Джонатан УИЛСЪН

Guardian

Има много малко неща, които са по-трудни във футболния мениджмънт от демонтирането на един отбор и изграждането на друг. Тъй като първият тим на Юрген Клоп на „Анфилд“ остаря, беше разумно да се запитаме дали той е оборудван да създаде друг. Един мач, дори спечелен с историческото 7:0 срещу Манчестър Юнайтед, далеч не е достатъчен, за да се даде окончателен отговор. Но след последния съдийски сигнал се създаде усещането, че се заражда нов Ливърпул.

Коуди Гакпо, Дарвин Нунес и Мохамед Салах се разписаха по два пъти, но головете са само част от историята. Атакуващото трио работеше в невероятен синхрон, което рядко се случваше през този сезон. Очевидно има още работа за вършене. Халфовата линия не е това, което беше, но тризъбецът в атака може да представлява

бъдещето на

мърсисайдци

Привличането на Гакпо срещу първоначална такса от 35 млн. паунда беше поставено под въпрос. Дали Ливърпул го беше взел, защото е наличен и сравнително евтин? Като се има предвид състоянието на халфовата линия, нападател ли беше наистина приоритет? И как ще се впише той? Нито Коуди, нито Нунес имаха най-лесния старт на живота си в „Анфилд“. И двамата са малко необичайни футболисти. Играчи, които объркват очакванията. Нидерландецът е доста по-технически надарен и не е толкова добър във въздуха, въпреки че ръстът му предполага да бъде такъв. Изглежда, че уругваецът рядко удря топката чисто, когато тя е на земята, но въпреки това е върховен играч за въздуха.

Салах, който срещу Манчестър Юнайтед изпревари Роби Фаулър като водещ голмайстор на Ливърпул във Висшата лига, изглеждаше не на себе си след Купата на Африка преди малко повече от година. И въпреки това вече има 22 попадения през този сезон. Той трябва да

промени играта си

с по-ортодоксален централен нападател от Фирмино или Жота, но адаптацията тепърва предстои.

Първият гол на Гакпо точно преди почивката в дербито с Юнайтед беше ключов. Дотогава до голяма степен мачът бе равностоен. Дребнав, от време на време изнервен сблъсък, който очевидно криеше нещо под повърхността си. Но тогава на Анди Робъртсън му бе позволено да напредне и когато Диого Дало отиде при него, на Фред се падна ролята да стане за смях. Гакпо напусна централната си роля, първото му докосване отвори възможност за стрелба, а второто му прати топката клинично в мрежата на Де Хеа.

Това беше прекрасен завършек, но второто му попадение, което беше трето за Ливърпул, беше още по-добро – прекрасен прехвърлящ удар от малък ъгъл след пробив на Салах. В типичния си стил Нунес се разписа два пъти с глава. Салах пък изпълни изключително добре и двата си гола. Повече от 1/3 от 47-те попадения на Ливърпул в лигата през този сезон са дошли в два мача.

Тук е моментът да вметнем, че колапсът на

Юнайтед беше жалък

Червените дяволи допринесоха за собственото си падение, като се настроиха в система 4-2-3-1, при която Вегхорст бе зад Рашфорд, а Фернандеш и Антони по крилата. Вегхорст не е ортодоксална десетка и има любопитна крачка. И ако има нещо от Пол Гаскойн в походката му, то има много малко от Газа в начина, по който използва топката. Това, което носи нидерландецът, е усърдие в пресата. Работеше преди, но на „Анфилд“ Юнайтед предложи много малко заплаха по фланговете, което, от своя страна, позволи на крайните защитници на мърсисайдци да се включват в атака, а никой не се грижеше за спирането им.

Далеч по-лошото беше, че основите просто бяха изоставени от червените дяволи. Най-вече при втория гол на Ливърпул, когато бяха пропуснати поне 3 възможности за изчистване на топката. След този резил много мисли за Юнайтед вероятно ще бъдат изхвърлени в кошчето за боклук. Начинът, по който навеждаха глави, и липсата на професионализъм беше шокиращ. Културата на „Олд Трафорд“ може би не се е променила до степента, която изглеждаше…