би не за всеки от тези инциденти и случаи, които ще изброим, “скандал” е най-точното определение. Но са събития от спорен характер, които с години не се забравят.
Политиката често надува футболната топка почти до спукване, а обикновено това става за сметка на супер играчи и отбори, които страдат от смесицата на двете.
Генерал Франсиско Франко категорично забрани на испанския отбор да играе в четвъртфиналите срещу Съветския съюз на първото издание на европейското първенство. А това бе тим, в който блестяха Пако Хенто, Луис Суарес и Алфредо ди Стефано…
Но СССР влезе без игра във финалната четворка в Париж, а там спечели и трофея.
Това решение означаваше, че Ди Стефано никога не успя да играе на голям футболен форум с национален отбор, въпреки че е носил екипите на родината си Аржентина, и на Испания. Ла Фурия не се класира за Мондиал 1958, изпреварена от Швейцария.
Франко я спря на четвъртфинал за Евро 1960, а две години по-късно, когато имаше квота за Мондиала в Чили, Русата стрела се контузи и пропусна шампионата на планетата.
1968 г. Един швейцарски франк решава кой ще е финалист
Историята е добре известна, поне нейната официална част. Италия е домакин на турнира, но отборът не играе никак убедително. Дори местните медии не са никак оптимистично настроени към шансовете за титла.
Драмата е на полуфинал – на “Сан Паоло” в Неапол. Съперник е СССР, който е по-агресивен и атакуващ, но не успява да спечели в 120-те минути. Няма дузпи тогава, а се хвърля монета – “ези-тура”, за да се определи победител.
Реферът Курт Ченшер от ФРГ обаче не изпълнява ритуала на терена, както е пирето. А вика при себе си в съдийската стая само капитаните – Факети и Шестерньов. Всички останали са отвън и чакат – на игрището и на трибуните.
Историята е, че реферът вади монета от 1 швейцарски франк, подадена му от някакъв човек от организаторите, който влиза в съдийската стая. Някакъв италианец. Според съветския капитан, съдията наистина не е имал монета и е взел от някого, но не е ясно от кого. Факети мълчи по темата.
Италианецът избира “тура”, а секунди по-късно спринтира с разперени ръце на терена и стадионът изригва! “Скуадра адзура” е спечелила след хвърлянето на монетата.
И днес остават много съмнения какво точно е станало. Шестерньов твърди, че изобщо не са го питали коя страна избира. Освен, че не се знае каква е била тази монета. Че тя може да е била с две еднакви страни… Един Господ знае какво точно и как се е случило. Но късметът си избира Италия.
1976 г. Редовна ли е дузпата на Паненка?
Кой не знае Антонин Паненка? Кой не е чувал за него? И за неговата дузпа, с която копва топката над падналия вече към ъгъла вратар. И това изпълнение праща Чехословакия на трона, защото се случва на финала на Евро 1976.
Сеп Майер, великият германски вратар, твърди, че дузпата е нередовна.
“Няма право да спира по този начин преди удара, а и това не е точно удар”, странно твърди великият страж на непобедимия немски тим.
Изказват се рефери, изказват се други вратари (повечето са на мнението на Майер), но и големи футболисти на други позиции. Митичният Кройф твърди:
“Капещият лист на Паненка е нещо гениално, хладнокръвно и толкова смело, че аз лично му свалих шапка. Няма нищо против правилата. Брилянтно беше!”
Самият Йохан, както и съотборниците му, са бесни на полуфинала срещу английския рефер Клайв Томас. При 1:1, в 114-ата минута Кройф е фаулиран от Паненка, но нарушение няма, а секунда след това чехословаците бележат за 2:1 и после печелят мача.
1988 г. Куман си бърше задника с екипа на Германия
Една от най-култовите случки на европейско първенство, която и днес не е забравена. Онзи ден германските медии я припомниха, защото същият Роналд Куман е селекционер на “лалетата” преди Евро 2024.
След епичен полуфинал на Нидерландия с домакините в Хамбург, “оранжевите” са на финал с 2:1. Матеус извежда Бундестима напред от дузпа, а Куман изравнява също от 11 метра в 74-ата минута. А Марко ван Бастен бележи в 88-ата минута и мечтата на домакините е разбита.
И кръвната вражда между двете футболни нации взима връх. Матеус си разменя фланелката с Куман, а бранителят на Нидерландия, отивайки към агитката на своите за празненствата, направи нещо непростимо. Имитира с жест, че си бърше задника с екипа на противника, даден му от един голям играч в духа на феърплея.
За съжаление на Роналд, дори през 1988-ма, камерите имаха доста добри гледни точки и следяха много от нещата по терена. И една от тях улови жестовете му. Стана колосален скандал.
Куман дори не се извини. С това стана култов герой завинаги за феновете в родината му. Но репутацията му пострада сериозно в световен мащаб. Все пак, Матеус едва ли някога би си позволил такова нещо, нали?
2004 г. Дания и Швеция са врагове, но за една вечер станаха приятели
Тази ситуация я помним ясно. Беше в нашата група на Евро 2004, като преди последния мач България бе отпаднала с нула точки и чакаше мач с Италия, която бе с 2 от две ремита със скандинавските отбори.
Те трябваше да се срещнат помежду си, като тръгваха от изходна позиция с по 4 т.
Сметките бяха: Реми между Дания и Швеция, гарнирано с италианска победа над нашите, създаваше ситуация с три отбора с по 5 т. Но ако ремито между датчани и шведи бе 2:2, 3:3 или с повече голове, Италия отпадаше, дори да бие с 10:0 българите.
И докато ние измъчихме скуадрата в Гимараеш, като паднахме с 1:2 с гол в 90-ата минута на Касано, другата среща бе трогателно предвидима. Малко преди края Олоф Йонсон вкара за 2:2, но датчаните не изглеждаха съсипани от допуснатия гол.
Бесът в италианския лагер бе разбираем, а медиите в страната нарекоха случилото се “биското”. Това е израз в италианския език за мач, който завършва така, както изнася и на двата отбора, а за третия символично остава бисквитка в устата (“биското”). Е, бисквитка за Италия и ранно прибиране, а вечните врагове на футболния терен заедно отидоха на четвъртфинал.
2012 г. 100 000 евро глоба за бельото на Бендтнер
Никлас Бендтнер направи много силни мачове за Дания на Евро 2012. Всъщност, направи един много силен мач, а един негов жест струваше това да не е на терена в най-важната среща на своите, които отпаднаха в групата без него.
Нападателят на Арсенал вкара два гола на Португалия при загубата 2:3, като при едното попадение си свали надолу гащетата и показа бельото отдолу, а на него бе логото на букмейкърска компания. УЕФА изригна и наказа веднага Бендтнер – 100 000 евро глоба и 1 мач санкция!
Оказа се, че ексцентричният тип е взел 200 000 евро за рекламата, като върна половината под форма на глоба.
А и гледа от трибуните как Дания загуби решаващия мач с Германия с 1:2 и отпадна преди фазата на елиминациите.