Жаклин МИХАЙЛОВ

Испания, Португалия, Нидерландия, Италия – със сигурност новата работа на испанския треньор Хулио Веласкес се явява като заточение в Източна Европа и в частност в най-слабата й футболна част – България. А първата асоциация при споменаване на неговото име е с великия, гениален Хулио Веласко, който е нещо като папа на световния волейбол. Но за съжаление паралелите между двамата

свършват с имената

Няколко акцента в творческата биография на Веласкес заслужават особено внимание. Първият е, че никога не е играл професионален футбол, което поне за мен се явява като предимство, а не недостатък, както мнозинството от родните спецове го приемат. Могат да се водят много спорове по тази интересна тема, но десетки специалисти с успехи и визитки обръщат закостенелите представи за професията. Всъщност Хулио не си е губил времето да играе някакъв нискоразреден футбол до 35 години, а още на 15 се е предопределил за треньор. И на 30 вече е бил перспективен наставник с ясен хоризонт на развитие, който на 43 го довежда чак до България.

Вторият акцент е отсъствието на големи успехи във визитката му и, общо взето, репутацията на треньор за средни и слаби отбори. Включително и внушителен престой в ниски дивизии. Спрямо тази гледна точка видимо с Левски Веласкес отива в друг спектър клубове. Общо взето, по българските стандарти той е стигал максимум до Берое и Локо Пд. Спецификата на Левски е, че е велик клуб само за България, който играе в едно от най-слабите първенства в Европа. Тук вече ситуацията за Веласкес е непозната, защото оценката ще му бъде поставена само от победите. А те не са му били приоритет в досегашната кариера. Още един ярък акцент може да бъде поставен от обстоятелството, че е чужденец, и то от западна държава. Практически той е вторият испанец на „Герена“ след злополучния Пепе Мурсия и няма как сравненията да не вървят и в тази посока. Мурсия бе едно от най-абсурдните и глупави назначения, правени някога в „Подуяне“. И авантюрата му завърши скоропостижно, след като на жаргон бе разкрит от преките началници тогава. Георги Иванов–Гонзо му подписа пътния лист. Поне като визитка Веласкес изглежда нива над Мурсия, но това изобщо не е гаранция, че спецификата на отношенията няма да е същата. Най-добрите примери сред треньорите, успели на „Георги Аспарухов“, са Люпко Петрович и Славолюб Муслин. Веднага изпъква обстоятелството, че двамата като манталитет са били много по-близко до българската действителност и това е работило за техните резултати. Треньорите от Запад, дори и големи имена, какъвто бе Джиджи Симони в ЦСКА например, не се усвояват добре в

специфичната

родна джунгла

Имаме и пресен пример на балканец, който вече се е превърнал в кумир и идол за привържениците на Ботев Пловдив. Но, както се вижда, за една година Душан Керкез вече говори на български, а това изобщо няма да бъде цел на Хулио Веласкес. Във футбола приоритетно място заема психологията. И тук се набива на очи ясната конкретика. Вероятно допреди седмица Веласкес си е седял у дома пред телевизора и е изчаквал предложение от някой закъсал тим в Сегунда дивисион на Испания или елита на Португалия. Логично, защото такъв е профилът му, а по това време оферти за клубове от горните слоеве на класирането няма как да се получат. И примерно Веласкес вместо от логичните дестинации Кадис или Бургос получава оферта от българския Левски. И вместо да си остане вкъщи най-вероятно до лятото, когато пазарът от възможности ще е по-богат, Хулио тръгва на неясна, но не и обречена българска авантюра. Напълно ясно е, че Веласкес нищо не може да загуби при новото си приключение, защото така или иначе той ще се върне там, където му е мястото, и ще търси реализацията, която до момента не му се е удала. Но защо да не прекара няколко месеца на непознато място. Това всъщност е и шансът Левски да се освободи от него без плашещата неустойка за оставащата част от договора. Шансът испанецът да си намери бързо ново приключение е доста голям. Всъщност най-дългият престой без работа му е точно преди да поеме Левски – девет месеца откакто бе уволнен от Сарагоса. И това също го е накарало да приеме офертата на сините, вероятно като някакъв временен компромис.

От всичко написано досега категорично ясно се вижда, че Хулио Веласкес е в изцяло печеливша позиция. И нищо не може да го извади от нея. За Левски обаче е важно испанецът да свърши точно определена работа. Имагинерната страна е да се подобри играта на отбора. Безспорно Генчев остави много лошо наследство и новият треньор може да оправи много от бакиите с правилен подход. Но клубът има и съответните цели, а тя всъщност е една – задължително попадане в европейските турнири. Тук вече можем да открием и съвпадение на интереси, защото Веласкес никога не е участвал в подобни мачове. Но дали пък в неговата ценностна система това представлява някаква цел?! Която и да е било среща в Ла Лига е на светлинни години по стойност спрямо някакъв маргинален мач от предварителен кръг в Лигата на конференциите.

Левски е на четвърто място в класирането с равен брой точки спрямо втория и третия. Това е позиция, от която може да бъде атакувано второто място, което на 100 процента безусловно ще гарантира участието в Европа. Левски обаче е и в битката за купата, която също е притегателна възможност. Да се завърши сезонът с купа ще е

сбъдната мечта

за феновете

а до голяма степен постижението ще намали натиска и върху ръководството. Обобщено – сребро в първенството и Купа на България ще катапултират испанеца в зоната на еуфорията. И по това направление вече могат да се правят само догадки и обосновани предположения. През февруари Левски стартира у дома срещу Лудогорец, а след това играе четвъртфинал за купата срещу Черно море, но във Варна. Победи в двата мача изстрелват Веласкес в розовата орбита с поредния надут до пръсване син балон. Загуби обаче го отвеждат директно към предсрочно прекратяване на отношенията. По това направление солидна индикация ще дадат и мачовете в плейофите. Левски няма нищо гарантирано срещу Лудогорец, Черно море и Ботев Пловдив и е ясно какво ще е настроението, ако както при Генчев няма победи срещу директните съперници. Сираков го каза много точно – вижте ни резултатите срещу силните и не гледайте победите срещу слабите.