В Армения феновете прекратяват срещи, само и само да изгонят президента на местната федерация

Теодор БОРИСОВ

Недоволство срещу федерацията, лоши резултати на националния отбор и прекратяване на мачове от първенството в знак на протест. Вероятно си мислите, че това е поредният материал, посветен на българския футбол, но всъщност по този начин изглежда реалността в Армения. Бившата съветска република, която само преди 11 години бе на 30-о място в ранглистата на ФИФА, понастоящем заема 100-на позиция (б.р.- 44-та от европейските нации) и изглежда трудно ще излезе от кризата, в която се намира. Президентът на местната федерация Армен Маликбекян, заемащ поста от 2019-а, трудно може да се нарече популярен, което накара местните фенове да вземат радикални мерки срещу неговото присъствие във властта. През февруари привърженици нахлуха на терена и прекъснаха шампионатната среща между Гандзасар и Арарат, а това бе последвано от декларация на тяхната организация ФАФ, в която се казва, че историята ще се повтаря, докато ръководителите на местния футбол не напуснат. В началото на този месец ситуацията се повтори на срещите Ван – Алашкерт и Пюник- Арарат Армения, а кадрите от недоволството им бяха отрязани от Fast TV, предаваща на живо всички двубои от елита. Това накара отбора на Ширак Гюмри да заплаши, че няма да пуска повече камери на медията на своите мачове, тъй като според тях тя се придържа към „най-добрите традиции на севернокорейската телевизия“. За да научим истината от първо лице, се отправяме към столицата Ереван, на чиято територия са базирани 6 от общо 10 участващи отбора.

Като основна

опозиционна сила

се изявява двукратният шампион Урарту. В миналото отборът е познат с името Банантс и там са работили български специалисти като Николай Костов и Неделчо Матушев. Футболният комплекс на тима, разположен в района Малатия-Себастия, се намира на мястото, където по съветско време се е помещавала Републиканската футболна школа. „Нашият приоритет винаги е бил налагането на млади играчи и затова успехите на академията ни са много важни. Не сме съгласни с начина, по който се управлява арменския футбол, поради което разчитаме на собствените си сили“, разказва Геворк Малакян, докато ни развежда из клубния музей. Там немалка част е отделена на шампионската генерация на най-известния местен отбор – Арарат, станал шампион на СССР през 1973 г. Причината е прозаична – двама от нейните членове Едуард Маркаров и Аркадий Андриасян са работили за клуба. Самата база е открита през 2003-а в присъствието на президента на ФИФА Сеп Блатер и е посещавана от шефа на УЕФА Мишел Платини. „Ние сме единственият отбор в Ереван, който разполага със собствена база, включваща и стадион с капацитет 4860 седящи места. Тук се готвят първият, дублиращият отбор, тимовете от академията и жените (б.р.- Урарту е един от четирите клуба в Армения, развиващи дамското направление)“, казва Малакян, който ни показва всички екстри на комплекса, включително плувен басейн на открито и просторна фитнес зала. Президентът на клуба Джеван Челоянц (бивш деятел на руския Спартак Москва) е планирал да

инвестира милиони

в построяването на цял жилищен район на площ 85 хектара, включващ и модерен стадион, но все още не може да получи необходимата за това земя. В групата на недоволните влиза и Пюник, чийто тренировъчен комплекс се намира точно до стадион „Храдзан“.

Сред клубовете, които дават шанс на Маликбекян, е традиционният Арарат. „Когато начело на федерацията бе Рубен Айрапетян, съчетаващ поста с този на президент на Пюник, за клуба бяха настъпили тъмни времена. Сега се надяваме на равен старт за всички“, откровен е пресаташето на най-популярния клуб в страната Давит Галцян. Читателите на поредицата „Футболните хегемони“ вероятно си спомнят в детайли корените на успеха на Пюник между 2001-ва и 2010-а, като в добавка към това може да отбележим, че съдийството в плейофа за титлата през 2008 г. е толкова скандално, че шампионите впоследствие връчват копие от трофея на своя съперник. Селцето Дзорахбюр е мястото, където през 2007-а славният тим изгражда своята база. Понастоящем клубът е собственост на бизнесмена Вартан Сирмакес, свързан с прочутата марка луксозни швейцарски часовници “Franck Muller”. Неговото портфолио включва френския Мартиг, швейцарския Лозана Уши, а друг тим от страната на шоколадите – Нион, се управлява от сина му. В ролята на президент на клуба влиза генералният директор на бранда Храч Каприелян, а спортен директор е

бившият играч

на Черно море

Тигран Гарабахцян

Ръководството не крие, че фокусът е върху привличането на млади африкански играчи, които впоследствие да бъдат продавани с печалба на Запад. Освен цитираните по-горе клубове това включва и белгийския Гент, с когото имат договор за сътрудничество. Публична подкрепа за федерацията е изразил Алашкерт, управляван от един от най-богатите арменци – Баграт Навоян. Между 2016-а и 2021-ва отборът печели 8 домашни трофея, базирайки се основно върху опитни местни играчи, но навлизането на повече капитали в съперниците ги оставя извън борда.

Настоящият лидер в първенството Ноа се е съсредоточил върху изявите си на терена. През този сезон тимът записа респектиращите 14 мача в Европа и макар сред тях да фигурираше и поражение с 0:8 от Челси, те все пак успяха да заработят

5 млн. евро от

наградния фонд

на УЕФА. По подобие на други отбори, кръстеният на библейския герой Ной клуб, играе мачовете си на различни локации, включително и в град Армавир, където имахме възможност да наблюдаваме контролата му с Торпедо Кутаиси, спечелена с 1:0. „Развитието на нашата академия е крайъгълният камък на нашия проект. Стараем се да изградим инфраструктура, която да служи на дългосрочните ни цели, а в академията сме привлекли световноизвестни треньори и анализатори. Скоро ще завършим изграждането на база за първия отбор, а един от амбициозните ни проекти е построяването на стадион. Следваме своята визия, но в същото време се стремим към ефективно сътрудничество с федерацията“, каза директорът развитие на Ноа Анна Оханян. Останалите отбори обаче имат малко по-различно виждане – според тях базираният в Абовян клуб привлича нерегламентирано млади таланти от други школи, нарушавайки неписаното споразумение между арменските академии това да не се случва. Именно това обаче е тимът, от който националният селекционер Джон ван‘т Схип взе най-много играчи за мачовете с Грузия – 5. В това отношение Ноа измести от своеобразната класация за най-недолюбвани клубове Арарат-Армения. Отборът, чийто най-големи успехи са свързани с българите Георги Пашов и Ивайло Димитров, бе формиран през 2017-а под името Академия Аван и използва пълноценно тренировъчния център на футболната федерация. Размахът на собственика Самвел Карапетян не се нрави на мнозина, които не са в състояние да преживеят факта, че в града има два отбора с името Арарат. Към групата на неизразилите своята позиция трябва да прибавим и БКМА, който се явява арменският еквивалент на ЦСКА – военен тим, в чийто редици влизат всички изкарващи редовната си служба.

Ако може да обобщим, ситуацията в арменския футбол е такава, че всеки клуб се спасява поединично. Големите успехи изглеждат химера, а желанието на феновете за промяна засега се разбива в стена от безразличие от всички замесени по веригата. Приликата с действителни лица и събития от други държави е напълно случайна, а при това положение най-великата игра в страната ще прилича на един заседнал Ноев ковчег, точно както е в Светото послание.