Златан Ибрахимович скоро ще навърши 40 години, но продължава да играе на високо ниво за Милан. Шведът даде любопитно интервю пред френското списание „Франс футбол“.

Златан, открихте ли някога вашия Фидо Дидо (така нарича своето колело BMX като дете)?
– Не. Откраднаха ми го и аз никога не успях да си го върна. Но може би беше и ответна стрелба. Заради всички колела, които и аз откраднах. Жалко, това беше любимото ми… Бях млад, глупав. Беше въпрос на оцеляване. Имах нужда от колело, за да стигна тук или там. Крадях, защото не можех да си позволя свое собствено.
А какво бихте искали да откраднете от футбола днес и да го дадете на малкия Златан?
– Нищо. Просто бих му казал да има повече търпение. Че упоритата работа ще се изплати. Работих усилено, но

нямах много търпение

и исках всичко да дойде много бързо. Затова бих казал: „Златан, имай търпение. Продължавай да работиш и да вярваш в себе си“. Много е трудно, когато си малък. Пълен си с енергия и мотивация. Искаш да откриеш света, но трябва да учиш много неща. Не е просто. Нужно е да имаш хора около себе си, които да те карат да останеш спокоен и да ти казват нещата очи в очи.
Какво ще остане от Ибрахимович след кариерата му?
– Не зная. Надявам се, ако нещо остане, това да означава, че съм си свършил работата добре. Може би моите идеи. Да имаш свой собствен характер, да вярваш и да не се страхуваш да държиш на себе си.
Правили ли сте грешки?
– Всеки ден. Както сега, когато ви говоря, това също е грешка (смее се)!
Може и за нас да е грешка…
– Не… Всеки ден грешим. Благодарение на това ставаме по-добри хора. Никой не е перфектен.
С какво се гордеете?
– С това, което направих. Идвам от място, където всички ме съдиха. Казваха ми, че не ставам. Говореха за мен: „Да, той не е достатъчно добър“. Но аз все още съм тук, на 39 години стоя удобно в обувките си. И съм горд.
Можеше ли да се справите и по-добре?
– Винаги може повече. Това е въпрос на манталитет. Всеки може да се справи по-добре. В моята глава винаги се опитвам да давам максимума и го правя. Дали мога още? Някои ще кажат „да“. Спорно е.
Уморяват ли ви днес светлините на медиите, феновете и мненията на всички?
– Това е част от моята работа. Не съм си го избирал, но то идва само и трябва да го приемеш, когато си толкова добър, колкото съм аз.
Какво казвате на онези, които ви описват като голям играч, но за малките мачове?
– Всеки си има мнение. Нека говорят, каквото си искат.
Като по-млад такова твърдение щеше ли да ви ядоса?
– Не, напротив. Щеше да е като да налееш масло в огъня. Просто щяха да ме мотивират да правя още повече. Напредвах с това и ми послужи никога да не бъда доволен. Всички тези критики ги използвам,

за да запаля отново пламъка си

и да черпя енергия от тях.
Съжалявате ли?
– Не. Всичко, което ви се случва в живота, трябва да ви се случи.
Дори никога да не спечелите Шампионската лига?
– Не. Мислите ли, че щях да бъда по-добър играч, ако съм я спечелил?
Не е задължително. Бразилецът Роналдо също няма ШЛ във визитката си…
– Точно така. Ако бях вдигнал трофея, щеше да е страхотно. Не съм го правил, но това не ме прави по-слаб играч. Същото е и със световното първенство. Окей, но е по-лесно да триумфираш на мондиал, ако си французин, а не швед, нали? Освен това, ако се върнем към Шампионската лига, колкото по-дълго чакаш, толкова по-приятно е, когато накрая успееш. Все още не съм се отказал и имам цели. Искам да спечеля Шампионската лига. На клубно ниво

