Юлиян ДИМИТРОВ

За мнозина от почитателите на Германия отборът от 1972-ра е най-силният в историята. Бундестимът буквално помиташе всичко по пътя си, а върхът бе спечелената първа титла на Европа след 3:0 срещу СССР в Брюксел. В чия витрина ще попадне Сребърната амфора взе да се изяснява още след първия четвъртфинал, в който германците удариха с 3:1 Англия. Първият немски успех на митичния „Уембли“ се превърна в персонално шоу на един футболист, превърнало се във визитната му картичка. Гюнтер Нетцер бе над всички и обра овациите, като вкарва от дузпа решаващия гол за 2:1 (Ули Хьонес и Герд Мюлер бяха другите стрелци). За плеймейкъра на Борусия Мьонхенгладбах това бе може би най-силната година в кариерата му и неслучайно бе избран за най-добър футболист в страната. В анкетата за „Златната топка“ за първи път сънародници окупираха челната тройка (б.а. – през 1988-а ще го повторят нидерландците Ван Бастен, Гулит и Рийкард), като безпрецедентно се събраха в две (!) точки – Франц Бекенбауер (81) пред Нетцер и Герд Мюлер (с по 79). Гюнтер, който е смятан за един от най-великите плеймейкъри в Германия, на 14 септември чуква 80 години.

Среден на ръст, здрав физически, с продълговато лице, волева брадичка и дълги руси коси, Нетцер по-скоро можеше да бъде объркан с рок идол. В действителност той се превърна в първата поп звезда на немския футбол. На терена се отличава с огромните си ходила, обувките му са №47, което не се отразява ни най-малко на пасовете и ударите му. Неслучайно го наричаха Караян, на името на прочутия австрийски диригент. Халфът изпъква с поведение и изявления, които го изваждат от контекста на типичния футболист. „Футболът е траур, той е драма, той е страст, той е щастие от най-висока степен”, споделя ритнитопковецът, който се интересува и от изкуство.

Роден в Гладбах, в продължение на 10 години защитава цветовете на местния Борусия, превръщайки се в лидер и капитан на тима. Седемдесетте са най-силните години за жребчетата, които с Нетцер печелят първите си две титли (1970, 1971). След това се превръща в звезда и на Реал Мадрид, като заедно с Паул Брайтнер ликуват два пъти в Ла Лига. През 1977-а на Христовата възраст окачва бутонките като играч на Грасхопърс. След края на състезателната си кариера е генерален мениджър на Хамбургер ШФ (1977-85).

На терена Нетцер следва думите на легендарния треньор Ернст Хапел: „Искам винаги да печеля всичко и ако това не става, то поне останалата част”. Едно качество обаче винаги го е отличавало. „Мога много добре да делегирам права на другите. Голямо изкуство е да имаш по-добри хора около себе си. За мен да играя футбол беше най-висш приоритет. Борусия Мьонхенгладбах беше станал кръв и плът за мен. Най-голямата ми радост беше да практикувам това, което изграждахме крачка по крачка. С един великолепен треньор, Хенес Вайсвайлер, който ни водеше. Футболът беше всичко за мен, останалото – второстепенни, маловажни неща”, споделя Гюнтер.

Като играч той въплъщаваше динамичния човек, който се възползва от свободата си както на футболния терен, така и извън него. Лидер, който командва, дава точни до милиметър пасове и забива с фалц преки свободни удари в горния ъгъл. Знаменит е триумфът за Купата на Германия с 2:1 срещу Кьолн през 1973 г. и легендарната му смяна. Треньорът Вайсвайлер го оставя резерва и по време на мача иска да го пусне, но Гюнтер отказва. Преди продълженията да започнат при 1:1, Нетцер отива до наставника и му каза: „Ще играя”, и сам прави смяната си.

„Сам си направих смяна – нещо нечувано. Бях известен като отличен изпълнител на преки свободни удари, но тогава ми се удаде злополучен силен удар с левия крак, който… влезе в мрежата. Беше лудост, която и до ден днешен още не съм проумял.”

В националния отбор Нетцер се конкурира със звездата на Кьолн Волфганг Оверат. Докато през 1972 г. футболистът на Борусия е титуляр по време на евроепопеята, то две години по-късно, при триумфа на домашния мондиал, Нетцер предимно седи на пейката. „Винаги съм казвал, че Волфганг е по-добрият играч за националния отбор, а аз за Борусия. Бундестимът не е бил моя обявена цел, не съм се стремял към него. Търсех радостта си в клуба, там бях по-добрият. Националният отбор е отличителна рекламна табела и човек става известен по целия свят. Това не можеше да бъде постигнато с клуб като Борусия. Но за мен нямаше никакво значение. Аз не бях обсебен от идеята да играя голяма роля в националния отбор. Никога не съм имал това упорито и ожесточено честолюбие и амбиция”, признава Нетцер.

Вайсвайлер му казва веднъж след слаб мач: „Гюнтер, днес даде 40 грешни паса. Искам от теб и в бъдеще да опитваш да дадеш и 41-ия лош пас! Не спирай да играеш рисковано. Дори зрителите да си счупят пръстите от освиркване, аз ще те подкрепям“.

Това доверие му дава криле, а така и отборът печели. „Беше твърде глупаво да използвам лактите си на терена и в бизнеса. Впрочем, рано станах бизнесмен, от нуждата изградих добродетел, тъй като Гладбах не можеше вече да ми плаща. За мен футболът беше най-важният приоритет. Разбира се, имало е отклонения, но в прилично количество. Никога няма да порасна, а и изобщо не го искам. През целия си живот бях футболист и до края на живота си ще си остана такъв.”

„По мое време футболът трябваше да води битка за съществуване, защото се считаше за спорт на пролетарии, от който бизнесмените предпочитаха да се дистанцират. Мисля, че сега твърде много пари участват в играта. Това не е добре за футбола. Дори и най-посредствените играчи увеличиха стойността си до неизмеримост. Това не са реални, а виртуални стойности“, казва Нетцер, който продължава да бъде търсен като експерт.