Webcafe

Някои от най-великите футболисти в историята не са орисани да станат големи треньори.

На гребена на вълната покрай кариерата си като играчи, мнозина се пробват в треньорството, за да открият, че то не е за тях – колкото и да приляга на статута им и на разбирането им за играта.

Малко футболни звезди могат да се похвалят с реномето и аурата на Марко ван Бастен, легендарния нападател от 80-те и 90-те, спечелил три пъти „Златната топка“.

Символ на Аякс, Милан и нидерландския футбол, той е принуден да прекрати кариерата си едва на 28 години заради хронична контузия, но въпреки това постига почти всичко в спорта.

Европейски шампион с Нидерландия от 1988-а и двукратен носител на КЕШ с Милан, Ван Бастен се отказва през 1995 г. и първоначално заявява, че няма желание да се пробва като треньор.

Когато променя своето решение, изкарва треньорски курс в родината си и става асистент във втория тим на Аякс.

Без да е натрупал повече опит, местната федерация го назначава за селекционер на националния отбор през лятото на 2004 г. – вероятно малко прибързано, както отбелязват някои критици в пресата.

Но фигура като него има нужното самочувствие и авторитет не само да води тима, но и да направи смели промени. Марко ван Бастен започва процес по подмладяване и зачерква някои славни ветерани като Едгар Давидс, Кларънс Зеедорф, Рой Макай и Патрик Клуйверт.

На тяхно място поставя недоказани играчи от Ередивизи, които трябва да се превърнат в следващите звезди на нидерландския футбол.

Промените в състава не спират Нидерландия да прелети през квалификациите за Мондиал 2006 с 10 победи и две равенства в 12 мача.

„Лалетата“ влизат с големи очаквания на първенството в Германия, но там нещата не се развиват по план, включително заради някои решения на треньора.

Нидерландия попада в „групата на смъртта“ и Ван Бастен избира подчертано дефанзивна тактика в мачовете. Все пак резултатите са добри – 1:0 над Сърбия, 2:1 над Кот д’Ивоар и 0:0 с Аржентина класират нидерландците напред.

На осминафинала отборът е изхвърлен след загуба с 0:1 от Португалия в груб мач с цели 16 жълти и 4 червени картона.

Така едни от фаворитите си тръгват безславно от Световното първенство, и то раздиран от вътрешни конфликти. По време на шампионата Ван Бастен отправя публични критики към централния си нападател Рууд ван Нистелрой, който успява да се разпише единствено срещу Кот д’Ивоар.

По време на тренировка преди осминафинала Ван Нистелрой изритва гневно една топка и обижда помощник-треньора Джон ван’т Шип. Затова Ван Бастен вади голмайстора от състава за мача с Португалия и решението не минава без последици.

След отпадането, един от отритнатите ветерани Едгар Давидс отправя сериозни критики към селекционера заради склонността му публично да порицава футболистите. Давидс отбелязва и че провалът на Мондиала е бил очакван за мнозина.

Рууд ван Нистелрой пък отказва да играе за националния при Ван Бастен и отсича: „Той просто не иска определени личности в своята селекция“.

С това наставникът се сблъсква челно с рисковете на професията, в която славното минало вече не му помага.

Все пак през следващата година той се помирява с Ван Нистелрой и го връща в състава си за квалификациите за Евро 2008.

В квалификационната група G на отбора е и България, а именно Ван Нистелрой (тогава играч на Реал Мадрид) отбелязва един от головете за домакинския успех с 2:0 над нашите национали.

Това обаче си остава единствената загуба на България в групата и „трикольорите“ всъщност изнасят едни от най-силните си квалификации. Завършват обаче на трето място, на точка зад Нидерландия и на 4 зад Румъния.

Марко ван Бастен отново класира „лалетата“ на голямо първенство, но представянето на отбора не е прието позитивно заради второто място в групата и неубедителните резултати, включително загуба дори от Беларус.

Стига се и до скандал с още едно голямо име от състава – Марк ван Бомел.

Халфът на Байерн Мюнхен, известен с пиперливия си нрав, отказва да играе за националния и изригва: „Няма да играя в отбор, в който Ван Бастен е треньор. Писна ми постоянно да крещи и да ми се кара, че не съм си изпълнявал задълженията. Това просто не е вярно“.

„Той винаги може да каже, че прави селекцията си според футболните качества, но ако беше вярно, всички играчи от топ първенствата щяха да бъдат повикани“, допълва Ван Бомел.

И други проблеми се изсипват върху Ван Бастен, тъй като той е уличен в укриване на данъци от времето на престоя си в Милан. Първоначално искат от него да плати 33.6 млн. евро, но той успява да избегне ареста и да редуцира сумата до 7.5 млн.

