Желю СТАНКОВ

В сряда вечерта, когато бе свършила вече кампанията с националните отбори и предстои уикенд с клубните първенства, а евротурнирите са по-нататък, се бе случило като телевизионни потребители на услугата футбол да гледаме мача Стокпорт Каунти – Болтън. Двубоят за FA Cup се игра пред почти пълни трибуни, ентусиазирани фенове, които си правят кефа и завърши с 5:3 за домакините след продължения. Никой от тези тимове не се бори за първо място, никой няма нещо да връща на другия, никой не питай кой е собственик на любимия му клуб, нито кой е правил селекцията. Стокпорт е от петото ниво в Англия, а Болтън от третото. На стадионът имаше 10 хиляди зрители, 1500 от които фенове на гостите. Добре е, нали? Двата града са с население по около 140 хиляди души. Но спомнете си кога за последно у нас е имало 1500 човека фенове на гостуващ отбор в друг град?

Британците, особено пък тези, които не са фенове на лъскави, богати и модерни клубове, си отиват на стадиона, пийнат по 2-3 бири, викат, пеят, прибират се по домовете си, лягат и сутринта са на работа. И то при студено време и телевизионен мач. Да, ясно, там футболната култура е друга и въпреки пълните стадиони, има достатъчно аудитория, която разчита на така наречения малък екран.

В резултат на дългогодишни традиции и натрупвания, на Острова този цялостен продукт вече минава границите на приемливите финансови нива. Тези дни се разбра, че Висшата лига на Англия е близо до рекордна сделка за телевизионните си права. Cмeткитe пoкaзвaт, чe вcички прихoди oт тeлeвизиoнни прaвa, вътрeшнитe, плюc мeждунaрoдни, щe достигна и дори надминат 10 милиaрдa пaундa зa пeриoдa 2022-2025 гoдинa, кoeтo ce cлучвa зa първи път.

Обяснимо, ние трудно бихме асимилирали 10 милиарда колко пари са всъщност, можем да си обясним само как така тяхната машина не спря да се върти и по време на пандемията, в чието начало си мислехме, че футболът вече никога няма са бъде същият. Обаче явно в развитите футболни държави има достатъчно мозъци, които не позволиха това да се случи и дори нещо повече – вдигнали са нивото по всички показатели така, че в крайна сметка телевизионния зрител да си плаща повече.

Какво се случва тук? Първо, при студено време и телевизионен мач, си оставаме по домовете. Стойчо Младенов, който се е хвърлил в мисията на живота си да направи ЦСКА отново шампион, се чуди къде са привържениците на ЦСКА. По другите стадиони няма такива драма, но общо вземто картинката е идентична. И това не е заради пандемията, слабата ваксинация и изискванията за сертификати. Такава ни е футболната култура. Не сме ли първи, сме си у дома. А клубовете не могат, или не искат, или и двете, да се възползват от това, че феновете са пред телевизорите. Покрай драмите с конгресите на БФС, легитимни ли са или не делегатите, какво пишело в протоколите, не бе засегнат както трябва въпроса с телевизионните права. Собствениците на клубове явно не знаят боли ли ги, сърби ли ги. Хем не могат да дръпнат хората от телевизора към стадиона, хем не могат да си вземат парите, които телевизионни фенове всеки месец плащат. С изключение на един клуб, откъдето твърдят, че вече нямат нищо общо с цялата тази работа, другите изпитват недостиг на средства. И едни телевизионни пари, които са си ги заслужили, остават далеч от тях. Но както се казва, като ще е трай бабо за хубост, да не трай бабо за бедност.