Червените продължават да се лутат и пият от горчивата чаша на огромните си кадрови грешки
Жаклин МИХАЙЛОВ
Хубавите неща стават бавно, но пък чакането е мъчително. В този режим на живеене май влезе футболен клуб ЦСКА и надеждата за бързо подобрение изтля в злополучните 90 минути срещу набедения за най-слаб отбор в лигата Септември София. От една загуба по дефиниция не бива да се правят големи трагедии, но
това е ЦСКА
и резилът няма
как да се захвърли
настрани, както го правят в други клубове, които не притежават нито история, нито милиони фенове. А привържениците няма как да не задават неудобни въпроси, макар и с написана индулгенция в ръка. Да, новия собственик все още го харесват, многобройните директори все още са в поносимия период, а Александър Томаш все още е смятан за възродител. Но мястото в класирането все така си остава 12-о и това няма как да се преглътне с мисли за светлото бъдеще. За факта, че ЦСКА в началото на октомври е на цели 18 точки от първия, няма лесно обяснение. Исторически това не се е случвало преди и лек за тази болка все още не е открит. Клуб като ЦСКА, който е бил наричан екзекутор на европейски шампиони, да е с отрицателна голова разлика след 10 мача в първенството е прекалено тежка и голяма обида. И цялото това премеждие се случва в едно от най-слабите клубни първенства в Европа, където повечето отбори са на ръба на оцеляването и практикуват откровен антифутбол.
И основният въпрос без отговор е защо ЦСКА с огромния си, втори по големина бюджет в лигата губи мач от съвременните братчета на Гаврош, събрани в Септември София. Как да се обясни фактът, че тимът, направил три милионни трансфера през лятото, губи от ритали топка доскоро в Б групата по села и паланки полуаматьори? И тези прескъпи за родните ни стандарти футболисти нямат отговор и реакция поне малко да оправдаят дадените пари за тях. Но мъдрият народ се е произнесъл, че не е виновен онзи, който яде баницата, а този, който му я приготвя и поднася с кисело мляко. Сегашният директорски състав на ЦСКА, общо взето, с чуждо брашно опече хубава баница
и я поднесе на
една дузина
футболисти
със съмнителни характеристики. Не е никаква тайна, че месечните възнаграждения в червения клуб вече гонят тези в Разград, но сравненията, уви, покъртително показват нещо като пълна творческа несъстоятелност. Дори да вземем за пример последните двубои на ЦСКА и Лудогорец. В червения стан не само че няма кой да я бутне в мрежата, но се изхитряват да допуснат гол в своята. А независимо от мъката и тегавия развой на „Хювефарма Арена“ се намира един Рик Джонатан, който да я ритне от 25 метра в серкмето. И това е основната дилема – защо в ЦСКА няма някой като Рик, Видал, Руан, Дуа, Якуб, който да печели по мижав начин трите точки.
Ето го и дългоочаквания отговор. В един футболен клуб има много важни неща, но те бледнеят съставно пред футболния материал. Обречен си на жалко съществуване, ако не си привлякъл подходящите футболисти, които да печелят мачовете. А в ЦСКА от години не се справят добре с този най-важен процес, наречен селекция. Правят единични удари понякога, но така и не стигнаха до постоянство. И сега притежават над 20 чуждестранни футболисти, но сами по себе си те не създават хомогенен отбор. Само подхвърлям, че трима от тях – Юга, Шакич и Де Нойер, дори не играят, а сумарно получават към 140-150 хиляди лева на месец! Пак за сравнение тримата струват, колкото бюджета на Септември. И това е само един от многото абсурди, произведени в червения клуб в последните шест месеца.
През лятото един от изпълнителните директори призова
за картбланш от
три трансферни
прозореца
Толкова били необходими, за да се изгради боеспособен отбор със собствена физиономия. Сигурно по учебник е точно така, но там пише ли колко загуби като тази срещу Септември трябва да бъдат изтърпени?! И изобщо колко още щети по репутацията на голямата марка с четирите главни букви трябва да бъдат инкасирани.
Безплатните съвети са глупаво нещо, но според скромното ми мнение в ЦСКА трябва да намерят правилния начин при селектиране на футболисти. Изобщо не подценявам този процес, защото съществуват десетки причини българското първенство и изобщо България да са непривлекателна дестинация. Но има и начини с талант, умение и най-вече опитност да надмогнеш трудностите и да привлечеш подходящите изпълнители, които при това да дадат бърз ефект. Поне досегашната практика показва, че в ЦСКА нямат такъв човек в екипа. А отстрани стои един доказан специалист като Методи Томанов, който е един от архитектите на явлението Лудогорец в силния му начален период. Най-малкото на „Армията“ трябва да се замислят сериозно дали предстоящият втори трансферен прозорец да не бъде възложен на него. Тук не иде реч за проба и грешка, както по принцип се прави досега, а за доказани възможности, които Томанов притежава.
И няма как трудностите да не бъдат свързвани и с името на треньора. Александър Томаш буквално се намира в небрано лозе, защото в кариерата си няма подходящ пример за подобна ситуация, в която е сега. ЦСКА не е Верея, Берое, Етър, Локомотив Пд, Спартак Варна… В ЦСКА от теб се очакват само победи и гонитба за първото място. Изключително трудно и дори невъзможно е да се справиш с отговорностите на дадения момент. И в тази конфигурация Томаш изглежда вербално силен, но същевременно слаб и безпомощен в игровите ситуации. Макар картбланшът към него да остава все така огромен, действията му предизвикват много въпроси. Дори най-добрата теория на света не може да прикрие безумието да пускаш Турицов като титуляр и да правиш от Илиан Илиев чисто крило. А и други решения на Томаш будят недоумение.
На вратата на ЦСКА чука вечното дерби с Левски, което в последните сезони преобладаващо носи червена радост. И сега, независимо че сините са напред с цели 15 пункта, изявен фаворит в дербито няма. Тези 90 минути могат да ти послужат чудесно да заметеш всичките проблеми под черджето.