В Монреал легендата проправи пътя на лекоатлетите ни към олимпийския връх

Иванка Христова – непримиримият боец на българския спорт, навършва днес 80 години. Една от емблемите на леката атлетика, която завинаги ще остане в историята като първата представителка на Царицата, достигнала до олимпийския връх. Прави това на Игрите в Монреал, където записва рекорд на форума със своите 21.16 метра в сектора за тласкане на гюле. Резултат, който остава ненадминат от конкурентките й, за да може Христова да се превърне в първата българска лекоатлетка, изкачила най-високото стъпало на олимпийския форум. След нея това правят още само Христо Марков (1988), Йорданка Донкова (1988), Стефка Костадинова (1996) и Тереза Маринова (2000).

Легендата от село Осиковица може да бъде давана за пример по отношение своята целеустременост, непримиримост и желание за постоянен растеж. Тя има подобрени 61 национални рекорда в тласкането на гюле, което е абсолютно недостижим връх за който и да е друг спортист, може би не само в България, но и в целия свят. Постижението й от 21.89 метра, което през 1976 година е и резултат №1 в света, пък си остава неподобрено в сектора от нито една друга родна лекоатлетка. През същата тази година Христова печели и европейска титла, за да може да бъде

избрана за Спортист №1 у нас

в традиционната анкета от журналистите. Всичко това, след като тя вече е доближила 35-те години! Мнозина биха се отказали на тази възраст, но не и Иванка, която преследва методично и много целеустремено своята най-голяма цел – олимпийското злато.

„Участвала съм на четири олимпиади. В Токио през 1964-та бях десета. 12 години по-късно в Монреал станах първа. Бях вече на 35 години, но бях решила, че трябва да съм победител. На тренировките полагах нечовешки усилия. Тласках щанга от 155 кг, правех по 300 и повече опита с 4-килограмово гюле, всичко това в рамките на 2-3 часа. В един момент гюлето ми се струваше като перце, имах сила за двама мъже. На загрявката в Монреал тласнах гюлето на около 22 метра. С този опит вече бях победила конкуренцията, защото всички ме гледаха със страхопочитание. Тогава осъзнах, че ще ги победя. Така и стана. Признавам си, че имах и късмет да направя своя голям опит, след това се изля страшен дъжд. Но аз вече бях поставила олимпийския си рекорд от 21.16 метра, което стигаше за титлата. Всички останали тласнаха под възможностите си. Другото вече трудно мога да си го спомня. В съзнанието ми се връща усещането на олимпийската стълбица, когато мислех за по-малките стълби, които съм изкачвала преди това”, разказва за най-големия си успех Христова.

Любопитното е, че тя е можела да не участва на Игрите в Монреал. Това е така заради случилото се 4 години по-късно в Мюнхен. Убийството на 11-те израелски спортисти при терористичния акт оставя следа в съзнанието на родната звезда. Тогава тя печели бронзов медал в тласкането на гюле и по време на церемонията не спира да плаче. Не заради себе си, а заради случилото се преди това. И

обмисля оттегляне от спорта

да прекрати кариерата си на 30 години. Треньорът й Васил Крумов, заедно с нейния съпруг Любомир, обаче я разубеждава. Съгласява се да участва на Игрите в Канада, но при условие – да пристигне в последния момент там, за да се абстрахира от обстановката и да не мисли за нищо друго, освен за състезанието. Оказва се, че ходът й е много точно премерен.

Може да се каже, че не Христова избира гюлето, а то нея. В началото на кариерата й бъдещата легенда е запалена по много от дисциплините в леката атлетика. Тренира едновременно хвърляне на диск, скок на височина, дори многобой. На републиканското първенство за девойки обаче хваща гюлето и поставя национален рекорд. Датата е 1959 година. Талантът й пък е забелязан от опитни специалисти, като започва да тренира при Светослав Джумалиев, след което продължава във ВИФ с Йордан Кръстев, а за триумфа в края на кариерата й я подготвя Васил Крумов. На всеки един от тях

тя остава благодарна и до днес

Любопитно е да се отбележи, че макар да има златен и бронзов медал от олимпийски игри, Христова така и не печели отличие от световни първенства. Тя има европейска титла, два пъти е ставала вицешампионка на Стария континент, но винаги нещо се случва, за да се размине с медал от планетарните турнири. И все пак – това остава малка болка, защото спортист, който е покорил най-високия връх и е достигнал Олимп, няма нужда от нищо повече. Иванка Христова е човекът, проправил пътя на следващите поколения лекоатлети към олимпийското злато. Какво повече може да му трябва на един спортист?