Посещението на клубен магазин е част от цялата „процедура“ на така наречения мачдей в големите първенства, а в Англия е задължителен елемент. Там е изключителна рядкост да чуете „няма“ или „свърши“, защото традициите повеляват запалянковците да не остават разочаровани, когато решат да похарчат парите си. Когато пият бира, всичко е наред, на мача невинаги остават доволни, а в магазина те винаги искат своето.

Все по-често феновете прибягват до пазаруване онлайн, но това не се отнася за тези десетки хиляди, които са на всеки домакински мач и правят покупки във физическия магазин на стадиона.

Не знаем как ще ви прозвучи следния извод, но е истина. След посещение на „Фратън Парк“, се подписваме: Клубният магадин на Портсмут е зареден повече от тези на Левски, ЦСКА, Локо и Ботев Пловдив, двата елитни варненски клуба, Лудогорец и Берое, взети заедно. Тук какво правим, какво струваме, какво мърчваме, как сменяме екипировки и доставчици, как късаме договори и какви ги вършим изобщо, но не можем да вземем на хората парите. А тук говорим за Портсмут, който е в третото ниво на английския футбол – Първа лига. В магазина на помпи ни предлагат от пиле мляко и това не е защото сме сънародници на Светослав Тодоров, който изкара много силни години на „Фратън Парк“ и бе любимец на публиката не само заради десетките голове, титлата в Чемпиъншип, но но и заради поведението си.

Всички размери от няколкото вида мачови фланелки и каквато се сетите екипировка, освен това дрехи за свободно време, няколко вида якета да всеки сезон, облекло и други артикули за дамите, за децата, както и някои глезотии за колекционерите. В средата на януари многолистните календари вече бяха намалени от 11 на 2.5 паунда – къде в България в момента има такава отстъпка. Само да споменем, че БФС все още не е издал и отпечатал календар на националния отбор за 2022 година. А клубните магазини у нас едва ли някога ще достигнат английското ниво на гъвкавост, че да усетят кога коя стока да намалят и с колко процента.

Да се добереш в клубен магазин в Лондон час преди и час след мач не е лесна задача, защото опашките отвън, за да влезеш вътре, са огромни. И след като в мачдей всичко по щандовете и етажерките се опоска, образно казано, на следващия ден сутринта нищо не липсва. Така направихме с Уест Хям – след мача с Евертън в събота бе лудница и отложихме за неделя вече на Олимпийския стадион бе спокойно. За разнообразие няма смисъл да говорим, само шапките с козирка, тип бейзболни бяха над 40 вида. Предлагат се ретро фланелки от екипировките от десетки години назад, Fila от времето на Светослав Тодоров при чуковете не бе най-стария модел, имаше и Pony от 80-те години на миналия век с Тони Коти и Франк Макавени, че и по-назад. И изобщо, ако си решил да провериш дали има каквото си помислищ, да, има от пиле мляко и то няколко вида. Говорим за клуб, който е далеч от статута на футболен гранд.

И завършваме с посещението на магазина на Тотнъм, който нямаше как да не е на ултра високо ниво като част от свръхмодерния стадион на шпорите. Но за „Tottenham stadium“, струващ над 1 милиард паунда, ще отделим специално внимание в някой от следващите лондонски репортажи.