Доживяхме и прецедент по едно и също време да се играят мачове от Световно първенство и в България. И навярно хората са били раздвоени кое зрелище да предпочитат. Пълният до липсващата козирка стадион в Съединение или Тунис – Австралия. И втора серия във вид Овча Купел срещу Ал Райан!

В Съединение хората по трибуните получиха две в едно. Едновременно празник и голяма драма. Колосът на българския футбол ЦСКА бе близо да се окаже на глинени крака, след като в рамките на 133 минути не успя да сломи гигантите в жълти екипи. И дори с двама човека на терена в повече, не успя да реши двубоя в редовното време и продълженията и се наложи да изпълняват седем дузпи, за да се стигне до победния гол на Мено Кох, който по ирония на съдбата пропусна точно седмата дузпа срещу Славия през април. Но за негово щастие тогава Мазику би и вкара осмата.  Уточнявам, че общо дузпите в Съединение бяха 14. Самият мач може да мине в две графи – негативна и снизходителна. Негативна, защото е леко неудобно водачът на класирането в ефбет Лига да изглежда напълно несъстоятелен срещу едни обикновени аматьори. Футболистите в червени екипи все пак трябва да са си дали сметка, че целият противников отбор играе половин година за една тяхна месечна заплата. И е въпрос на чест и професионализъм дори на такъв терен и при такива обстоятелства да спечелиш успеха с лекота. Дори заради собствените фенове, които лоялно и в такъв незначителен мач следват отбора. И бурната радост след победата би трябвало да бъде по-скоро дълбока въздишка заради избегнатия чутовен резил.

А в „Овча Купел“ Славия този път не успя да сложи прът в колелата на Лудогорец. „Белите“ се опитаха и направиха всичко по силите си, но нелеп рикошет ги лиши от още един стойностен скалп върху колана. Ясно е, че мотивацията на Златомир Загорчич е да събира повече такива украшения. И след като го направи два пъти с Левски, щеше добре да му дойде още един при това като страничен участник в битката за титлата. И след мача в типичния си стил да каже – справиха се момчетата, вкарахме си гола, спечелихме си заслужено точката. Но не се получи, защото Лудогорец не е Левски. А и залогът за гостите беше огромен. Първото място за тях им носи от най-важния стимул в живота – финансовия. И поради тази причина Шимунджа подскачаше повече от обикновено около тъча. Лудогорец трябва на всяка цена да стане първи на полусезона, а трите точки в  Овча Купел бяха най-важната крачка към целта. Лудогорец излезе в максималния си титулярен състав, но пълния сбор точки ги донесе резерва. Не за пръв път през сезона, играч влязъл като смяна се оказва решаващото оръжие на шампионите, което доказва колко професионално се извършва селекцията в Разград. Десподов може да бъде избран и за футболист на месец ноември, след това за футболист на годината и накрая за футболист на века. Но и в този мач напрежението в редиците на „зелените“ дойде от слабостите в защитата. И явно оправия няма, защото звездите Сисиньо и Недялков трупат точки в нападение, а във фаза защита без грам свян си правят фатални грешки. А Галин Иванов такива не прощава. И на „Герена“, и сега, той показа, че силата му е в интелекта.

Толкова за българските мачове. Изводът от тях се прави на фона на другите два, които се играха по същото време. Крайно време е да отделим нещото, което ние наричаме футбол от това, което играят хората по света. Ако трябва и патент да му издадем и да се знае, че сме изобретили различна игра. Част от правилата са същите, но усещането е друго.