Снимка от въздушен двубой с участието на Гунди разкрива мистерията

Васил КОЛЕВ
vasilkolev.com

Филмът „Гунди“, който счупи всички рекорди за зрителски интерес в България, изведе на съвсем ново ниво интереса към легендата на Левски и българския футбол. Той винаги ще бъде част от наследството на нелепо загиналия в автомобилна катастрофа край Витиня играч. Но пък най-важната част от въпросното му наследство е нещо, което не може да намери разрешение години наред.

Коя е тя? Първият гол за България на световно първенство, който идва в Чили през 1962 г. Половината от източниците, включително (почти) всички в България, твърдят, че голът е на Аспарухов. ФИФА, както и множество книги обаче дават авторството на съотборника му в Левски Георги Соколов. С уточнението, че на мондиала в Чили Гунди е бил като играч на Ботев Пловдив, където кара войнишката си служба.

Откъде обаче идва това разминаване? Трябва да го разгледаме на първо място в контекста на самото първенство. Чили е изключително

бедна страна

когато получава домакинството, поради което първенството има своите особености. Четирите групи от първия етап са разпръснати в четири различни града – столицата Сантяго, близкия морски курорт Виня дел Мар, също близкия, но труднодостъпен град Ранкагуа и много отдалечения отново морски курорт Арика, който се намира на границата с Перу.

Телевизията вече е намерила трайно място във футбола, но от Чили излъчването е невъзможно за европейците. Те гледат мачовете с два дни закъснение, като ролките със записите пристигат с полети до Франция и Германия и оттам кадрите се разпръскват из континента. В България световното не се излъчва, няма такова и по радиото, а резултатът и подробностите от двубоите могат да се намерят в кореспонденцията на вестниците, обикновено с ден закъснение.

България попада в четвърта група, която е в Ранкагуа. Абстрахирайки се от имената на съперниците – Англия, Аржентина и Унгария, попадането тук хем е добро, хем не. Лошото е, че Ранкагуа е неудобен за телевизионните екипи и основно оттам липсва картина от мачовете. От чилийския мондиал няма записани кадри (освен може би в някакъв дълбок архив на ФИФА, който никой масов зрител не е виждал) от 5 от всички 32 мача. И лошото е, че сред тези пет попадат и трите двубоя на българите. От останалите срещи в нашата група има картина.

Единствената добра новина все пак е, че при нас са англичаните, а техните журналисти и фотографи гледат на професията си сериозно. Или не съвсем!

Списание „Уърлд Сокър“ например извършва нещо крайно непрофесионално. Отказва да публикува в редовния си брой след мондиала репортаж от него, като пише, че той не е имал

нищо общо с футбола

заради безкрайните грубости по терените. Все пак в следващия брой се появява някакъв приличен текст.

Но какво става с усилията на пратениците в Чили? Издават книга, която подробно описва случилото се по терените, включително със снимки от мачовете в Ранкагуа, където са базирани много от тях.

Откъде обаче идва грешката с автора на първия (и единствен на това първенство) гол на българите? „Уърлд Сокър“ правилно е посочил, че той е на Аспарухов. В споменатата книга обаче е описано попадение на Соколов. При това с детайли. „България се бореше през цялото време, но очевидно не можеше да отговори на технически качества на унгарците. Соколов обаче постигна почетен гол, като проби през защитата на съперника и с удар с десния крак от 20 метра преодоля изненадания вратар Илку, който иначе бе добър заместник на Грошич.“

Звучи странно, но точно спомената книга дава отговор на въпроса откъде идва грешката и може да се види, че е безкрайно нелепа. Една от снимките е от мача България – Англия (0:0) и на нея е показан център-нападателят на българите в гръб с номер 14, когото авторите назовават Соколов в борба с английския вратар и няколко защитници.

Само че… това е Гунди! А снимката е сякаш копие на много подобни на великия нападател, най-вече тази срещу Италия от четвъртфиналите на Евро’68. И макар че Аспарухов не е показан в лице, то Соколов изглежда по съвсем различен начин – първо като форма на главата, която е далеч по-остра, както и като телосложение. За отскок и участие във въздушните двубои могат да си спомнят зрителите от онова време и съотборниците му, но не е от качествата, които са запомнени.

И това разплита мистерията. Отваряме списъците на отборите и виждаме, че под номер 14 е записан 19-годишният Соколов, а под номер 15 година по-младият Аспарухов, който обаче също е навършил 19 при започването на шампионата. С една подробност.

Двамата младоци

са единствените в състава, записани с по три имена (по неясна причина), а те са сходни: Георги Апостолов Соколов и Георги Аспарухов Рангелов. И най-вероятно някой в бързината им е разменил фланелките. А пък испанският съдия на мача срещу Унгария Гардеасабал просто е записал гола на номер 14! Тоест на Соколов.

Оттам и ФИФА води в своите протоколи статистиката по този начин!

Самата мистерия около този гол сякаш не съществува до Световното първенство в Щатите през 1994 година. В България има достатъчно литература по въпроса и там не е имало две мнения. В Америка обаче за първи път ФИФА пуска онлайн своя архив, като това е зората на интернет, който е още почти непознат в България. Богатият архив на световната федерация дава състави от всеки мач на мондиалите и най-малки подробности. Но пък и тогава започват усилията по коригирането на различни неточности през годините. Макар че в България се появява информацията за грешката с първия голмайстор, досега БФС не е направил нищо, за да я коригира в контактите си с ФИФА. Интересно е, че самият Соколов е учуден от това, че смятат него за голмайстор. Той говори за случая в книгата „Тайните на Левски“ на Юри Стефанов, базирана изцяло на негови разкази. Соколето обаче описва по различен начин вкарания гол: негов пробив отдясно и пас към Аспарухов, който вкарва от добра позиция. И отдава грешката на чилийските вестници.