„Татко, имам да ти казвам нещо…“

Това се случва преди близо пет години, но Пади Лейси си го спомня твърде добре, сякаш е било вчера.

В понеделник вечер през декември 2016 г. Ливърпул тъкмо е победил Евертън на „Гудисън Парк“, а Лейси и баща му са гледали мача заедно, празнувайки бурно победния гол на Садио Мане в добавеното време.

Настроението им се променя, когато идва моментът за тежкото признание на сина.

„Трябваше да му кажа, че съм се провалил на тест за наркотици и че ще бъда изхвърлен от футбола. Беше най-трудното нещо, което някога съм правил, знаех, че ще го съсипе“.

Тогава Пади е на 23 и играе за Акрингтън Стенли във Втора лига. След като е дебютирал срещу Бърнли за Купата на лигата, се е представял все по-добре и даже е взел награда за гол на месеца. Клубове на по-високо ниво вече са се интересували от него, но… внезапно всичко свършва.

Тестът идва след мач с Хартълпул и показва, че Лейси има следи от кокаин в организма си. Взел е наркотици на едно предколедно купонясване по клубове седмица по-рано, но се е надявал да му се размине. По собствените му думи се е издънил здраво.

„Бях пълна бъркотия. Връщам се към онзи период и не мога да повярвам, разочаровах толкова много хора“.

Лепват му 14-месечно наказание и логично, договорът му с Акрингтън е прекратен.

„Влакът обратно за Лондон беше самотно място. Толкова упорито бях работил, за да развия кариера и знаех, че съм я захвърлил в кофата“.

Но неприятностите не свършват дотам.

Няколко седмици след като наказанието му е потвърдено, Пади Лейси е арестуван на прочутия музикален фестивал Гластънбъри заради притежание на кокаин, екстази и над 500 паунда фалшиви банкноти.

„Бях в режим на пълно саморазрушение“, разказва той. „Всичко рухваше и не можех да го спра, бях в най-ниската си точка“.

Съдът не вижда причина да прояви снизхождение и осъжда Пади Лейси на 16 месеца затвор.

„Съдията беше напълно справедлив“, признава футболистът. „Каза, че пропилявам шансове, които други хора изобщо не получават. Не бях някакво хлапе, затънало в дългове и без алтернативи. Имах варианти, но взимах грешните решения и трябваше да бъда наказан. Сега вече го виждам ясно“.

Следват пет месеца в затвора, преди да бъде пуснат на изпитателен срок, тъкмо навреме, за да прекара Коледа със семейството си.

Въпреки това, късметът му не се преобръща.

Лейси се пуска в неделната лига, за да усети какво е да стъпиш отново на терена и да започне да си възвръща формата. При едно безобидно обръщане обаче чува изпукване в коляното, пада на земята и изкълчва лакътя си.

„Не стига, че съм изхвърлен от професионалния футбол, но тъкмо излизам от затвора, играя половин час в аматьорската лига и свършвам с контузено коляно и ръка! Определено не беше моята година…“

Той е толкова отчаян, че продължава да играе дори с контузеното коляно напук на всичко и последиците не му се разминават.

Наказанието му изтича и Лейси първо се връща да тренира с Акрингтън, а после е поканен на проби в Йовил Таун.

„В първия ми ден там отправих един удар и си паднах на левия крак, а коляното се огъна. При прегледа открих, че съм скъсал коленни връзки и девет месеца ще се възстановявам. Плачеше ми се“.

Пади Лейси претърпява операция на коляното, но скоро отново е в болницата заради сепсис, опасна инфекция, която може дори да се окаже животозастрашаваща.

„Беше страшно, отслабнах с 6 кг, кожата ми стана жълта, не можех да ям, потях се ден и нощ. Даже припаднах в банята и прекарах седмици в болница“.

Футболистът обаче изрично подчертава, че неговата история не е история за лош късмет.

Тя може да служи като предупреждение за младите играчи относно клопките, които ги дебнат в кариерата им. Но може да бъде разгледана и като нещо вдъхновяващо, предвид какво се случва с Пади Лейси впоследствие.

Днес той отново играе футбол и може да бъде забелязан в халфовата линия на Честър в шеста английска дивизия, а изкарва и добри пари от своя собствена компания за монтаж на килими.

Това даже не е всичко, защото Пади развива изненадваща трета кариера в професионалния бокс.

През следващия месец му предстои двубой в родния Ливърпул, който ще бъде най-значимият му до момента.

Преодолял най-мрачните моменти, Пади Лейси вече се чувства щастлив и отново в състояние да се бори с „маниашките върхове и падения“ на футболната си кариера.

„Да, футболът е всичко, което исках да правя, но не знаех как да се справя с нещата, бях или на тавана, или на пода, нямаше средно положение. Не можех да контролирам емоциите“.

„Но сега вече не съм зависим от футбола. Винаги ще обичам да играя, но имам и други неща, имам бизнеса си, както и бокса. Играя добре за Честър, но настроението ми не зависи от това как съм се справил на терена в събота“.

Всъщност Пади Лейси е видял много още в ранните си години в играта.

Като ученик в Ливърпул е споделял съблекалня с настоящия капитан на Уулвърхемптън Конър Коуди, както и с бившия бранител на „мърсисайдци“ Джон Фланаган. Тренирал е и с юношеския отбор на Манчестър Юнайтед с Майкъл Кийн, Джеси Лингард и Равел Морисън.

Пади е най-впечатлен от Морисън и го описва като огромен талант с техника, сравнима с тази на Неймар.

В крайна сметка Лейси не успява да се наложи в Ливърпул или Юнайтед, но е доволен от кариерата си и опитва да предаде колкото може от опита си на по-малките си братя.

Те също са футболисти и 16-годишният Луис прогресира в Барнзли, докато 14-годишният Шей е възприеман като младок със солиден потенциал в Манчестър Юнайтед.

„Направил съм всички грешки, за да не ги правят и те. Знам, че няма да тръгнат по такъв път“.

Сега обаче прожекторите са върху самия него, защото през октомври беше стартът на боксовата му кариера – и то с победа още в четвъртия рунд.

През декември Пади Лейси ще се боксира в петък вечерта, но уверява треньорите си в Честър, че ще може да играе още на следващия ден за Трофея на ФА срещу Кързън Аштън.

„Мислят ме за луд, но ще го направя“, категоричен е полузащитникът.

Той би направил всичко за Честър, защото чувства подкрепата не само на треньорите, но и на публиката.

„Когато отново претърпях операция през декември миналата година, феновете събраха 5000 паунда, за да ме подкрепят през възстановяването ми. Можете ли да повярвате? За тях бих минал и през тухлена стена“.

Лейси е нетърпелив отново да се боксира и не се притеснява да каже, че даже се цели в световна титла. „Хората ще ми се смеят, но защо да не се стремя към звездите? Гледал съм как други местни боксьори постигат мечтите си. Ако те могат, защо да не опитам и аз?“

„Ако не успея, няма проблем. Но искам да опитам и нямам търпение“.

А как гледа баща му на него днес, пет години след голямото разочарование?

Пади Лейси просто вдига рамене: „По-добре от преди, мога да ви гарантирам“.

Материал на Goal.com

Превод: Sportcafe