Явор ПИРГОВ

Изминаха повече от 13 месеца от 8 октомври 2021 година, когато младежкия национален отбор по футбол на България победи за последно. Тогава трикольорите удариха  Гибралтар с 5:0, а след това последваха 11 мача без успех (включително контролата със Сърбия, която бе прекратена при резултат 1:1).

Това е може би единственият случай в световния футбол, при който наставникът на даден отбор в подобна негативна серия не е уволнен или не си е подал оставката. Александър Димитров дори не е отворил дума за подобно нещо. И ако приемем, че не е чак толкова заслепен от собственото си его, то най-вероятно причината трябва да е, че е много обиден на Георги Иванов – Гонзо, Емил Костадинов и останалите си началници в БФС, че не му повериха представителния тим и не иска дори да говори с тях. Дори и това да е причината, ако имаше поне малко достойнство, той просто нямаше да отиде на работа. А ако на някой в Бояна му пукаше за този отбор и тези момчета, то отдавна да му е показал вратата. Всъщност все още стои отворен въпросът защо въобще Димитров бе номиниран и избран да води младежкия национален тим, при положение, че кариерата му по никакъв начин не кореспондира с подобно решение. Помощник в Индонезия и престои в Конелиано Герман, Витоша Бистрица, Локо ГО… В Ботев Пловдив дори не го помнят, а в Берое изобщо не искат да се сещат за него. В Стара Загора той се задържа около 3 месеца, като се прочу с това, че в този период направи три различни селекции и в крайна сметка бе натирен след домакинска загуба 3:4 от канарчетата, които бяха с човек по-малко.

И след всичките тези провали той бе изпратен на “сенчесто и неветровито място”, където постоянно оправдание може да е: “Резултатите не са важни, целта е да обиграваме и подготвяме футболисти за първия отбор”.

И как по-точно ги обиграва и подготвя никой не знае. С високомерно отношение явно не става. Тренировките също не са нищо по-различно от заниманията на обикновен наставник с неособено висок ценз и познания – загрявка, пас-комплекс, разигравания… Анализи, видеоразбори, тактика – абсурд. Но въпреки това той продължава да се държи като месията, от който започва футбола. Самочувствие без покритие. Има ли поне един футболист, който да каже, че е научил нещо от този треньор и той е помогнал в развитието му?!

Под негово ръководство младежката селекция не можа да победи Гибралтар и Молдова, а в последните два мача със Словения (0:0) и Босна (0:3) младите ни надежди създадоха едно-единствено голово положение, което дойде в 90-та минута срещу босненците, когато класиката вече бе оформена. А вместо да взима най-доброто от играчите си, Димитров започва с експерименти, които само ги объркват. Ето само един елементарен пример – в последните две контроли той реши да преквалифицира един от най-добрите халфове у нас в тази възраст Емил Ценов и играчът на Миньор Перник бе пратен да действа като лявостоящ централен защитник в схема с трима в отбрана. А в същото време дори минута в тези проверки не записа играч с точно такъв профил – Тодор Павлов от Локо Пд. Е, младият смърф си спести унижението, но защо трябваше да получава тази почивка при положение, че в този период можеше да се готви с Локо Пд и да играе срещу Марек. Но това е само един дребен детайл от общата картина, която при младежите е апокалиптична. И оправданието “с това разполагаме” явно не е много вярно, защото ролята на селекционера се видя в първия тим.

СЕРИЯТА БЕЗ ПОБЕДА НА МЛАДЕЖКИЯ ТИМ

12.10.21 България – Швейцария 0:1

12.11.21 Нидерландия – България 3:1

16.11.21 България – Молдова 0:0

25.03.22 България – Нидерландия 0:0

29.03 Уелс – България 1:1

04.06.22 Швейцария – България 1:0

11.06.22 Гибралтар – България 1:1

23.09.22 Унгария – България 1:0

27.09.2022 България – Сърбия 1:1 (прекратен)

21.11.22 Словения – България 0:0

25.11.22 България – Босна и Херцеговина 0:3