Швейцарците могат да ни разкрият, могат и да не го сторят, но това не променя истината – несъстоятелни сме

Жаклин МИХАЙЛОВ

Със свито сърце българският футболен фен ще застане днес в 21:45 часа пред телевизора. Над националното самочувствие е надвиснала огромна опасност. Тя е видима и всеки я усеща. На съперниците ни тази вечер им е необходима огромна победа и те ще се стремят да я постигнат с всички сили и средства. А България просто е клетникът, който трябва да

си запази достойнството

Само преди осем месеца на старта на квалификациите, в София кръстоносците ни вкараха 3 гола в рамките на 5 минути. В 12-ата резултатът беше 0:3 и треперенето тепърва започваше. Тогава гостите показаха огромно благородство, като на футболен език спряха да играят. И ни пощадиха като истински джентълмени. Тази нощ в Люцерн обаче обстоятелствата ги заставят да бъдат безпощадни. По същото време в Белфаст Италия също ще търси на всяка цена головете. И гонитбата кой ще вкара повече ще се ожесточи за сметка на Северна Ирландия и България. Между другото лошо решение на ФИФА, критерият трябваше да са директните мачове и тогава Швейцария щеше да играе за 1:0 тази вечер.

Дали обаче ще ни се размине? Ако невижданият късмет, който имахме в Одеса, се повтори, няма от какво да се притесняваме. Онзи, който не се пази сам, Господ го пази! А навремето великият Николай Колев–Мичмана нали беше казал от кой отбор е Господ! Та като казах Мичмана, се сещам и за онези славни времена на телевизионната журналистика, когато 10 минути преди края на мачовете коментаторите започваха да сипят люти критики по отношение на националния отбор. Без да ги интересува кой ще се засегне. Както сами сте се убедили, сега сме позитивни, като минем веднъж центъра на терена и вече се развиваме в правилна посока!

Нищо позитивно обаче не остана у зрителя и след тези безрадостни квалификации. Фактът, че спечелихме някоя точка в повече, въобще не променя нещата. В Одеса най-ярко пролича колко сме далеч от истината. И какви слабаци сме в съвременния футбол. Жалка, грозна, отвратителна картинка, която може да бъде изтърпяна само със снизхождение и чувство за хумор. Хората играят футбол, радват му се, а ние го убиваме с пълната липса на нещо смислено по терена. И излиза веселякът след мача и обяснява колко е доволен и

как се калявала стоманата

ама стомана няма, а само футболна плява. Нищо съществено не бе направено за националния отбор и през изминалата 2021 година. Проведе се една бърза квалификация, която предварително бе ясно как ще завърши. Останахме далече от първите две места и само отбелязахме присъствие. Направихме равен на Италия, бихме случайно Северна Ирландия, изтормозихме с нашия антифутбол в приятелските мачове Русия, Украйна и Франция, и Боби нахлузи розовите очила. Човек, гледай какво се случва в Албена! На наш терен дойдоха Босна и Черна гора и ни оставиха с празен поглед. А 19-годишните на Ангел Стойков досега ни бяха уж най-добрите. Същата тягостна история е при 21-годишните на наш Сашко. За какъв напредък говорим, за какъв позитивизъм!? А и този отбор, който уж създаде от нищото Ясен Петров. С тези ли ще атакуваме класиране за европейско първенство? С тези ще атакуваме отново четвъртото място в групата и ще сме доволни от някой опълченски хикс. Всъщност футболистите са по-малкото зло, голямото е склонността да се самозалъгваме. А сега начело на първия отбор е човек, който си живее в негов собствен свят. И вижда нещата по начин, по който никой друг не ги вижда.

Ние срещу Украйна дори опълчение не успяхме да спретнем. Те направиха 36 голови положения в мача. Германия подобри този рекорд с 42 срещу Лихтенщайн, но мачът завърши 9:0. Това не е онова епично българско футболно опълчение спряло толкова много набези, а разграден двор. Това е нововъведението на Ясен Петров – разграден двор и всеки си минава, откъдето и както иска. И на вратата стои един разпънат мъченик.

Ясен продължи регреса, а не сложи началото на прогреса. Единственото достойнство на този треньор е невероятният късмет. Никой не може да бъде убеден, че нещо е направено и в бъдеще ще берем плодовете. Ще берем от същото! А тази вечер ще спим спокойни, ако се отървем от чутовен резил. Но пък ще бъде любопитно да чуем поредната порция клишета. Гласувам за: „Не трябва да зачеркваме постигнатото, една загуба не може да развали доброто впечатление, което оставихме през тази година“. И после защо „Васил Левски“ е празен. Защото вече никой не ви обръща внимание. Като няма футбол, има и други важни неща в този живот.