Челси нито за миг не приличаше на Челси на Тухел, а Сити на Пеп изглеждаше като единствения отбор на терена

Роб ДРЕЙПЪР, DailyMail

Животът на един маестро е мъчително съществуване. Пеп Гуардиола и Томас Тухел са двама от най-добрите умове във футбола, които са си подхвърляли идеите един на друг на срещите си в Германия преди години. И все пак те понякога са сред най-проблемните.

Тухел, с цялата забележителна елегантност на своя анцуг и стандартна бейзболна шапка, рядко изглежда щастлив. Прекарва голяма част от мача, размахвайки ръце във въздуха, въртейки се около пейката и изразявайки разочарованието си на немски език. Срещу Сити обаче той достигна върха на раздразнението. Това беше първият сблъсък в тежка категория за сезона между два от трите отбора, които ще водят битка за титлата (б.р. – другият е Ливърпул). Тухел влезе в двубоя в добро настроение. Германецът беше спечелил и трите си срещи с Пеп, откакто пристигна в Англия. Едната от тях бе финалът в Шампионската лига в Порто. При всички тези обстоятелства може да очаквате отборът му да направи поне един точен удар.

„Играхме, сякаш имаме какво да губим, а не трябваше да е така. След като допуснахме гол, имаше малко повече енергия, добра реакция и по-голям риск. Но трябваше да започнем с този манталитет. Сити ни накара да се представим слабо“, отсече Тухел. Трудно е да се спори с това. С изключение на едно нещо – голяма част от отговорността е на мениджъра, което, честно казано, той прие.

Това са два от най-добрите отбори в света и като такива мястото за грешки е пренебрежимо малко. Намираме се едва в началото на сезона. Челси беше без Мейсън Маунт, но въпреки това халфовата линия с Жоржиньо, Канте и Ковачичизглежда една от най-здравите на Стария континент. Добавете трима централни защитници и два бека и ще съжалявате, че тимът ви не се е справил със задачата.

Първоначалното Де Бройне, Бернардо Силва, Грийлиш и Фодън имаха проблеми. Но в крайна сметка Сити получи своето, най-вече заради решимостта на Бернардо и Габриел Жезус. Но това не беше футболен фестивал. Гражданите доминираха напълно, но едва след попадението им. Те изглеждаха като единствения отбор на терена. В същото време Челси в нито един момент не приличаше на Челси на Тухел.

Ромелу Лукаку беше безсилен сам в предни позиции, ограничен до няколко докосвания през първото полувреме. Тимо Вернер понякога тичаше с топката, но леко маниакално. Съобщението, което Тухел изправи с избора на титулярен състав, беше: на първо място предпазливост. Ако беше заложил на система 3-4-3, може би щеше да е друго.

Но е трудно да се критикува мениджърът, който преди няколко месеца спечели Шампионска лига. Последният път, когато тези двамата се срещнаха на финала в Порто, Гуардиола съжали за липса на отбранителна чувствителност. Там Сити беше изложен на контраатаките на съперника. Но сега гражданите не оставиха никакъв шанс на Челси. Родри патрулираше в средата на терена, Бернардо Силва се върна към най-добрата си светлина, а Жезус беше упорит в натиска.

Безопасността не отговаря на характера на този отбор на лондончани. Те не изглеждаха на себе си. Като такива те отстъпиха жизненоважната роля на фаворит на Сити в тази завладяваща тристранна битка за титлата. След този тежък тактически спектакъл на „Стамфорд Бридж“ двамата маестро се прегърнаха, но никой не се усмихна. Макар един от тях да изглеждаше така, сякаш мъката си струваше.