Желю СТАНКОВ

За феновете на Локо Пловдив той ще остане в историята като Шампионът заради важния му принос към шампионската титла, но за футболна България Мартин Камбуров ще е Рекордьорът. Когато такова име спира със спорта, или казано по друг начин – окачва бутонките на пирона, винаги е време за равносметки и статистики, за мнения в стил „другите за него“, но всички ние, които през годините го гледахме как се забавлява, можем само да му благодарим.

За нас той ще остане като типичен пример на футболист, който обича да си доставя удоволствие като певръща противниковите отбори в жертви, в чисто спортния смисъл на думата. Човека рекорд, това като че ли е някак много тривиално, Човека гол също. Мартин Камбуров си е точно Човека удоволствие. Правеше това, което му харесва, а ние от трибуните или го аплодирахме, или изпитвахме спортна омраза когато вкараше гол във вратата на нашия отбор, който и да е той. Беше удоволствие да го гледаме как ще направи това, което иска. Цели 256 пъти.

Когато хобито ти стане професия и това ти осмисли живота, а не само финансовата част, това клони към пълното щастие. Такова обаче не съществува, а за Камбуров лъжицата катран във футболната каца с мед бе непреодолимото му желание да запише последните си официални минути с екипа на Локо Пловдив. Времето, а и публиката на „Лаута“ ще съдят кой е бил крив и кой прав. Но това вече е в минало време. Мартин Камбуров слезе от сцената, на която си доставяше удоволствие на себе си и на нас.