Босът на Атлетико постига успехи с авторитарно управление и скандали

ПОРЕДИЦА: ГОЛЕМИТЕ ФУТБОЛНИ БОСОВЕ

В последните години различните платформи за кино предложиха на своите потребители разнообразни документални филми и поредици, посветени на спортната тематика. Независимо дали говорим за „Последният танц“ за легендарния Чикаго Булс на Майкъл Джордан, „Икар“, насочен към руската държавна политика в допинга или сериите „Всичко или нищо“, слагащи акцента върху един отбор, те ясно отсяват значимите и интересни теми за аудиторията. Преди 2 години НВО взриви испаноезичния пазар със сериала „Пионерът“. Той е посветен на скандалния президент на Атлетико Мадрид от 90-те години Хесус Хил, чиято историята определено си заслужава екранизирането.

Григорио Хесус Хил и Хил, както е неговото пълно име, е роден в малкото градче Ел Бурго де Осма, провинция Кастилия и Леон. Той е първото от четири деца в семейството, като възможностите на родителите му са твърде скромни. Завършва своето основно образование в Колежа на бащите кларетианци в Аранда де Дуеро, Бургос, след което се записва да учи икономически науки. Грижата за насъщния обаче го кара да се насочи към търговията с авточасти. От 1961 г. бъдещият мастит бос е женен за Мария Анхелес Марин Корбо, а двойката се сдобива с четири деца – Хесус, Мигел Анхел, Мириам и Оскар.

След завършване на висшето си образование в Мадридския университет Хил

основава строителна фирма

продаваща луксозни жилища на заможни клиенти. Всичко върви добре до юни 1969 г., когато построения от него комплекс „Сеговия“ се срутва. Загиват 58 души, а десетки са ранени. Последвалото разследване показва, че строителството е извършено некачествено, като дори не е спазено време за изсъхването на цимента. Хил е осъден на 25 години затвор, като излежава само 18 месеца, преди да бъде освободен с декрет на ген. Франко. Вероятно зад това решение се крият немалко дадени средства под масата, но е факт, че скоро

Хил се завръща в голямата игра

и неговата фирма изгражда хиляди сгради по Средиземноморското крайбрежие.

Скоро предприемачът навлиза в туристическия бизнес, както и в търговията със строителни материали, преди да се насочи към голямата си любов – футбола. Единственият му предишен досег с най-великата игра са тренировките в младежкия тим на Арандина. Той се кандидатира на президентските избори на Атлетико през юни 1987 г., като в навечерието на вота обявява, че ще привлече крилото на европейския клубен шампион Порто – Пауло Футре. Този гросмайсторски ход му носи успех – победа с 6219 на 3465 гласа срещу основния му конкурент Енрике Санчес де Леон. През 1992 г. клубът се преструктурира в акционерно дружество, а Хил купува 67% от акциите, полагайки основата на едноличното си управление. В незаконното придобиване на 236 056 акции му помага Енрике Серезо, който понастоящем е начело на дюшекчиите.

От една страна, феновете са склонни да простят навлизането на цялото му семейство в управата с подобрените резултати – неизменно

място в четворката

в първата петилетка и две спечелени Купи на краля. От друга страна обаче, ексцентризмът на Хил понякога минава всички граници – закриването на детско-юношеската школа хвърля младия талант Раул Гонсалес Бланко в обятията на вечния съперник Реал Мадрид, превръщайки го в клубна легенда на Белия балет. Честата смяна на треньорите кара самия Йохан Кройф да заяви, че дори и да си вземе треньор от Марс, Хил отново би намерил причина да го смени.

Босът на Атлетико не е по-деликатен в отношенията си със своите колеги. Започвайки от президента на Сарагоса Алфонсо Соланис Серано–Пиколин, който му е основен конкурент в строителния бранш, и стигайки до Рамон Мендоса от Реал Мадрид, когото нарича „агент на КГБ“ заради търговските му връзки с бившия СССР, Хил не цепи басмата на никого. През 1996 г. той

дори се сбива с директора на Компостела

Хосе Гонсалес Фидалго пред сградата на Испанската футболна лига. Единствените хора, с които поддържа близки връзки, са собственикът на Райо Валекано Хосе Матеос, както и италианските босове Силвио Берлускони и Серджо Краньоти, с които често си разменят играчи.

През 1996 г. Хил се сдобива със статута на недосегаем на „Висенте Калдерон“, след като неговият Атлетико печели дубъл, а самият той празнува на улиците на Мадрид, появявайки се със слон. Футболът не се оказва достатъчна арена за неговия талант и в началото на 90-те години основава политическата партия „Независима либерална група”. През 1991 г. е избран за кмет на курортното селище Марбея въпреки критиките на опонентите му от Испанската социалистическа партия за манипулиране на вота. След няколко години излизат доста нелицеприятни факти от престоя му начело на града – средства от градската хазна са били отклонявани за издръжката на Атлетико, а апетитни терени са раздавани на италианския мафиотски клан Сантапаола. Макар и да не е осъден за разкритата корупционна схема, проблемите на Хил извън терена се отразяват пагубно на Атлетико и клубът изпада от елита през 2000 г.

Завръщането след 2 години изгнание не променя факта, че дюшекчиите

вече не са фактор

в испанския футбол, а в резултат на нескончаемите съдебни процеси срещу него Хесус Хил умира от инфаркт на 14 май 2004 г. И до ден днешен в масовото съзнание на феновете се е запазил образът му на човек, спокойно излегнал се в своето джакузи и командващ парада. Сравненията с Лудия Макс и Доналд Тръмп пък ясно показват, че през 90-те години Атлетико се управлява от авторитарен тип ръководител, но когато всичко се прави в името на успеха, обикновено недоволни няма.