Sportcafe

– Вие сте легенда!– О, така ли? Каква легенда?– Поставили сте няколко рекорда.– Рекорди? Нали не се шегувате…

Събота. 27 април, 1974 година. „Олд Трафорд“. Манчестър Юнайтед се бори за оцеляването си в елита на Англия. За целта трябва да се справи с градския съперник Манчестър Сити и да се надява на добро стечение на обстоятелствата в другите мачове, така че да се спаси.

След 80 мин. игра резултатът е 0:0. После идва мигът на Краля на „Олд Трафорд“. За пореден път той показва нечовешкия си инстинкт пред гола. Големият проблем е, че е облечен в небесносиня фланелка.

Малко след това феновете на „червените дяволи“ предприемат инвазия на терена и двубоят е прекъснат. После става и ясно, че попадението във вратата на домакините не е фатално, защото Юнайтед така или иначе е щял да изпадне.

Междувременно Краля за първи път в живота си напуска терена като простосмъртен пред „Стретфорд Енд“.

Предател? Той никога не би могъл да бъде такъв.

42 години по-късно Златан Ибрахимович ще облече екипа на Манчестър Юнайтед и ще бъде предупреден от Ерик Кантона. Французинът ще припомни, че той е крал на „Олд Трафорд“, а не Златан. И двамата ще грешат. Короната принадлежи само на Денис Лоу.

В историята на Манчестър Юнайтед има четирима играчи, които са печелили „Златната топка“, носейки екипа на „червените дяволи“. Последният от тях е Кристиано Роналдо през 2008 година. Боби Чарлтън е отличен през 1966 година, а Джордж Бест две години по-късно. През 1964-та Лоу е най-добър в Европа.

Кариерата на бъдещата икона започва в Хъдърсфийлд, а във Втора дивизия той изгражда важни навици на терена. Въпреки че е само на 15 години, Денис има най-голямата сила по онова време – да се опазиш, за да не ти потрошат краката. Негов мениджър е легендата Бил Шенкли, който после отива в Ливърпул и се опитва да привлече Лоу, но детето по онова време има цена от £10,000, която е нещо нечувано и „червените“ не могат да си  я позволят.

През 1960 година шотландецът все пак си тръгва от Хъдърсфийлд и поставя рекорд на британския пазар, преминавайки в Манчестър Сити за £55,000. След още една година трансферът му чупи нов рекорд – £110,000 и преминаване в Торино. В последния си сезон за „гражданите“ роденият в Абърдийн играч записва 22 гола в 44 мача, което е сериозно постижение, имайки се предвид, че Сити се бори за оцеляване в елита.

Италия не се оказва правилното място за Лоу.

„Катеначото“ по онова време е господстваща тактика, а това означава малко пространства на терена за креативни състезатели като шотландеца. След само един сезон той си тръгва от Италия с 10 гола в 27 мача, няколко големи скандала, автомобилна катастрофа и градската легенда, че фенове на Торино толкова са му били бесни, че са дошли през нощта в дома му, закарали са го до летището и с еднопосочен билет са го върнали в Англия.

Сезон 1962/63 е началото на ерата на Денис Лоу в Манчестър Юнайтед. Следва десетилетие при „червените дяволи“, в което той ще се превърне в Краля на „Олд Трафорд“.

Шотландецът пристига в тежки времена. Мат Бъзби се опитва да направи нов отбор след трагедията в Мюнхен от 1958 година. И разчита отчаяно на трито: Боби Чарлтън, Джордж Бест и Денис Лоу.

В първия си сезон нападателят вкарва 23 от 67-те попадения на отбора.

Юнайтед се спасява от изпадане и печели ФА Къп, което отваря вратата към Европа. Година по-късно Лоу вкарва 30 гола в лигата и общо 46 във всички турнири, за да се превърне в най-добрия футболист в Европа. Преди през следващия сезон „червените дяволи“ за първи път да станат шампиони след Мюнхен.

Лоу, Бест и Чарлтън летят на терена и са основните звена в любимата система на Бъзби – 4-2-4. През 1966-а Англия става световен шампион, а Чарлтън печели „Златната топка“. Две години след това и Бест е №1 в Европа.

Триото е заедно от 1963 до 1973 година, а Лоу вкарва 237 гола в 404 мача. Тримата заедно допринасят с общо 665 гола.

И все пак мястото на Денис в историята на клуба не е толкова ярко. Една от причините е, че на 29 май, 1968 година пропуска финала на КНК срещу Бенфика заради контузия в коляното. Юнайтед печели на „Уембли“ с 4:1 и става първият английски носител на трофея. В състава на Бенфика тогава е Еузебио, чието прозвище също е Краля.

По отношение на мястото на Лоу в историята, феновете на „червените дяволи“ обичат да припомнят една стара градска приказка:

„Чарлтън оцеля в самолетната катастрофа в Мюнхен, стана световен шампион през 1966-а и триумфира в КНК. Бест имаше целия блясък – най-хубавите коли, най-красивите жени. Лоу? Той просто беше само гениален футболист“.

И въпреки това само един измежду тях е Краля.

Заради това и му е простено всичко. И онази събота на 27 април през 1974 -та на „Олд Трафорд“. Обожават го и заради начина, по който отпразнува всеки път головете си – заедно с феновете, заедно с народа. Както и фактът, че в действителност прилична на знатна особа – с руса и дълга коса, изправена походка, дълбок поглед и перфектни обноски.

Над 50 години след великия период, Денис Лоу е диагностициран с Алцхаймер и съдова деменция. Това е и причината често да му се напомня, че е икона.

– Г-н Лоу, вие сте легенда на Манчестър Юнайтед.– На футболния отбор ли?– Да, имате над 200 гола. Вие сте Краля.