На Европейското първенство му се пада силна група с Италия, Франция и Румъния, което предвещава нови трудни моменти още в груповата фаза.

Треньорът прави смел ход и анонсира, че се отказва от емблематичната за нидерландския футбол система 4-3-3, за да наложи такава, която по-добре пасва на играчите му.

Стига се и до нов скандал с друга звезда – този път с Кларънс Зеедорф, който е върнат в националния през есента на 2006-а, но година и половина по-късно вече не може да търпи Ван Бастен.

„Евро 2008 беше може би последният ми шанс да играя на голямо първенство, но осъзнах, че треньорът не вижда нещата по този начин“, казва големият полузащитник.

„Мисля, че той ме върна в състава само заради натиска от вестниците и телевизиите. Ван Бастен говореше с мен, сякаш съм просто зрител, който е дошъл да погледа футбол от топ ниво. Не знае как да комуникира с играчите. Няма да ходя на Европейското първенство, макар че е много болезнено за мен и е в противоречие с чувството ми на отговорност“.

Очаква се конфликтите да създадат напрежение в състава и да спрат нидерландците още в групата, но там те се представят повече от убедително.

Ван Бастен извежда отбора до три поредни победи над Италия (3:0), Франция (4:1) и Румъния (2:0), за да даде заявка за спечелване на европейската титла.

Нидерландия е абсолютен фаворит в четвъртфинала срещу тима на Русия, воден от нидерландеца Гуус Хидинк.

Но именно там идва големият крах за Марко ван Бастен.

Преди двубоя една трагедия разтърсва лагера на „лалетата“. Умира дъщеричката на защитника Халид Буларуз, която се ражда преждевременно. Въпреки това Буларуз изразява готовност да играе срещу Русия.

В чисто спортен план проблемът за Ван Бастен е контузията на Ариен Робен и това е твърде тежък удар за отбора.

Нидерландия получава гол в началото на второто полувреме и макар че Ван Нистелрой изравнява към края, руснаците отбелязват на два пъти в продълженията, за да поднесат изненадата.

„Липсваха ни голове, желание и воля. Не знам… мислех, че полуфиналът ни е в кърпа вързан, но в крайна сметка не показахме нищо и заслужено приключваме с първенството със сълзи на очи. Ужасно е“, въздъхва Марко ван Бастен.

Договорът на селекционера изтича след Европейското първенство и макар че му е предложен нов, той отказва – решил е да се насочи към клубния футбол и даже е подписал предварителен контракт с Аякс.

Единственият му сезон като старши треньор в Амстердам завършва с разочароващо трето място, което означава и оставане извън Шампионската лига.

По-късно той е назначен в Хееренвеен и там записва едно осмо и едно пето място в Ередивизи.

През лятото на 2014 г. Марко ван Бастен поема АЗ Алкмаар, но това се оказва последният му опит да бъде старши треньор. През същото лято легендата губи баща си и същевременно започва да страда от проблеми със сърцето.

Сърдечните проблеми са свързани с твърде големия стрес, който изпитва покрай треньорските отговорности, и се стига дотам самият Ван Бастен да поиска да бъде понижен до помощник-треньор.

„Аз съм лош треньор. Загубите като треньор са толкова болезнени, че не мога да живея с тях. Трябва да си позитивен със своите играчи, като баща към синовете си, но аз не съм такъв“, признава бившият голаджия.

„Професията е и вредна за здравето. Като станах асистент, станах по-умен и благоразположен. Проявявах търпение, а като старши треньор беше точно обратното. Взех правилното решение да се откажа, сега правя различни неща и се чувствам освободен“.

„Накрая просто не се наслаждавах на работата. Да си треньор е много трудно и признавам, че не разбирах как да окажа въздействие върху отбора от пейката“, допълва той.

След периодите като помощник в АЗ Алкмаар и отново в националния отбор, Ван Бастен съвсем се отказва от професията и става технически директор във ФИФА.

Там се запомня с поредица от странни предложения за кардинални промени във футбола – включително премахване на засадите и жълтите картони. Работи и по въвеждането на системата ВАР.

Работата му като телевизионен анализатор също не минава без скандал и той е изваден от ефир за седмица заради нацистки поздрав към германския треньор Франк Вормут.

Днес обаче изглежда, че Марко ван Бастен живее щастливо: играе голф и движи ресторантьорския си бизнес.

Вероятно той можеше да постигне нещо голямо и като треньор, ако беше спечелил онзи мач с Русия. А може би просто характерът му не позволява да бъде толкова велик на пейката, колкото беше на терена.

Но въпреки това величието му няма как да бъде поставено под съмнение.