Франк ЛИНКЕШ, Kicker

Тази картина е емблематична и изниква в съзнанието на всеки футболен фен, достатъчно възрастен, за да е бил свидетел на спечелването на третата световна титла от Германия, през 1990-а: Андреас Бреме е застанал спокоен и концентриран на точката за дузпа на олимпийския стадион в Рим, във вечерта на 8 юли. Телевизионната камера приближава лицето му, което е хладнокръвно, докато аржентинските футболисти спорят с рефера Едгардо Кодесал известно време, преди мексиканецът да е отсъдил дузпата в 85-ата минута.

Бреме, тогава на 29 години, реализира с десния си крак, точно и уверено, в долния ляв ъгъл на вратаря. Във времето той споделя, че е бил убеден, че ще вкара. Най-вероятно е можел да го направи и с левия си крак, предвид че бе смятан за най-добрия футболист, играещ еднакво солидно и с двата, за онзи период от време. Онази вечер в Рим е апогей за германския футбол и за кариерата на Бреме. Това е просто дузпа, биха казали скептиците. Но с каква цена, биха казали останалите!

На вратата на Аржентина тогава е Серхио Гойкоачеа, един от най-големите специалисти по отношение спасяването на дузпи. Да не говорим за погледите на милиони, които са отправени към Андреас, в очакване на изпълнението му. Максимално напрежение! Кой би искал да е на негово място? Не и Лотар Матеус. Капитанът оставя отговорността именно на Бреме, защото знае, че приятелят му е с железни нерви. Точно решение и жест, който е ценен подобаващо. Един изстрел, един гол, Бремето.

Андреас, който е роден в Хамбург, започва да играе в Бармбек-Уленхорт. Той преминава през Саарбрюкен, за да достигне до Кайзерслаутерн, където именно се утвърждава като безценен футболист и става национал. Продължава кариерата си в Байерн Мюнхен и е вицесветовен шампион от 1986-а. Подобно на много негови колеги, той става разпознаваем по целия свят, когато заиграва за Интер. По онова време Италия е меката на футбола, като играе в Милано заедно с добрия си приятел Матеус. Талантливите момчета стават мъже и лидери на шампионски отбор.

Бреме ликува с титлата на Италия през 1989, както и с Купата на УЕФА през 1991-а, но е в най-добрата форма на живота си именно на световното първенство във втората му родина Италия. Левият бранител вкарва на Нидерландия на 1/8-финалите, а изстрелът му от пряк свободен удар, който се отбива в стената, се превръща в гол и срещу Англия на полуфиналите. За финала вече стана дума. Това поставя Бреме на равни начала с Хелмут Ран, Герд Мюлер и години по-късно Марио Гьотце, другите германски футболисти, вкарвали при победи на финали на световно първенство.

Андреас се завръща в любимия Кайзерслаутерн през 1993-а, след кратък престой в Реал Сарагоса. Дори и при болезнени моменти той винаги попада в полезрението на камерата. Подобно на сълзите, които не може да скрие след изпадането на лаутерите от Бундеслигата през 1996-а, когато е прегърнат от добрия си приятел Руди Фьолер, част от състава на Леверкузен, с когото играят директен мач за оцеляване. Германия видя своя герой да страда и потъна в тъга с него. Щастливият завършек за бранителя идва 2 години по-късно, като шампион на Германия със същия този Кайзерслаутерн, върнал се сезон по-късно в елита, макар и в ролята на резерва, скромен, без да блести.

За негово съжаление, кариерата му на треньор не е толкова успешна. Така и не постига нещо значимо начело на лаутерите, а после и в Унтерхахинг, както и в ролята на помощник на Джовани Трапатони в Щутгарт. В последните години около Анди не се вдига много шум. Подобно на Ран, който отбелязва победното попадение срещу Унгария през 1954-а, на Бреме се налага да живее в миналото, винаги търсен за интервюта свързани с гола му от Рим 1990-а.

„Питаха ме за това навсякъде, всеки ден, дори и напълно непознати хора“, споделя той пред „Кикер“ през 2020-а, по повод 30 години от успеха. Когато във футболния музей в Дортмунд се основава Зала на славата на Германия, Бреме е сред първите, които са включени там през 2018-а. напълно заслужено признание към играч и личност, която си отиде твърде рано, на само 63 години. Шест седмици след кончината на неговия ментор и треньор на Бундестима през 1990-а Франц Бекенбауер. Нека почива в мир.