Локо и Ботев бяха с олово в краката в големи периоди от двубоя

Желю СТАНКОВ

Градът под тепетата винаги е имал особена футболна култура, изразена най-вече в поляризацията между водещите Локо и Ботев, но ето че вчера видяхме и какво значат историята и традициите при честването 100-годишнината на Марица. Това, че двете големи части на втория по големина град не се обичат, все повече се измерва предимно в чисто спортното съперничество. Поне към този момент страстите извън терена си имат някаква граница и това е супер за цялостния продукт пловдивски футбол. Хубаво е да няма инциденти по улиците, в противен случай трудно би се създало трайно следващо поколение запалянковци. И самите Локо и Ботев трябва непрекъснато и на максимални обороти да работят в една посока, разбира се, със съответните органи. Но колкото повече деца имат свободен достъп и спокойствие до стадионите в Пловдив, толкова по-добре ще е за двата водещи клуба под тепетата. Приключваме разсъжденията в тази посока с пожеланията клубовете да си изпълнят в срок и в пълен идеен размер новия стадион при Ботев и изцяло обновения при Локо. Лъскави трибуни ще бъдат по-големи притегателни сили за публиката, без която един мач не би бил същият. Именно от трибуните подсещат градоначалника да си изпълнява обещанията, че дори и да натиска още. Едната публика вика: „Зико, какво става“, а другата – „Зико, и ние искаме от същото“.

Заради огнения темперамент на пловдивските привърженици и това дерби мина под знака на футболния празник, въпреки че и Локо, и Ботев могат да минат за млади отбори. А и в двата тима, особено при жълто-черните, имаше играчи, които за първи път участват в градско дерби, което би трябвало да ги освободи от напрежение. Но не би, участниците в мача като че ли бяха с олово краката в големи периоди от двубоя, та се налагаше да се чака нещо на майсторите Митко Илиев в черно-бяло и Тодор Неделев в жълто черно. Откъдето и да го погледнем обаче, Ботев към момента разполага с повечко от така наречените техничари, които могат с два финта и един пас да създадат голово положение. Вероятно поради тази наличност на импровизатори в Ботев треньорът на символичния домакин Александър Тучнев стартира плахо, с по-голям ресурс зад линията на топката. Това е остатък от стила на Бруно Акрапович. Или ако трябва някак да го кажем по друг начин – при 6:0 Тунчев беше себе си, а сега беше Бруно. Това е проблем още от старта на сезона, през лятото многото напуснали и респективно многото нови размърдаха центровката на отбора и не е случайно, че през това първенство Локо има само една победа, и то срещу непретенциозния Царско село. Доста критики насъбра Георги Минчев, но нападателя често е оставян сам сред вълци в противниковата половина. Тенденция е към него да летят английски топки, които трябва нонстоп да гони. Само в първия половин час срещу Ботев Минчев беше принуден да направи 20 спринта за безнадеждни топки, които биха изцедили силите дори на етиопски бегач на дълги разстояния. Общо взето, през този сезон в Локомотив няма помен от високата преса и разиграванията, с които и при тоталното пролетно безпаричие бяха спечелени сребърните медали.

А Ботев заприличва на отбор, който трудно разбира идеите на треньора си, но пък когато го направи, играе добре. Което си личи и от класирането. Така че в това дерби всичко си следваше логиката.