Със същия успех можехме да напишем и 50 години вярност или честност, или преданост, но за да добие по-младото поколение представа за Здравко Здравков, трябва да се разрови в тълковния речник, или да потърси синоними. Бившият вратар, който днес празнува юбилей, като че ли е събрал всичко, което може да се каже за думата доблест. Това е способност да се действа и да се говори мъжествено, смело и открито. А също и самоотверженост, себеотрицание, мъжество, кураж, сърцатост, храброст, неустрашимост, откровеност, прямота, искреност, честност, и, разбира се, достойнство.
За да доказва себе си, тоест за да опознае себе си още и още и за да покаже всички тези неща и на тези, които не го познават добре, той отиде в телевизионното риалити „Сървайвър”, но напусна преждевременно поради здравословен проблем. Но и тогава плени всички с човешките си качества. И хората видяха, че става въпрос за нетипичен футболист. Тоест аудиторията видя една друга страна на представител на този спорт. А може би и продуцентите дълго са търсили профила на човека с голямо Ч, който е познат от терените, но се е съхранил от безкомпромисната мелница на футбола, особено на добре платения футбол.
Здравко Здравков е от онази категория спортни хора, които нямат врагове. А тази дума дори не му е в словесния арсенал, защото досега не е известно той да се е скарал с някого, освен някакви обичайни спорове по време на мач. Които след това много бързо се забравят.
Единият му прякор е Фози. Другият е За-За и датира от периода му в Турция. В Уикипедия за него накратко пише, че е считан за един от най-добрите вратари в историята на България, но и с най-лош късмет. Става титуляр в националния отбор в преходен период и с много слаба защита пред себе си.
Мистър Трудолюбие разбира какво всъщност е труд едва когато е поканен на проби в Арсенал. И там се сблъсква с професионализма в максималния му вид. По време на тестовете тренировките на вратарите се снимат от 5 камери, като отделно трима треньори гледат всяка секунда от заниманието, после пишат доклад до главния треньор на вратарите, след това той сяда с Арсен Венгер и обсъжда – има ли сделка или не. Е, Здравко хвана самолета от Лондон на изток без договор в джоба си, но именно там е решил за себе си, че това ще е неговото поприще, след като окачи ръкавиците на пирона.
В други случаи обаче със самолетите му върви. Малко преди полета му от Истанбул за Китай, където го чака интересен договор, той получава обаждане от Лудогорец, на което не може да откаже, и решава да хване първия полет обратно към България. На това му казва – свалиха го от самолета. И му дадоха договор за треньор на вратарите в Разград.
И още един случай, но – качиха го на самолета. През 1997 година като вратар на Славия той получи сериозно предложение от елитния тогава Истанбулспор и белите дълго време не приемаха офертата може би защото и във футбола като в живота важи правилото с турци не можеш да не се пазариш до последно. И последния момент се наложи босът на клуба да прати частния си самолет до София, после Здравко по тъмното кацна в Истанбул и бе картотекиран в последния възможен момент.
И за финал. Фози бе вратар на онзи знаков и незабравим за цяла България мач срещу Русия на 10 септември 1997 година, когато Трифон Иванов (лека му пръст) освободи руснаците, както се пошегува преди двубоя Христо Стоичков. Здравков получи един от малкото си жълти картони в кариерата, защото само той си знае какво му е било в последните минути на препълнения стадион „Васил Левски”, когато му се наложи да бави времето.
Честит юбилей, Здравко!4