Легендата, който трябваше да навърши днес 100 години, е първият човек, вдигнал КЕШ като играч и треньор

Теодор БОРИСОВ

Когато става въпрос за личности, спечелили Шампионската лига като играчи и треньори, по-младите фенове веднага се сещат за Карло Анчелоти, Пеп Гуардиола или Зинедин Зидан. Още в зората на КЕШ това постижение е достигнато от човек, чиято 100-годишна от рождението честваме днес – Мигел МуньосМосун. Самият факт, че в кариерата си той записва над 300 мача като играч и още 900 като треньор показва, че става въпрос за една непреходна фигура за испанския и световния футбол.

За разлика от много други легенди на най-великата игра Мигел Муньосне наследява любовта си към спорта от своя баща, който е шивач по професия. Вместо това той е почитател на коридата и по-конкретно на матадорите Антонио Биенвенида и Антонете. Първоначално Муньос-младши учи търговия, но в крайна сметка успява да открие любовта си към футбола. Още в самото начало на кариерата си изпъква с физическа мощ и голям демараж. Десният му крак пък се превръща в кошмар за противниковите вратари. След като изкарва военната си служба, Муньос подписва договор с Логронес, по това време намиращ в третото ниво на испанския футбол, срещу възнаграждение от 500 песети на месец.

Изявите му довеждат до преминаване в Сантандер, където играе в средата на халфовата линия. Следват отлични мачове и на опашката за подписа му се нареждат Овиедо и Реал Мадрид. В крайна сметка той се озовава в Селта, където негов треньор е легендарният вратар Рикардо Самора. Сега Муньос действа в атака при схема „WM“ и бързо кара галисийци да се радват, че са платили 30 000 песо за него. През 1948 г той и нападателят Мануел Фернандес биват трансферирани в Реал Мадрид, което се оказва отличен ход за Белия балет.

В началото на 50-те години прави отличен тандем в средата на терена с Хосе Мария Сарага, в който ролите са перфектно разпределени – Сарага мисли основно за защитата, докато Муньос е призван да тормози съперника. Първоначално единствените успехи на новата формация на Белия балет са в приятелския турнир Малко световно първенство през 1952 г. във Венецуела и трофея Терара Ерера в Ла Коруня, но нещата бързо се променят. Това се случва след идването на Алфредо Ди Стефано, който първоначално има отлични отношения с Муньос и неслучайно му дава прозвището Ел Чато.Авторитетът на халфа се доказва от това, че след напускането на Луис Моловни именно той получава капитанската лента и в качеството си на такъв вдига КЕШ през 1958 г. Краят на състезателната му кариера е белязан с бляскав бенефис на 17 юни 1959 г., в който Реал Мадрид побеждава с 5:3 Сантос на Пеле.

Още докато е активен играч, Мигел Муньос вече планира бъдещето си на треньор и през 1953 г. взима необходимия лиценз. Затова логично, когато в рамките на сезон 1958-59 Луис Карниля е принуден временно да се оттегли от поста заради операция, халфът го замества в рамките на 2 месеца. Виждайки перспектива в него, Сантяго Бернабеу му дава възможност да започне работа в Плус Ултра – отбор на едноименната застрахователна компания, явяващ се филиал на Белия балет. През април 1960 г. Муньос застава начело на Реал и поставя основите на „йе-йе“ генерацията (име, заимствано от песента на Бийтълс SheLovesYou), която доминира в испанския футбол през 60-те години, като началото е поставено със знаменитата победа срещу Айнтрахт Франкфурт със 7:3 във финала за Купата на шампионите.

Нещата невинаги протичат гладко, както показва скандалът с Алфредо Ди Стефано по време на загубения финал за КЕШ от Интер през 1964 г. Муньос избира консервативна тактика за ограничаване на основното оръжие на нерадзурите ДжакинтоФакети, което не се харесва на сприхавия аржентинец. Той настоява, че вместо да се пречи на офанзивата на целия отбор, е достатъчно срещуиталианеца да се изправи Амансио. В крайна сметка Кралския клуб губи двубоя с 1:3, а когато в неговия ход Ди Стефано отново настоява на своето, буквално е пратен „да върви по дяволите“. „Разговорът ни бе чут чак в Конго“, свидетелства след години звездата на Реал, който веднага е изваден от състава поради „проблеми с гръбнака“и след края на сезона преминава в Еспаньол.

„Мигел бе изключително спокоен човек. Стремеше се да използва всички наши предимства, за да надиграем съперника. Действаше с трима в отбрана, трима в халфовата линия и четирима нападатели и в нито един момент не ни казваше как да отиграем топката, тъй като бяхме играчи на достатъчно високо ниво. За него нямаше титуляри и резерви, а отбор, който трябва да печели“, описва го по най-добрия възможен начин Хосе Сантамария. Когато все пак ръководството на Реал го сменя през 1974 г., той не без самочувствие определя като основна причина неговата популярност.

През 1982 г. Муньос поема националния отбор на Испания, на когото вече е бил начело за 4 мача през 1969 г. Квалификациите за Евро’84 завършват успешно след крайно дискусионната победа с 12:1 срещу Малта, а на самите финали във Франция Ла Фурия намира пътя си към мача за трофея след успех над ФРГ в заключителния мач от груповата фаза и драматични дузпи с изненадата на надпреварата Дания. В сблъсъка за отличието грешка на вратаря Арконада при свободен удар на Мишел Платини и късен гол на Бруно Белон носят триумфа за домакините на надпреварата. 2 години по-късно в Мексико ЕмилиоБутрагеньо собственоръчно се разправя с Дания на осминафинала, бележейки 4 гола за крайното 5:1, но пропуска на ЕлойОлая при дузпите срещу Белгия спира тима на четвъртфинал.

Слабите игри на Евро’88 водят до уволнението на Муньос, който вече е в напреднала възраст и умира на 16 юли 1990 г. след инфекция на хранопровода. И до ден днешен той е най-успешният и дълго задържал се треньор на Реал Мадрид, което е показател за значението му за историята на Белия балет.