Нещата може и да потръгнат, ако всичките ни таланти излизат рано за чужбина

Жаклин МИХАЙЛОВ

Балансите във футбола са от най-съществено значение, но в нашия български случай, за да тръгнат на добре нещата, спешно се нуждаем от качествено и количествено подобрение на чуждестранния ни легион. И свежият полъх от наскоро завършилата кампания е, че е налично леко раздвижване в положителна посока. Най-добрите примери са Илия Груев, който изигра съществено значение в пролетната офанзива на славния Лийдс Юнайтед. Жалко, че Фортуна обърна гръб на Илийката и неговите съотборници и те загубиха решителния мач за 100 милиона от Саутхемптън. Но слуховете за негов евентуален трансфер, при това за сериозна сума, спокойно могат да се превърнат в реална сделка. Груев направи

забележителен
сезон в Чемпиъншип

и се утвърди като несменяем титуляр. Дори предизвика овации в компетентната и доста претенциозна английска публика. Бъдещето на 24-годишния ни национал изглежда безоблачно, а защо не в скоро време да го видим и в някой топклуб от големите първенства. Британското ни присъствие се допълва от вратаря Димитър Митов, който се утвърди като несменяем титуляр в шотландския Сейнт Джонстън и играе срещу великите футболни марки Селтик и Рейнджърс.

За Кирил Десподов е най-точно да се каже, че достигна зенита на своята футболна слава. За новия шампион на Гърция капитанът на националния ни отбор е нещо като Роналдо в Саудитска Арабия. В Суперлигата на южната ни съседка Десподов изигра най-интензивния си сезон. Натрупа много минути, вкара доста голове и направи внушителен брой асистенции. Но числата и цифрите не са от толкова съществено значение, колкото влиянието на българина върху играта на солунския тим. Патриотично може да се напише, че Десподов бе шампионският елемент за титлата на ПАОК. Нещото, което им липсваше, за да бъдат равностойни и конкурентни на трите гранда от Атина и Пирея. За Десподов може да се добави и важният факт, че вече се превърна в

истински голям лидер

и на националния ни отбор. А колко често анализите ни са започвали с констатацията, че в А отбора липсват именно лидерите.

Алекс Петков не става лидер, но е добър черноработник и това бе оценено по достойнство в полския Шльонск. Клубът от Вроцлав бе водач в Екстракласата в 80 процента от времето, но накрая отстъпи пред Ягелония – отбор, който свързваме с името на Ивайло Петев. През зимата в Шльонск привлякоха и защитника на ЦСКА 1948 Симеон Петров. Неговото начало не мина по мед и масло, но постепенно се наложи и в някои от успешните последни мачове на Шльонск сформираха защитна двойка централни бранители с Петков. Прецедент е двама българи да играят заедно на толкова високо ниво и да станат вицешампиони на Полша.

В последните 10-15 години най-лесно нашите момчета използват Италия, за да попаднат в Обетованата земя.

Присъствието ни
на Апенините

е многолюдно, но рядко се свързва с първия пласт на калчото. В тази кампания нямахме свой човек в елита, но няколко момчета продължават да мечтаят за голямата слава. През сезона най-солидно се представи Валентин Антов в Кремонезе. Неговият клуб буквално бе с единия крак в Серия А, но в последния мач за сезона не успя да се справи с Венеция. Любопитно е, че през миналата година Петко Христов бе играч точно на Венеция, но след това се върна в Специя и няма да има възможност да играе в Серия А.

В по-северната и в по-западната част на континента българите са по-скоро блуждаещи елементи. Филип Кръстев завърши сезона като твърд титуляр в нидерландския Цволе, но плановете му за бъдещето са далеч по-амбициозни и не се знае накъде ще го завее вятърът през следващата кампания. В Белгия продължава одисеята на Едисон Йорданов във Вестерло и на Кристиан Малинов в Кортрайк, но по-скоро и двамата са на принципа на последното десет. С подобни намерения е и третият ни „белгиец” Петър Витанов, който се подвизаваше в Беверен. Далеч под очакванията бе представянето на големия ни талант Георги Русев в швейцарския Сион. Той натрупа доста мачове, но при малко минути на терена.

Със съжаление минаваме през Франция и Испания само за да огледаме географските красоти, а в най-далечната част на Иберийския полуостров – Португалия, ни представят Силвестър Джаспър и Преслав Боруков. И двамата могат да бъдат маркирани като потенциал за българския футбол.

От Кипър получихме втора титла на България с чуждестранен клуб през сезона. Постигна я ветеранът Георги Костадинов с АПОЕЛ, който доказа, че

още не е за отписване

от големия футбол. На Острова на Афродита отиде и голаджията Георги Минчев, който натрупа не лош актив в тамошния футбол. Присъствието ни в Турция може да се отбележи като плодотворно. Здравко Димитров взе дейно участие в много силната кампания на неговия Сакарияспор, а Мартин Минчев долу-горе се наложи в Ризеспор, но така и не успява да оправдае големите очаквания. В рубриката „Опознай света, за да го обикнеш” отново много високо изтъквам приноса на Мистър Риалити чек – Божидар Краев, който продължи да покорява Зеления континент.

В Румъния отново нашата колония е най-масивна, имаме си легионери и в други части на света. От треньорското съсловие се отличи най-вече Станимир Стоилов, който класира отбора си Гьозтепе в турската Суперлига. Ясен Петров се справя прилично в Китай, а Ивайло Петев бе уволнен в Румъния, но много скоро ще си намери нов клуб в чужбина.

В заключение напредъкът, макар и недостатъчен, ни дава повод за умерен оптимизъм. Но за да тръгнат нещата още по-добре, повече български момчета трябва да тръгнат на добър гурбет.