Жаклин МИХАЙЛОВ

29 април 2023 година се превърна в един прекрасен ден за българския футбол. Причината я съпреживя цяла България. Ботев Пловдив се завърна на своя стадион, който е уникален красавец. Гледката от новия „Колеж“ буди само възхищение и дори цъкане с език. Прекрасен е на снимките, но още по-прекрасен е с публика в него. Прогнозирам, че гледката от „Колежа“ ще затъмни днешния финал в Нидерландия между ПСВ и Аякс, дербито на Шотландия между Рейнджърс и Селтик, и голямата война на Хърватия между Хайдук и Динамо. Говорим за митичните „Айброкс“, „Да Кюип“ и „Полюд“. И новия „Колеж“ няма от какво да се притеснява от сравнението.

На фона на видяното като атмосфера българският футбол е в пълното си право да поиска още поне още 20 такива стадиона. И от държавата, и от инвеститорите, защото препълнените трибуни означават приходи. Нали инвеститорите искат бърза възвращаемост и са алчни за печалби. Вижда се как един нов, модерен стадион може да се превърне в печатница за пари.

Уви, гледката към терена бе зашеметяваща, но на терена футболът беше под всякаква критика. Левски отбеляза един гол, Ботев изпусна едно чисто положение и това беше всичко през всичките 100 и кусур минути. Красотата дойде от факлите, фойерверките, зарята, скандиранията, цветовете, но не и от футбола. Абсурдно е да се играе толкова слаб футбол при толкова добри условия. Двете условия вървят ръка за ръка, едното без другото не може да съществува.

И тук няма как отново да не забия в носталгия по миналото. Какво щеше да бъде, ако на терена бяха Чико Дерменджиев, Зико Зехтински, Коцето Видолов, Георги Соколов, Георги Аспарухов, Божидар Искренов, е реторичен въпрос. Щеше да бъде шоу и хората щяха да бъдат щастливи. И подчертавам, че не съм за това в отборите да играят само българи. За това съм да играят истински футболисти. Майстори, които умеят да забавляват публиката. Няма как да имаме футбол и първенство с момченца, които са на обучение.

А че един нов стадион няма да реши проблемите се видя отлично в двата предишни мача от съботния ден. Това, което се състоя в „Надежда“, го оставям без коментар, само слепите и глухите от боянските сараи не са разбрали за какво иде реч. В Кърджали поне нямаше чак такъв театър на абсурда. Но не това е важното. Огромният парадокс е, че стадион може някак да се построи, но мисленето няма как да се промени. И все пак денят бе прекрасен, а Картаген трябва да бъде разрушен до основи!