Съботният коментар на Жаклин МИХАЙЛОВ

Българският футбол е жив и доказателството е картината от стадион „Георги Аспарухов“ в петък вечер. А ще стане още по-жив на 11 май, когато на стадион „Васил Левски“ в едно ще се слеят 20 хиляди сини и 20 хиляди червени фланелки. И сигурен съм, че целият свят ще бъде удивен колко футболна нация са българите.

И млади, и стари, и средно поколение, и мъже и жени, обичат тази пущина футбола у нас. Но ценят истинското, а не онова, което се нарича просто бизнес. С просто бизнес печелиш титли на конвейер, но те аплодират 100 човека. А от тях десетина те следват в столицата, и то за да посетят ЦУМ. Все пак посещението на София си остава класика за дълбоката провинция! Гледката от петък вади на преден план екзистенциални въпроси. Въпроси за смисъла на нещата от живота. Какво означава една поредна титла на фона на хилядите празни места на стадиона в Разград!? Къде са хората, за които тази титла е била спечелена с класа, постоянство и упоритост? И сравнението с 20 хиляди сини на „Герена“, за които има значение само любовта. А победата е просто бонус. Тази любов е създавана от седем поколения. Това са нещата, които не се купуват нито с пари, нито с много пари!

Не Левски отстрани Лудогорец и се класира за финал за купата на България. Направиха го левскарите. Ако някой си мисли, че Кръстев, Михайлович, Сонко, Кордоба, Ван дер Каап, Краев, Миланов, Кръстев, Цунами, Велтон и Бари могат да играят по този начин без публиката зад себе си, жестоко се е излъгал. Ще са досущ като Царско село. Но с тази синя вселена в четирите сектора те стават като Ливърпул и Манчестър Сити. Удивително нещо е Негово величество футболния зрител. И всеки, който иска да виртуализира тази невероятна игра, е престъпник спрямо най-обичаното нещо на планетата Земя.

И така, след като предучилищната възраст от 2005 година изкара едно средно и едно висше, Левски и ЦСКА отново са на голям финал. И този път наистина ще бъде много голям финал, поради съвсем видими и съществени причини. Няма абсолютно никакво значение на кое място в класирането са вечните съперници. За техните милиони фенове този мач ще бъде като финал за ШЛ. Нямам никакво съмнение, че на стадион „Васил Левски“ ще бъдат празни само буферните зони, и то ако такива въобще бъдат поставени. Това ще е мач за историята, за който ще се говори много години напред. И който ще даде уникална приливна вълна за родните грандове да върнат спора си там, където му е мястото. На върха на хранителната верига. Защото убийствената за футбола ни хегемония трябва да бъде прекъсната. И тук има един много съществен детайл. В четвъртък феновете на Левски за пръв път в живота си са били за ЦСКА срещу Славия. А на другия ден феновете на ЦСКА за пръв път са били за Левски срещу Лудогорец. И причината е кристално ясна – феновете на двата гранда истински обичат футбола. И се наслаждават на неповторимата тръпка, която само този титаничен сблъсък може да даде. А няма фен, който да не е желаел този епохален финал на 11 май. Дори малцината от Лудогорец, които бяха на пикник на „Герена“, дълбоко в себе си са желали да седнат пред телевизора на 11 май и да гледат голям мач. Нали преди да станат зелени, са били червени и сини. А то червеното и синьото никога не се изтрива….

И след толкова дитирамби да слезем на земята. Левски отива на финал с огромно въодушевление. Но за ЦСКА купичката изведнъж става огромна Купа, защото отсреща не е Монтана, Арда или Локо Пд, а най-големият враг. И който си мисли, че в мача има предварителен фаворит, жестоко се е излъгал. Във въздуха се носи мирис на продължения и дузпи. И на нещо драматично, което ще разлюлее България. Футболният живот у нас се осмисли за следващите две седмици и половина. След толкова години съм разбрал едно – няма нищо по-хубаво от сладостното очакване. А този път то ще е много сладостно!