Елин Топузаков гостува в предаването „Код Спорт“ по RING. Сърцатият капитан на Левски от „Синята приказка“ отново е на любимия си стадион като треньор на отбора до 19 години на „Герена“. Предлагаме акценти от интервюто с легендарния бранител:

– Елине, защо през годините „сините“ изпуснаха някои от талантливите си юноши? Смяташ ли, че ще има промяна в тази посока?

– Това е много труден и сложен въпрос. Понякога, особено в юношеска възраст, имат много спадове и върхове. Самите футболисти показват страхотно израстване, но след няколко месеца стават неузнаваеми и свалят рязко нивото. Обичам да им казвам: „Не трябва да се отказваш от мечтата си! Във футбола има много слънца, просто трябва да намериш твоето! Като място, като клуб, като треньор и да грабнеш шанса, за да можеш да се утвърдиш. Наистина да постигнеш тази мечта и да играеш професионален футбол.“

– Познаваш много добре Станимир Стоилов – кое качество го отличава от специалистите, с които си работил през годините? 

– Да, познавам го доста добре. Били сме съотборници, после ми е бил и треньор. Първо, искам дебело да подчертая, че той се е променил страшно много в положителна посока. Все пак дълги години беше треньор в чужбина с немалко успехи, резултати, шампион и т.н. Със сигурност той се е обогатил като опит и начин на работа. Като фенове виждаме как отборът се преобразява, как сменя схемата и начина на игра, спрямо противника. Със сигурност има доста качества, които той е подобрил във времето и годините. Работил съм и с други треньори – и като техен помощник, и като футболист. Не мога да отрека Люпко Петрович, който според мен има голям отпечатък върху Станимир Стоилов. Всеки е взел от някой свой треньор по нещо. Славолюб Муслин, дори Славиша Йоканович – хора, които в треньорската кариера имат доста богат опит. Това е много голяма съвкупност – управляваш характери в съблекалнята, трябва да бъдеш добър, понякога да бъдеш лош, трябва да бъдеш и психолог. Станимир Стоилов го доказа и неслучайно след 10 месеца работа виждаме плодовете на неговия труд. Показателно е, че публиката се завърна на „Герена“ и пълни стадиона за всеки мач.

– Ще успеят ли „сините“ да се преборят за титлата в шампионата? Според теб конкурентен ли е Левски на хегемона Лудогорец? 

– Рано е да се каже. Това е клише, което почти всеки футболен човек използва, но аз ще се обоснова защо. Първо, има неспецифичен сезон, който ще бъде прекъснат от световното първенство. Има зимен трансферен прозорец, в който всеки един отбор – кандидат за титлата сигурно ще направи и входящи, и изходящи трансфери. Може през сезона да има и треньорска смяна при някои от отборите, които са в челото. Трансформацията в тези 8-9 месеца, докато стигнем до май и се решава титлата, има много обстоятелства. Дори и да са минали 5-6 кръга, дори и да виждаме играта на отборите, не може да се каже кой би станал шампион. Естествено, че Лудогорец има самочувствието и увереността, че дълги години е хегемон и безпроблемно печели титлата, но мисля, че тази година конкуренцията от кандидатите, в това число и нашия отбор Левски, ще бъде по-яростна и по-жестока. Не мога да гадая, но със сигурност, който и да стане шампион, трябва да мине през доста трудности.

– Левски винаги се е радвал на подкрепата на своите фенове. С какво би сравнил еуфорията, която е завладяла привържениците на столичния гранд в момента? 

– В крайна сметка футболът е за хората. Когато видиш пълен стадион, когато симбиозата между публика, играчи, треньори е налице, дори класни отбори като ПАОК се преодоляват една идея по-лесно. Да, естествено качествата, тактическата дисциплина, физическите усилия и действията на играчите на терена в даден мач са най-важни, но публиката винаги е била едно мерило. Това е най-големият капитал на клуба и съм го казвал много пъти. Мога да го сравня със „Синята приказка“, когато примерно „Васил Левски“ се пълнеше в груповата фаза на Шампионска лига. Да играеш пред 45-50 хиляди души си е голяма тръпка и емоция. Пожелавам на всеки да я изпита!

– Имаме ли качествени футболисти, които да ни изведат до европейско или световно първенство? 

– Не искам да бъда черноглед и песимист. Ще бъде много трудно. Може би наистина трябва да се гради къщата от основите. Първо, колкото и да не искаме, да си надмогнем егото, че сме били четвърти в света преди много години вече. Имам предвид, че трябва да изградим първо една солидна защита. Не само защитниците, а абсолютно целия отбор, за да може поне да не допускаме леки голове. И оттам полека-лека да можем да градим някакъв стил и начин на игра в предни позиции. Първоначално да се играе на контраатака, но когато се търсят резултати и ако искаме да се класираме за някакъв значим форум, според мен това е може би донякъде рецептата. Наистина да си признаем – имаме качествени и кадърни футболисти, но не дотолкова, че да играем като равен с равен със средноевропейските национални отбори.