Желю СТАНКОВ

От цялата патардия в Левски един въпрос се заобикаля и всеки прави словесните отклонения както намери за добре. Към ден днешен никой от ръководните фактори не казва нито в прав, нито в крив текст каква е ситуацията с дълговете на клуба към бившия собственик Васил Божков. Като тук със сигурност трябва да се прави разграничение между физическото лице и компаниите, които са свързани с него. И едно подразграничение – на които точно фирми Божков е собственик/съсобственик/управител или каквото там се води, кои са изнесени в офшорна зона и изобщо черно на бяло какво точно, на кого и колко дължи Левски. Ясно е какви са проблемите на бизнесмена с българските власти и правосъдие и под какъв международен запор е бизнесът му. Но от там нататък от Левски подминават този въпрос с бясна скорост и определят темата като деликатна, особена, странна.

Да припомним как доскорошният кандидат-купувач на мажоритарния пакет акции на клуба Драган Шолак обясни своята и на компанията му „Спортс Рипъблик“ версия за неуспешния край на преговорите със собственика Наско Сираков. „Вложихме много финансови средства за привличане на експерти, изготвяне на анализ и намиране на решение, с което да постигнем това. Но, за съжаление, не успяхме заради огромния дълг и лошата структура на дълга, част от който е под международни санкции. Опитахме се да намерим правилното решение от правна гледна точка, но установихме, че такова решение не може да се намери. Невъзможно е да се инвестира в клуба при такива условия“, обясни Шолак.

Самият Сираков чистосърдечно си призна, че не притежава експертиза, за да да тълкува мотивите на Шолак. „Не знам повече от това, което прочетохте и вие“, каза наскоро настоящият собственик.

Много преди въпросните преговори да влязат в сериозен и след това в заключителен стадий, Иво Ивков е пътувал до Дубай, за да се види с Васил Божков по повод дълговете на клуба. По думите на изпълнителния директор, бившият собственик отново е заявил, че не си търси нищо от Левски. Явно обаче няма пътища, по които компаниите на Божков да отпишат тези дължими милиони, които от тази година вече са изискуеми. Божков просто е споделил на Ивков, че няма никакъв проблем да разсрочи тези милиони. Но не и да ги задраска. И тук някъде се крие ключът от бараката, защото тези компании, ако са под международен запор, не могат да правят никакви сделки с никого.

Така може да се окаже, че Левски е в един вид мъртва хватка.  Това е безизходна ситуация, при която два или повече процеси чакат за условия, които никога няма да настъпят. Подобна ситуация се нарича взаимна блокировка.

И в задачата се пита дали всеки потенциален следващ инвеститор, кандидат-собственик, голям акционер или стратегически спонсор ще се сблъска със същия проблем. Всеки потенциален такъв ще прочете какво е казал Шолак и ще го разпита с какво се е сблъскал и къде са подводните камъни.

От „Герена“ явно не искат да бъркат дълбоко в тази рана и предпочитат да се съсредоточат към дълга спрямо държавната хазна. Словесният тенис мач с бързо прехвърляне на топката бе за потенциални приходи, които щяха да стигнат за половината дълг от близо вече 12 милиона лева. Парите към компаниите на Божков са от порядъка на 6-7 милиона, а до глобалните задължения от над 30 милиона има други 12 милиона, за които не се говори изобщо – към строители ли са, към бивши собственици ли са, никой не казва за тях. Но те поне не са под международни санкции и техният ред ще е някъде много напред във времето. Както се казва – времето си тече, героите се карат, събират се, уж гледат напред, но дълговете не само че си остават, а постоянно растат.