Иван Саморано на 55

Чилиецът е в основата на прекъсването на Дрийм тим-а на Барселона
Теодор БОРИСОВ
Не са много играчите в съвременния футбол, които се радват на уважението както на феновете на своя отбор, така и на противниковите привърженици и колеги. Сред малцината, заслужили това признание, без съмнение попада Иван Саморано. Легендарният чилийски нападател, който днес празнува своя 55-ти рожден ден, е сред близките приятели на Христо Стоичков, въпреки че двамата са водили люти битки помежду си с екипите на Реал Мадрид и Барселона и неслучайно бе гост на юбилейния мач на Камата, провел се на 20 май 2016 г.
Иван Луис Саморано Самора, както е неговото пълно име, е роден в един от бедните квартали на столицата Сантяго – „Ла Легуа“. Неговият дядо по майчина линия Хосе Самора е бил лидер на миньорски синдикат и вероятно от него наследниците му са придобили своята непримиримост. Баща му Луис пък е шофьор на камион на „Кока Кола“ и полага сериозни усилия, за да изхрани него, сестра му Ерика и своята съпруга Алисия. За съжаление когато Иван е 13 години неговия родител умира от перитонит и той става глава на семейството. Докато майка му продава дрехи и бижута, той трябва да съчетава ученето с допълнителни дейности – изнася боклука от фестивала „Сан Мигел“ заедно със своите чичовци и братовчеди, а през почивните дни
тайно припечелва
като шофьор на камион
Първоначално Саморано обиква футбола в мачовете с приятели в квартала, но на 13-годишна възраст започва да тренира във филиала на Кобресал в Маипу. Младокът, който впоследствие ще достигне ръст от 178 см., винаги остава след заниманията и тренира допълнително удари с глава с топка, която преди това е намокрена. Първоначално клубът-майка от миньорския град Ел Салвадор не му дава шанс, но след отбелязани 27 гола във Втора дивизия за Кобреандино (тогавашното име на Трасандино), той получава титулярно място. През 1987 г. Кобресал печели Купата на Чили, а Саморано става голмайстор на надпреварата с 13 гола, което поражда интерес от страна на някои европейски отбори.
През 1988 г. чилиецът и неговия съотборник от Коло Коло Уго Рубио започват да тренират с италианския Болоня. Предвид тогавашния лимит за чужденци ръководството на италианския тим се спира на 7 години по-възрастния Рубио, докато младия Саморано подписва с швейцарския Санкт Гален по съвет на агента Винисио Фиоранели (впоследствие двамата ще се съберат в немскоговорящия кантон). Под ръководството на австриеца Курт Яра южноамериканецът започва да разкрива потенциала си и през сезон 1989-90 става голмайстор на местното първенство със 17 гола. Санкт Гален, които в редовния сезон са начело на класирането, но впоследствие падат до 5-то място, решават, няма как да задържат таланта и той отива в Севиля.
Там негов треньор е аржентинецът с чилийски паспорт Висенте Кантаторе, който започва да му отдава своите предпочитания за сметка на Тони Полстер. Общият му актив е 23 гола и 11 асистенции в 65 мача, което ще доведе до преминаването му в Реал Мадрид. Белия балет го купува за 3,5 млн. долара през 1992 г. и макар че трансферът е на кантар, тъй като подписването на договора съвпада със сватбата на сестра му, в крайна сметка Саморано облича белия екип. Нападателят, наричан Бам Бам заради приликата си с героя от Семейство Флинстоун, и Иван Грозни, бързо успява да покаже на противниковите отбрани, че ще имат много проблеми с него.
По подобие на много атакуващи играчи в историята на Кралския клуб, чилиецът също има колебливи изяви, но след появата на Хосе Емилио Амависка успява да открие перфектния си партньор в атака и с усилията на двамата Реал Мадрид прекъсва серията на Дрийм тийм-а на Барселона и става шампион през 1995 г. Най-силният му мач с екипа на Реал е разгромната победа с 5:0 срещу каталунците, когато той бележи хеттрик и е в основата на попаденията на Луис Енрике и Амависка. През 1996 г. Саморано трябва да смени обстановката, след като Интер се преборва с Байерн за неговия подпис и той става част от нерадзурите.
Престоят му в калчото е противоречив – във финалния реванш за Купата на УЕФА през 1997 г. вкарва мача в продължения със своето попадение, но при дузпите е сред грешниците. Година по-късно открива резултата във финала срещу Лацио, но най-запомнящото се от победата с 3:0 са изявите на Роналдо. Именно бразилецът е причината Саморано да бъде принуден да се откаже от любимата си „деветка“ и да
вземе номер 18, чието
изписване става „1+8“.
За разлика от италианския футбол, на национално ниво нещата вървят отлично, тъй като сформирания нападателен дуето с Марсело Салас „Са-Са“ се оказва достатъчен Чили да завърши квалификациите за Мондиал’98 на четвърто място, с по-добра голова разлика от Перу, и да се класира за шампионата във Франция. Саморано, който е голмайстор на зона КОНМЕБОЛ с 12 попадения, носи капитанската лента, не но успява да се разпише нито веднъж на най-големия спортен форум, където родината му отпада на осминафинал от Бразилия. Той успява да се реабилитира 2 години по-късно, когато на олимпийските игри в Сидни се превръща в голмайстор на турнира с 6 гола, а Чили печели бронзовите медали след успех в малкия финал над САЩ.
В началото на новия век Иван Саморано изкарва 2 години в мексиканския Америка, преди да изпълни предсмъртната воля на баща си и да облече екипа на Коло Коло. В този период гранда от Сантяго се намира в жестока финансова криза и за половина година нападателят на практика играе без пари. След края на кариерата си Саморано не избира да тръгне по пътя на треньорството, а вместо това развива откритата през 2002 г. спортна академия Сиудад Депортива Иван Саморано, която по думите на нейния създател се крепи на 4 фундамента – образование, здравеопазване, наука и изкуство.
Това е ИВАН САМОРАНО
Роден на: 18 януари 1967 г. в Сантяго
Позиция: нападател
Юноша на Трасандино (1982) и Кобресал (1983-85)
КАРИЕРА
Период Отбор М/Г
1985-88 Кобресал 31/8
1985-86 Кобреандино (под наем) 29/27
1988-90 Санкт Гален 56/34
1990-92 Севиля 59/21
1992-96 Реал М 173/77
1996-2001 Интер 149/41
2001-03 Америка 63/33
2003 Коло Коло 14/8
Общо: 490 мача, 233 гола
ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР
Период Отбор М/Г
1987-2001 Чили 69/34
2000-а Чили ол. 5/6
УСПЕХИ
С Кобресал: Купа на Чили (1987), С Реал М: Шампион на Испания (1994-95), Купа на краля (1992-93), Суперкупа на Испания (1993), С Интер: Купа на УЕФА (1997-98), Америка: Шампион на Мексико (Верано 2002)