Една дузина спортисти стават за подгласници, но Карлос Насар е над всички

Жаклин МИХАЙЛОВ

Едва ли е имало в последните много години ситуация с класацията за Спортист на България, която толкова категорично да предопределя победителят. И справедливите очаквания са Карлос Насар да постави абсолютен рекорд във всички анкети на колегите, които единодушно ще го посочат като номер 1. Дори отявлен фен на конвертируемите стойности в спорта като мен е

на същото мнение

Защото Карлос е феномен, какъвто не се ражда всеки ден. Наскоро световната федерация го обяви за номер 1 за годината, което не се е случвало от много години на български щангист. А единственото уместно сравнение на което подлежи Насар е това с великия Наим Сюлейманоглу. Няма да е пресилено ако се каже, че Наим бе щангистът на 20-и век, а Карлос ще е на 21-и, ако не му мине котка път. Талантът и дори гениалността му са необикновени и няма как да не направят впечатление, далеч зад границите на България. И поне още няколко пъти Насар ще бъде основното предпочитание за победа в неавторитетната класация.

Насар обаче не стои самотно на върха, защото 2024 година бе изключителна за българския спорт. Изключителна, защото много момчета и момичета по свой си неповторим начин покориха върховете. Заради титлите и успехите си, всеки един от тях щеше да е без конкуренция за първото място във всяка друга година, но сега ще е постижение дори попадане в призовата десетка.

Там със сигурност местата си чакат двамата олимпийски шампиони Семен Новиков и Магомед Рамазанов. Да си олимпийски шампион е върхово представяне и единият ще бъде втори, а другия трети в класацията. Няма никакво съмнение, че четвъртото място е отредено за легендата Боряна Калейн. Нейният сребърен медал блести със златно сияние, защото Бубето направи нещо запомнящо се. Дълги години вървя по пътя на мечтите си и накрая ги постигна. Винаги е особено приятно и поучително, когато момиче като нея се реализира буквално в последния възможен момент. Медалът е заслужена награда за годините труд и за упоритостта с която тя гонеше целите си. И както се видя в Париж – съдбата е на страната на смелите и всеотдайните.

По-трудно е да се предположи на кои места в десетката ще застанат Кимиа Ализаде и Хавиер Ибаниес. По-вероятно участници ще ги нагласят в задната част на Топ 10, но петото място вероятно ще отиде при Божидар Андреев. Написаното

за Боряна Калейн

до голямо степен важи и за богатира от Сливен. Божидар можеше дори да не е бронзов, а поне сребърен, но и при него както при Бубето по-важното бе, че стигна до подиума. Години труд и лишения бяха отплатени със заслужена награда. И Андреев се нарежда в летописите до имена като Янко Русев, Александър Върбанов, Неделчо Колев, Йордан Биков, които печелиха титлите и чупиха рекордите в неговата категория.

Практически извън олимпийските ни медалисти свободните валенции са само три и конкуренция за тях ще е невероятна. Понеже навън е студено и дори тук-там има сняг се насочвам към зимните спортове. Преди година непростимо в предишната статия за класацията пропуснах Алберт Попов, но сега твърдо го препоръчвам за място в първите десет. Няма как да се пропуснат неговите резултати и най-вече сериозното му присъствие в елита на световните алпийски ски. Вече няма никакво съмнение, че имаме нов Петър Попангелов и това ни изписва на картата на един от най-комерсиалните и престижни индивидуални спортове. Алберт е емблема на България и заслужава всяческо признание. В почти същата степен трябва да гледаме и към Радослав Янков, който наскоро постигна успех в сноуборда за Световната купа. Стартът на сезона в биатлона също дава индикация за сериозни неща, а защо не и нещо забележително като подиум за СК. И мъжете, и жените са със своите шансове. Мимоходом споменавам и вече ветерана Зографски, който си ниже точките в белия керван на ски скоковете. Подчертавам фактът, че там конкуренцията е убийствена.

И на зиз-заг се връщам към най-голямото събитие през годината –

Олимпиадата в Париж

Едно момиче за мен се превърна в българския герой и нейното име е Валентина Георгиева. Твърдо заявявам, че ако участвах в анкетата щях да я посоча на сребърното второ място, въпреки петото й в Париж. Като се превърти в конвертируема валута, това пето място е равно на олимпийско злато в други спортове. А и колко български спортисти могат да се похвалят, че са били часове в компанията на жената-чудо Симон Байлс! И още едно лично пристрастие прокарвам за Тихомир Иванов във високия скок на леката атлетика. Мисля, че това което направи в Париж заслужава високо класиране.

Кошницата на останалите присъстващи в Париж не се напълни догоре, но няма от какво да се срамуват. Сестрите Стоеви буквално останаха в подножието на медалите, защото и късметът не бе на тяхна страна. Щеше да е уникално да имаме един финал в плуването, но е ясно за каква конкуренция иде реч.

На тъгъдък ще прескоча през колективните спортове, защото единственият техен представител, който отново може да попадне в класацията е Александър Везенков. Все пак е малко неудобно да го няма след като вече беше първи последните две години. Но престоя му в НБА ще натежи категорично в негативен план. За съжаление баскетболът, волейболът, водната топка, хандбалът не бяха на нивото, че да излъчат и свой представител в класацията. А за футбола е дори комично да се говори, там ситуацията е отчайваща. Само напомням, че точно преди 30 години класацията бе спечелена от футболиста Христо Стоичков!

И накрая няма как да подмина двама от тримата, които наистина поставят името на България на картата. Защото в спорта има и аристокрация. И двамата, които отново бяха с корона на главата са Григор Димитров и Кубрат Пулев. Вече на 33 години Гришо продължава да е в първите десет и това е невероятно постижение. Не постигна така желаните победи в Големия шлем, но надеждата както добре се знае – умира последна. А краят на годината определено принадлежеше на Кубрат Пулев, който изигра забележителен мач в София и стана световен шампион в боксовата тежка категория. По-важното е, че Кубрат показва как се прави шоу от спортния бизнес и за разлика от първите в класацията не чака на министерството на спорта за премия. Може би е време повече български спортисти да започнат да ползват неговото ноу-хау.