След дълго отсъствие се възобновява отколешната вражда

ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ

7 години са нищо в историята на човечеството, но са страшно много във футбола. През ноември 2014 година Локомотив София и Славия се срещнаха за последен път в официален мач за първенство. Оттогава изтече не само много вода, но и настъпиха огромни промени. Като за начало от тогавашните два състава на червено-черни и бели не е останалото абсолютно нищо като кадрови състав. Нито един титуляр и нито една резерва сега не са в актуалните състави, което говори красноречиво колко флексибилен е българският клубен футбол. А едно време Начко Михайлов и Боби Григоров носеха славните екипи по повече от 10 години.

Но това е положението, добрата новина е, че

този голям мач

се завръща

Никой и никога не го е наричал малкото столично дерби, защото Славия и Локомотив София са огромни стойностни за българския футбол. Клубове, които като Сизиф бутат камъка нагоре по баира.

И в това дерби точките, класирането и предварителните очаквания не играят на терена. Славия е далеч напред и феновете мечтаят за един страхотен сезон. Локомотив е в средата, но страхът от бързо изпадане все още владее железните момчета. Но в този мач се постига много повече от една победа, в този мач се играе с дълг към историята. А в тази история има уникални моменти. На възход и падение. Малко повече от 50 години ни делят от времето, в което клубовете бяха обединени под името ЖСК Славия. Най-голямото недоразумение правено някога в българския футбол. Под една шапка бяха поставени два клуба със собствената автентична история. Не е като фантома Спартак до великата марка Левски или като кварталното тимче Септември с мастодонта на социалистическия спорт ЦСКА. Славия и Локомотив в едно е като олиото и водата. Няма как да се смесят и да станат едно цяло. И онова обединение първо се разпадна. Преди всичко заради неприязънта между двата лагера. И до ден днешен за старите фенове на Локомотив София най-важна е победата над Славия. За белите не е точно така, защото те си имат своето вторачване в Левски.

Старите времена създават аурата на този страхотен футболен двубой. Но настоящето също създава своята романтика. Славия е шлагерът на това първенство. Златомир Загорчич е най-високо котираният треньор. Моделът с млади футболисти предизвиква всеобщо възхищение. И въобще

белите се

носят на

вълните

на одобрението. Влизат в столичното дерби с обществения резонанс от победата над хегемона Лудогорец. Те са фаворит в мача, защото показват на всички как трябва да се играе футбол без изхвърляния. И поне засега тяхната стратегия на развитие изглежда най-печеливша спрямо всички останали в родния футбол. Някога, в едни други времена, Локомотив бе като сегашната Славия. В „Надежда“ си бяха създали собствена люпилня за таланти. И оттам излязоха Котето, Начко, Метков, Бадема. Велики артисти, оставили незабравими диря. Десетки други деца от кварталите „Свобода“, „Надежда“, „Илиянци“ също играеха за родния клуб, все едно защитават панелките си от крадци и грабители. Може би някога Локомотив ще се върне към своята традиция. Но сега историята трябва да я бранят наемниците. Едно време градовете са наемали армия да ги защитава от нашественика и нещо подобно сега е с водещите футболни марки. Такова е времето, и съдбата на Локомотив София е в краката на Октавио, Пинсон, Лолала, Матеус и още няколко такива. Дошли от всички краища на света да защитават червено-черния екип, който е свещен за поколения, родени на север от Централна гара София.

Локомотив Сф срещу Славия е сблъсък между глобализма и национализма. И в 21:40 часа ще разберем кой модел побеждава в България. Но по-важното е, че този мач се завръща. А истината е, че много ни липсваше. Или поне на тези, които помним какво беше някога, когато се играеха столични дербита. Тогава всеки такъв мач беше Вяра, Надежда, Любов.