Жаклин МИХАЙЛОВ

Лятната подготовка приближава вече своя край и онези, които са очаквали бурни селекционни процеси, са останали излъгани. Българските фенове нямат правата на английските или испанските. Те трябва да ограничават своите прекомерни желания за нови, при това качествени играчи в своите любими клубове. Нови и качествени, когато има пари! А пари няма дори и в тези, които уж имат.

Тенденциите са ясни, вече работи максимата можем да си позволим един или двама, а в редки случаи трима или четирима. Но за една дузина нови не можем дори да си помислим. И това е добра новина. Защото, когато можеха да си позволяват по една дузина нови, се проваляха с гръм и трясък, а след това се плащаха неустойки. И следваха фалити. Оказа се, че у нас селекцията е най-прекият път към небитието. Вече малко по малко клубовете свикват с мисълта, че договорите са за това да бъдат спазвани до последната буква и запетая. И че с футболистите не могат да си играят на иди ми-дойди ми. Като си сложил парафа за две или три години, трябва да калкулираш пълните възнаграждения за срока. Без значение дали треньорът го пуска да играе, или с неохота му разрешава само да тренира. Естествено винаги съществува и вариантът разтрогване по взаимно съгласие, но на него не може да се разчита.

И още една нова тенденция. С просто око се установява, че някои от водещите отбори вече планират дългосрочно селекционния си процес. Левски, Лудогорец и Ботев Пловдив бяха много активни в зимния период и сега са доста по-икономични, защото са осъзнали, че в европейските турнири им трябва преди всичко обиграност. И не могат да излязат в най-важните мачове за годината с играчи, които тепърва се адаптират към условията. Пълно изключение правят в ЦСКА. След критично слабата пролетна част от сезона се очакваше приливна вълна от нови футболисти на „Армията“. Червените фенове вероятно са силно обезпокоени от липсата на достатъчно нови попълнения. И вече им се прояснява картината, че Саша Илич поне в началото ще залага предимно на играчи, които провалиха сезона за ЦСКА. Но тук се връщаме към договорите, които трябва да се спазват. И това е вторичен проблем от неадекватната селекция. Някои футболисти трябва да бъдат изтърпени до изтичането на контрактите, а за други ще се търсят решения. И Саша Илич трябва да работи с играчи, които може и да не му допадат.

Прецедентите Чатакович и Нзила въобще не са изключени като опция пред новия треньор. Да не говорим за феновете, които биха проявили достатъчно дълго търпимост към нови футболисти, но няма да променят негативното си отношение към преобладаващата част от сегашните. И от това ще произтече доста сериозен проблем както за треньора, така и за ръководните фактори, които се опитват да върнат изгубеното доверие. Безспорно е обаче, че на „Армията” закъсняват със селекцията. Трябват им много повече нови, отколкото имат в момента.

За разлика от ЦСКА в „Подуяне“ и Разград е много по-спокойно, дори прекалено делнично. Акцентът върху лятната селекция е ограничен до някои позиции. Треньорите се занимават с шлифовка, а през юли и август ще се види доколко са успели да вдигнат нивото на отбора си.

Що се отнася до нови попълнения, отново лидер е ЦСКА 1948. Този клуб се оформи като най-променлива величина по отношение на селекцията. Сега и заради новия треньор, а и заради променената политика спрямо чужденците, ЦСКА 1948 увеличава своя игрови капитал. И може смело да се предположи, че целите пред отбора ще са много високи през този сезон. Ще е интересно за колко време Любо Пенев ще изгради боеспособен отбор спрямо неговите високи изисквания.

Също без видими промени в дългогодишната визия продължават на „Тича“. Илиан Илиев е другият треньор, който държи изцяло руля на селекционните процеси. Същите пълномощия има и Станимир Стоилов. И ефектът от работата на можещия треньор е наличен във Варна. Черно море е в позиция да се освежава на фона на вече изграденото. С константна и правилна политика се отличава и Славия. В „Овча купел“ трусове няма, както и големи сензации. И май дотук свършва с безгрижието по нашите ширини.

Следват проблемните клубове. А са проблемни, защото финансовите средства са ограничени. Интересна е ситуацията в Локомотив Пловдив и Арда Кърджали. Преди година те се готвеха за европейските си мачове, а сега ще започнат с доста притеснения първенството. Локомотив Пловдив е класически случай на движение на стрелката от правилната към неправилната посока. С малко средства Бруно Акрапович селектира отбор, който няколко години игра на много високо за нашите стандарти ниво. И след като си тръгна от Пловдив, нещата постепенно потеглиха надолу именно заради неадекватната селекция. През миналото лято нивото рязко падна, а по всичко личи, че някаква генерална промяна не се очаква. Томаш ще работи в заварено положение и ще е интересно какво повече може да направи от Тунчев. А точно Сашо Тунчев отиде в Арда, за да събира парчетата от наследството. Тотална щета понесе Арда спрямо заявените си амбиции. И е класически пример какво става, когато рязко се променят обстоятелствата точно със селекцията.

Още два отбора вървят в пакет, що се отнася до кадрови нововъведения. Но визията им е коренно различна. Пирин Благоевград преди година амбициозно събра голяма група местни футболисти, преди това подвизавали се на други места. И по всичко изглежда, че на базата на онази селекция ще я карат и през тази година. През миналото лято и Локомотив София извърши пълна промяна. Локомотивът спря няколко пъти преждевременно, но все пак пристигна със закъснение на гарата. И по всичко изглежда, че сега отново ще се прожектира същият филм. А на футболен език това означава, че нито от Пирин, нито от Локо Сф се очакват позитивни неща. На футболен език се казва, че ще вземат максимума от това, което притежават в наличност. А то въобще не е много.

И поглед към селекционната политика на новаците. Септември е константен и няма място за никакви фойерверки. Клубът си го кара по свой автентичен сценарий. За новото начало са привлечени няколко играчи, но като цяло ще се разчита на спечелилите промоцията. Спартак Варна взема повече нови, но те няма да променят съществено картината на кандидат-изпадащ. А в Хебър протича сравнително новото явление „Италианците в България“. Гледахме го в Царско село, а сега подобна ще е картината в Пазарджик. Да говорим за селекция в случая е нелепо.

За накрая оставих Берое и Ботев Враца. Берое е като присъда на българския футбол. Само преди две години този клуб можеше да си позволи пъстър спектър от играчи. Предимно чужденци, които биха хванали окото на опитен специалист като Димитър Димитров. Същото можеше да е при Петър Хубчев, само където клубът бе раздържавен. И селекцията стана последна грижа. Във Враца положението изглежда по-розово, надеждата им е да се появи някой нов Бабунски. И още на старта на първенството ще се види кой от Берое и Ботев Враца ще е по-застрашен от изпадане.