Разказът е за един забравен или дори непознат легендарен футболист. За мнозина той е легенда само на Левски, но истината е, че той е легенда на целия български футбол, а и не само на българския. Става въпрос за Божин Ласков – легендарен нападател на Левски и Слован, национал на България и Чехословакия. И не само футболист, а дипломиран духовник и лекар. Материалът е публикуван в sportspirits.com през 2015 година.  

Сухата статистика сочи

Играч на Левски от 1941 г. до 1946 г. Два пъти шампион със „сините“, носител на Купата на България през 1942, 1946. Според някои източници е носител и на Купата през 1947-а, въпреки че по това време той вече играе в Чехословакия, както самият той признава в интервю за вестник „Дума“ от 2006 г. С екипа на Левски е вкарал 40 гола в 56 шампионатни мача, 21 гола в 46 срещи за Купата, 5 попадения в 9 международни двубои и 24 в 35 други мачове. Разбира се статистиката за онези години не може да бъде съвсем точна, но поне на пръв поглед става ясно за какъв играч става въпрос – типична деветка и именно с номер 9 абсолютно винаги е играл за Левски. През 1946 г. заиграва в Живенице (Бърно), а година по-късно преминава в Сокол (Братислава), което всъщност е старото наименование на Слован. Със Слован е шампион на Чехословакия през 1949, 1950 и 1951 г. За петте си сезона в този отбор вкарва 48 попадения в 98 мача, съгласно информацията на официалния сайт на клуба към днешна дата. След това играе за Руда хвезда (днешният Интер Братислава) и Тренчин. Общо в чехословашкото първенство записва 169 срещи и 71 гола. За националния отбор на България записва 8 мача и 2 гола, избран за най-добър футболист на Балканите по време на Балканиадата през 1946 г. Има 3 мача и за националния отбор на Чехословакия.

Как започва всичко

Ласков е роден на 15 февруари 1922 г. в софийското село Локорско. Там обаче е само роден, израства в бедно семейство в столичния квартал „Орландовци“. Там започва да играе футбол в местния тим Победа. Още докато е юноша той обаче е купен от Левски. Купен, разбира се е доста силно казано. Както самият той признава във вече споменатото интервю с Тодор Коруев, покупката е осъществена срещу „един екип“. Междувременно учи и завършва семинарията, благодарение на което си спечелва прякора Попето. За мъжкия отбор на Левски дебютира през сезон 1941-1942. Още в първия си сезон, като доста млад, той блесва с екипа на „сините“. По това време шампионатът се играе на мачове с директни елиминации, а не в лига всеки срещу всеки. Та в същия този си дебютен сезон той отбелязва впечатляващите 11 гола в 9 мача. Именно той е основната фигура във финала на първенството срещу Македония (Скопие)* и е с основен принос за спечелената титла. Финалът е в две срещи. Двата тима вече са се изправили един срещу друг в първенството на софийската дивизия, като са завършили на първо (Левски) и второ място (Македония). Срещата от предварителната фаза помежду им е завършила наравно 2:2 в изключително интересен двубой и сблъсъкът за титлата се очаква с огромен интерес. Там интригата обаче изчезва, а основната заслуга за липсата й се казва Божин Ласков. Първият мач е в Скопие, като на местния 4-хиляден стадион са се събрали 8 хиляди зрители. Домакините дори имат игрово превъзходство, но разликата между двата отбора е 20-годишният Ласков, който вкарва 2 попадения за победата с 2:0 на Левски. В реванша Македония опитва да възстанови равенството още от първия съдийски сигнал, но устремът е прекършен, отново от Попето, който вкарва гола за успеха с 1:0.

Така тръгва славният път на голямата 9-ка на „сините“, като същата година тимът печели и „Царската купа“, и стига до първи дубъл в историята си. Още тогава Ласков се изявява като един от най-добрите нападатели в играта с глава, а историята помни негови впечатляващи отигравания дори от границата на наказателното поле.

През 1946 вече играе и за националния отбор. По време на Балканиадата същата година той е обявен за най-добър футболист на полуострова.

Същата тази година той заминава за Чехословакия. Заминава обаче не само, за да играе футбол, а за да учи медицина. Разбира се междувременно се изявява и на терена, като през първия си сезон там играе в Живенице (Бърно). Година по-късно е трансфериран в Сокол (Слован). До този момент в местния шампионат има два абсолютни доминанта. От създаването на лигата през 1925 г. титлите отиват при Спарта (Прага) или пък при Славия (Прага), като само веднъж двата гранда допускат грешка, за да стане първенец Виктория (Жижков). В следвоенния период обаче в борбата се намесва и Сокол (Братислава), като в първия сезон на Ласков отборът стига до бронзовите медали. През 1949-а хегемонията вече е нарушена и тогавашният Слован печели първата си титла. И така общо три пъти поред, с което са записани златните страници в историята на клуба. Попето е с основен принос за титлите.

При първата е вкарал 19 гола, а при последната 24.

През 1949 г. френското списание „Франс Футбол“, което доста по-късно ще учреди наградата „Златната топка“, го обявява за най-добър футболист в Европа, като званието му за най-добър нападател на континента се оспорва само от унгарската легенда Ференц Деак. През същата тази година обаче Лъсков изиграва последния си мач за националния отбор на България. Още преди да се наложат забраните български футболисти да играят в чужбина той играе извън страната и влиза в конфликт с комунистическата власт. По-късно Ласков ще подпише и Харта 77** на Вацлав Хавел, заради което му е забранено да се връща в България.

Отново през същата тази 1949 година обаче Ласков е трансферна цел на тогавашния хегемон в Италия Торино, който току-що е спечелил петата си поредна титла в страната. Италианският клуб праща писмо след писмо, в които предлага все по-примамливи оферти като 4-5 милиона крони, а според легендите 100 хиляди долара или еквивалента им в злато. Попето обаче дори не се замисля и не отговаря, за него по-важно било ученето.

„Дори не отговорих на писмата. За мен, бедняка семинарист, по-важното бе да завърша медицина. Не се поддадох на изкушенията и не съжалявам“, разказва самият той.

В крайна сметка става още два пъти шампион на Чехословакия и играе за Слован до 1952 г. преди да премине в Руда хвезда. По време на периода си в този отбор, през 1953 г., Ласков получава повиквателна за националния отбор на Чехословакия и изиграва 3-те си мача с екипа на новата си „родина“. Отказва се от футбола през 1957 г.

След като окачва обувките на стената се отдава на втората си професия. Работи и като треньор по футбол на деца, но всъщност има успешна практика като лекар в Словакия, специалист по уши, нос, гърло. Живее в Братислава до края на дните си, където почина на 2 април 2007 година.

*Шампионатът е по време на годините на Втората световна война. В тази година развитието на войната връща на България старите македонски земи, които днес са на територията на Реп. Македония и Гърция, и съответно в шампионата участват Вардар (Скопие), Македония (Скопие), ЖСК (Скопие), Македония (Битоля) и Гоце Делчев (Прилеп).

** Харта 77 е гражданска инициатива в Чехословакия срещу комунистическия режим. Написана е от Вацлав Хавел през 1977 г. и действа до 1992 г., като целта й е „ системното спазване на изискванията на демокрацията, и преди всичко гражданските права и свободи“.