Желю СТАНКОВ

През последните две седмици водещите клубове направиха пътека до спортното министерство за помощ от различно естество. Берое изпадна в безтегловност, Царско село от уважение към спорта реши да довърши първенството. И в същото време регулатора БФС сериозно си е заровил главата в пясъка. За Емил Костадинов е обяснимо да кара зимен съм, но останалите отговорни или по-скоро безотговорни фактори от централата в Бояна като че ли не са на тази планета. Продуктът български футбол е в състояние на срив не от вчера, но това сега вече минава границите на нормалното.

Напълно наясно сме, че държавата не бива да се меси във федерациите, още повече двете страни водят съдебни битки. Но БФС съвсем странично можеше да повика представители на Левски, ЦСКА, Берое, Локо София и други закъсали и да пита от кумова срама дали могат да се намерят пресечни точки, дали е възможно да се предприемат някакви инициативи за оказване на съдействие. Или казано на жаргон, Михайлов трябваше да пита: Нещо можем ли да ударим едно рамо? Да, на Боби сега му излиза конгрес през март месец, който все повече личи, че няма да завърши с негова победа. На него май не му стана ясно, че ако клубовете бедстват и се отказват, той просто няма да има какво да администрира. А на всичкото отгоре заради някои членове на Изпъкома, следващото първенство трябва Първа лига трябва да стартира с 16 отбора. Които са си правили едни сметки за финансиране и съществуване при миналата власт и които ще свиват сериозно разходите при новата власт.

Вместо да не може да спи от проблемите на българския клубен футбол, Боби Михайлов реши да прави имидж по друга линия. Нов човек, който да прави неясно точно какви с юношеския футбол в България и директор на националните отбори. Станислав Ангелов и Георги Иванов са хора от категорията „нямат нужда от представяне“, но е показателно, че това ръководство на БФС се сети да раздвижи нещо едва когато вече много взе да му пари под опашката. Има много голяма вероятност Пелето и Гонзо да си купят фабрики на 8 септември, или както е в нашия случай на 17 март тази година. Самите те със сигурност си го мислят – ще почнем и като се смени властта, ще си назначат техни хора. Може би затова Ангелов и Георги Иванов тупкат топката и се ослушват, на никой не му се занимава с работа на парче и с неясен срок на изпълнение.

И тук изскача въпрос, който е рано да бъде поставян, но пък е неизбежен. Как Бербатов, ако спечели изборите, ще намери баланса между два термина. Единият е „лов на вещици“, другият е „със стари к.рви, нов бардак не се прави“. Тоест, новото ръководство, по подобие на новото правителство, вади голямата метла и си назначава нови хора на всички важни постове и звена. Ще има точно толкова недоволни, колкото и ако Бербатов продължи да работи с досегашния същия апарат. И в момента във футболната централа има доста кадърни, учени, знаещи хора. Материята е сложна и специфична и няма кой знае колко специалисти в областта. И в тази връзка би било интересно какво ще се случи с Пелето и Гонзо, ако те подпишат с БФС на Боби Михайлов.

Един от тримата големи от опозицията вече подсказа какво ще стане с Ясен Петров. За него поне Михайлов помисли навреме – нов договор с нова заплата с хубава неустойка, която евентуално Бербатовото БФС после ще трябва да плаща. Но това са бели кахъри за младите кандидати. Приоритет, наред с многото говорене, презентации и интерактивни илюстрации и стратегии, ще е контакт с основните клубове и държавата. Премиерът и новият спортен министър недвусмислено оказаха подкрепа, или хайде нека да го наречем симпатии към екипа на Бербатов.

При детрониране на Михайлов със сигурност ще има подхвърляния и спекулации, че новият спортен министър е цесекар, новият шеф на БФС също е червен, но нека феновете на Левски се замислят, че клуба изпадна в най-тежкото си състояние в над 100-годишната история, при премиер, който се представи за най-големия левскар и при Боби, който е легенда на клуба от „Герена“. Ама то, както се казва – при такива „приятели“, врагове не ни трябват. Самият Михайлов дали помни кога за последно е бил на мач на стадион „Георги Аспарухов“.

Така с цветовите противопоставяния няма как да бъдат решени големите проблеми с безцветните федерация и държава. Проблемите се решават с диалози, а не с гледане в канчето на другия.