Нефтохимик Бургас е клуб с особено място в българския футбол. В случая дори не са вървежни обичайните клишета за историческата същност и градската легенда. Нефтохимик е национално футболно богатство. И най-хубавото нещо, което се случи на българския футбол

през годините на демокрацията

Да, Нефтохимик беше футболен клуб на едно държавно предприятие и това нещо не се харесваше на неговите съперници. Но неговите противници много повече не харесваха футболната класа на явлението. Не харесваха да ги надиграват и да ги правят за смях. Преди 25 години Нефтохимик притежаваше всичко на своя страна, за да се развива и прогресира. И да трупа победи, титли, купи и европейски успехи. Имаше отличен ръководител, най-добрия треньор в България, страхотен футболен потенциал и най-важното – десетки хиляди привърженици, готови да изпълнят до пълен предел стадиона в квартал „Лазур“. А този стадион бе най-модерният и привлекателният за посещение в България. Прекрасен комплекс за футбол и развлечение. И на този комплекс се играеха удивително красиви мачове. Нефтохимик хвърляше непрекъснато ръкавицата на всички грандове. И на старите, и на новоизлюпените. За историята останаха дузината победи на Нафтата и в София. Преди появата на явлението от Бургас нямаше провинциален клуб, който да идваше в столицата за нещо повече от почетна загуба. А Нефтохимик обърна тенденцията и тимовете от София трепереха преди всеки мач със зелените от Бургас.

Спомените за Нафтата постепенно избледняват

защото нови не чак дотам морални герои заемат мястото на това уникално бургаско явление. А 180-хилядният Бургас, който в събота или неделя изпращаше 20 хиляди души на стадиона, вече е зачеркнат като футболен център. Което е най-жалкото, защото футболът е за хората. А Бургас и неговите трудови хора освен концертите на „Тоника“ обичат и своите футболни герои. Самото прозвище на най-емблематичната фигура, свързана с Нефтохимик, говори достатъчно.

И след онези страхотни 10 години започна времето на агонията. Големият Нефтохимик се качи на асансьора между различните ешелони на българския клубен футбол. И се превърна в явление със затихващи функции. Все още има доста момчета в А и Б група, които са произлезли от люпилнята на тази уникална школа, но те никога няма да печелят слава с родния си клуб.

Краят е безславен, Нефтохимик напусна футбола. Винаги има някакъв шанс за завръщане. Може би след време ще се намерят ентусиасти, които да върнат Нафтата на картата. Но е малко възможно, защото самият Бургас вече не е на футболната карта. Могат да се изтъкнат много причини, за да се стигне до сегашната нерадостна реалност. Но винаги в основата на всяко престъпление е липсата на отговорност. Парите са важни, но далеч по-важна е любовта. За мен ще остане онзи незабравим спомен от края на 90-те с щастливите лица на десетки хиляди на стадион „Лазур“. Тези хора са големите губещи. И всички, които допуснаха да се стигне дотук, са им длъжници.