Емил Данчев е една от големите фигури във футболната история на ЦСКА. Той е завеждал международния отдел на червените, бил е изпълнителен директор по времето на Илия Павлов, а впоследствие като футболен мениджър съдейства за трансфера на Димитър Бербатов в Байер Леверкузен.

Данчев се съгласи да говори пред “Тема Спорт” за настоящето на клуба, шансовете за титлата и предстоящото вечно дерби с Левски. Ето какво каза Данчев, който в началото на месец октомври ще чества 70-годишен юбилей.

Явор ПИРГОВ

Г-н Данчев, ЦСКА печели мачовете по любопитен начин – червените включват на по-висока скорост за 20-ина минути и това е достатъчно, но подобно поведение достатъчно ли е за титлата?

• Това са икономични победи, които показват и доказват, че отборът

притежава класа

и самочувствие

Специално за последния двубой със Славия като цяло можем да кажем, че не се получи добър мач. Както се казва, “не стана мач”, но най-важното е, че ЦСКА наложи волята си и особено с тези двайсетина минути през второто полувреме не остави съмнения в превъзходството си и съвсем заслужено победи.

Мнозина определят тези победи като шампионски…

– Всяка една победа е крачка към голямата цел и затова е шампионска. Тези резултати носят самочувствие, увереност, настроение… И когато всичко това съществува, то шансовете да се постигне целта са много по-реални.

Във вашите очи готов ли е ЦСКА и къде виждате, че има нужда от надграждане?

– Като клуб ЦСКА отдавна е готов да спечели титлата. Това е заложено в ДНК-то на армейците. За съжаление в последните години не се виждаше същата готовност на терена, но смятам, че тази година е различно. Както се казва – дойде редът на ЦСКА да се завърне на мястото, което му приляга.

Наближава вечното дерби. Какви са очакванията ви?

– Моите очаквания и надежди са ЦСКА да победи, но в никакъв случай не очаквам това да се случи лесно.

Доколко сътресенията в Левски могат да се окажат решаващи за изхода на двубоя?

– Без съмнение трусовете и сътресенията в Левски

дават предимство

на ЦСКА

Тези неща, които се случват при сините, със сигурност влияят на играчите. Виждахме, че те имат добра емоционална връзка с треньора си. Още повече Стоилов е много добър специалист и липсата му ще се отрази. Нека не забравяме обаче, че дербито е един по-особен мач, в който обикновените закони не важат, и понякога по-слабият или този, който е считан за аутсайдер, печели. В ЦСКА трябва да са много внимателни, защото ги очаква тежка битка.

Евентуална грешна стъпка на армейците ще се окаже ли решаваща в борбата за титлата?

– Не, не! Дори и загуба в този мач няма да свали ЦСКА от върха. По-важно е как би се отразила на психиката на футболистите. Именно поради тази причина те не трябва да допускат да им минава мисълта за поражение. Ако все пак се случи нещо такова, те трябва да запазят спокойствие и с търпение и увереност да продължат напред. Все пак аз мисля, че най-добрият сценарий за титла на ЦСКА е да се спечели дербито с Левски и да не се загуби наближаващият мач с Лудогорец. За ЦСКА е важно да не подценява нито един мач, защото предстоят и три срещи с по-непретенциозни съперници. Преди време Паро Никодимов казваше, че шампион се става не в дербитата, а в мачовете с малките отбори. Именно поради тази причина червените не трябва да мислят само за Левски и Лудогорец. До края на редовния сезон ги чакат двубои с Пирин, Хебър и Ботев Враца. Трябва да подходят концентрирано и в тях, защото една грешна стъпка там ще обезсмисли всичко. Представете си, че победят Левски, а след това загубят точки срещу някой от отборите, които се борят за оцеляване….

Връщайки се назад в годините – кое е най-специалното дерби за вас. Такова, което никога няма да забравите?

– О, ти ме уби (смее се). Толкова много са. Все пак мисля, че сред най-сладките е онова от пролетта на 1992 година, когато поведохме с 2:0, а те изравниха и в последните минути натиснаха, но ние издържахме. Точката ни бе достатъчна да станем шампиони. Другото незабравимо дерби е победата от шампионската 1997 година, когато спечелихме с 2:0 с два гола на Иво Андонов, а в последната минута изпуснахме дузпа, с която можехме да направим успеха още по-убедителен.

Наскоро Бербатов разказа колко сринат е бил след онзи мач с Левски  – вие тогава бяхте много близо до него. Как се помага в такива моменти на даден футболист?

–      Това е много индивидуален момент, който футболистът най-вече трябва

да преживее и

превъзмогне сам

Нужно е да прояви търпение, упоритост и да продължи да работи много здраво. В тези моменти обаче той трябва да усеща, че не е сам и че има хора, които вярват в него и го подкрепят. Мисля, че ние направихме точно това с Димитър тогава, но истинската, голямата победа той постигна сам най-вече в главата си.

Има ли играч на ЦСКА, който в момента ви прави силно впечатление?

– Честно казано – не. По-скоро бих казал, че Саша Илич е направил така, че ЦСКА изглежда стабилен като отбор. Не виждам играч, който силно да се откроява над останалите.

Не се ли предадоха твърде лесно червените от битката за купата?

– В мача с Черно море имаше нещо сбъркано. Подход, избор на състав, схема, поведение… Всичко бе сбъркано. Това беше най-слабият мач на ЦСКА през тази година. И според мен бе грешка да се подходи така в него. ЦСКА не може да отписва по подобен начин който и да е мач. За жалост в този турнир нямаш право на поправителен. Дано все пак са извадени необходимите изводи и поуки.

ЦСКА в момента има двама изпълнителни директори, а Филип Филипов може да се нарече и ваш кадър – какво бихте ги посъветвали…

– Филип като футболист бе много сърцат, отговорен, раздаващ се, интелигентен. Искрено се надявам да станем свидетели на поговорката, че ученикът надминава учителя. Хубаво е, че в ЦСКА се довериха на двама потомствени цесекари, които осъзнават какво означава този клуб за българския футбол. Моят съвет към тях е независимо от резултата, независимо от играта те винаги да показват на играчите, че са зад тях, подкрепят ги, вярват им и са тези, които винаги ще са готови да ги защитят. Това е пътят, който трябва да се измине, за да се изгради взаимно доверие и колектив, а това е най-важно за постигането на високи цели.