само това ми липсва

но не се оплаквам. Щастлив съм. Вътре в себе си аз мисля, че съм най-добрият в света.
Кристиано Роналдо и Меси печелеха всяка година „Златната топка“. Какво те имат повече от вас?
– Ако говорим за присъщи качества, аз нямам нищо по-малко от тях. Ако погледнете трофеите, да, не съм спечелил Шампионската лига за разлика от тях… Но не знам как се калкулират нещата. Не съм обсебен от „Златната топка“. В крайна сметка един човек не може да бъде добър, ако и колективът не е такъв.
Може ли да се каже, че вашият характер ви е извел отвъд рамките на футбола?
– Аз съм просто аз. Хората винаги се опитват да бъдат перфектни. Затова винаги казвам: „Бъди себе си и това означава да си перфектен“. Не се променям за успеха, за нищо. Продължавам така. Играя своята игра, искам да печеля с моя отбор, а останалото идва само. Не съм си избирал да бъда известен… Не знам какво искате да кажете с „излизане от рамките на футбола“. Това има последствия. Хората вече те разпознават и ставаш известен. Искам да кажа, че много хора говорят, но ти си просто един клоун, ако не си силен и на терена.
А има ли много клоуни във футбола?
– Един пакет… Един пакет.
Казвате, че да бъдеш перфектен означава да бъдеш себе си…
– Да, но аз не се опитвам да бъда перфектен, а просто да съм себе си. Това означава перфектен. Не казвам, че съм безгрешен… Спомням си, че в САЩ хората трябваше да изберат 20 атлети, за да създадат перфектния отбор. Аз бях там. Просто защото съм себе си… Когато интервюирате някого, хората искат да видят предварително въпросите. Или пък да прочетат интервюто, преди да го публикувате, за да видят дали ще им хареса. Но аз не съм такъв. Не ми пука.
Как бихте се описали? Арогантен или претенциозен?
– Уверен. Нито арогантен, нито претенциозен. Някой невеж би ме нарекъл арогантен. Интелигентен човек обаче би казал уверен.
Вашата история и вашата кариера ли ви направиха специален?
– Не съм специален, а нормален. Не крия нищо. Просто пазя личния си живот за мен. Не съм Хълк, нито Супермен. Виждате ме на терена винаги уверен, извън него също. Но имам емоции, слаби места и неща, които ме нараняват. Това е естествено. Никога не съм играл роля. Имал съм трудни моменти, имал съм и хубави. Минаваш през всичко това и накрая ставаш човекът, който си. Вече не съм на 35, 30, 25 години. Затова

начинът ми на мислене не е същият

но като личност не съм се променил. Това е най-важното. Просто съм по-зрял и искам да се наслаждавам на усещането с моя отбор възможно най-дълго.
На близо 40 години можете ли все още да сте безмилостният човек, или вече не е възможно?
– Момчета, вие наистина ли ме смятате за гангстер? Каква грешна представа… Ако съм близо 2 метра висок и здрав, това е, защото работя здраво и тренирам. Не играя „мускулесто момче“ по цял ден. Роден съм такъв, родителите ми са големи. Това съм аз. Който ме познава, знае, че имам голямо сърце. Мразят ме тези, които не ме познават.

Нямам нужда да ме харесват

а само да ме уважават и да са справедливи, когато съм направил нещо хубаво. Какво значи любов? Когато бях в Интер, феновете ме обичаха. Когато си тръгнах, вече не. Какво тогава е любов? Не търся обич като тези, които участват в определени благотворителни каузи, за да кажат хората за тях: „Уау, той е добър човек!”. Това е фалшиво… Хора, говорим вече 30 минути. Не ви давам повече. Струвам прекалено скъпо, за да продължим да говорим.
Колко струвате?
– Много… Питайте ПСЖ.
Мислите ли вече за деня, в който няма да играете футбол на професионално ниво?
– За всеки играч е трудно да се оттегли. От 25 години съм програмиран да правя едно и също. Затова се страхувам какво ще се случи някоя сутрин, когато се събудя и си кажа: „Какво да правя днес?”.
Мислили ли сте какво ще правите след края на кариерата ви?
– След всичко, което съм минал физически и ментално, искам да изчезна и просто да се наслаждавам на живота.