Бившият мадридист намери мястото си в Еспаньол и напомни на Реал какво е изпуснал
Сид ЛОУ, Guardian
Този път нямаше извинение и съжаление. Не трябваше и да има. Раул де Томас се присъедини към Реал Мадрид на седем и не си тръгна в продължение на 17 години. Напусна, играейки само четвърт час за клуба, който винаги се надяваше, че ще бъде негов дом. През октомври 2014-а, когато бе на 20, той влезе срещу третодивизионния Корнея, който бе взел назаем стадиона на Еспаньол за този сблъсък от Купата на краля. През октомври 2021-а, когато е на 27, Де Томас вече е идол на същия стадион, тъй като изведе Еспаньол до втора победа над Реал от четвърт век насам.
Това беше момент на изкупление за нападателя, а каталунците обявиха завръщането си сред най-добрите. Иронията е, че Карло Анчелоти беше треньорът, който даде на Де Томас единствените му минути в Белия балет. В неделя Раул гарантира, че италианецът няма да заспи, след като се разписа за успеха с 2:1.
Де Томас се присъедини към Еспаньол през януари 2020-а заедно с Леандро Кабрера и Адриан Ембарба. След заеми във Валядолид, Кордоба и Райо Валекано през 2019-а той се реши да напусне Реал и се присъедини към Бенфика, ала изигра само 7 мача в лигата на Португалия, в които не се разписа. Раул имаше нужда от обратен път, папагалчетата също. Тимът беше в изпадащата зона на Ла Лига и Еспаньол отчаяно трябваше да опита нещо. И клубът плати рекордните 22,5 млн. евро, за да го вземе. Последваха 4 гола за Де Томас в 14 мача, но те не бяха достатъчни, за да може отборът да оцелее. Малцина очакваха нападателят да остане заради опасната комбинация от пандемия и изпадане. Еспаньол
потъваше на
тъмно място
с надвиснали черни облаци на песимизъм.
Макар първоначално да не желае да играе във втора дивизия, Де Томас в крайна сметка остава, както и други важни играчи. Промените бяха направени в модела, но съставът беше запазен. Подпомогнати от парашутното плащане за изпадането от Ла Лига, папагалчетата имаха най-големия бюджет във второто ниво. Те плащаха най-високи заплати и имаха младежка система, която произвеждаше играчи, които се оказаха жизненоважни. Майорка се съпротивляваше, но седмица преди началото на сезона Еспаньол успя да измъкне най-после треньора им Морено.
Може би дори имаше нещо в изпадането, което помогна. В завладяващо интервю за MundoDeportivo миналата седмица халфът Сержи Дардер обсъди как се е борил психически през цялата си кариера, как всеки играч срещу него изведнъж е ставал най-добрият в света. Но след изпадането той е започнал да се наслаждава на футбола и това му е помогнало да повдигне нивото си отново: „В началото на сезон 2019/20 не си представях, че можем да изпаднем. Но играехме много лошо и аз си вкарах тази идея в главата. Подготвих се психологически с някой, който ми помогна. Бях в много лошо състояние преди изпадането и мисля, че това ми помогна да преодолея този умствен блок“.
Единствената разлика в двете дивизии, казва Дардер, е, че „сменяте чартърните самолети с пътуване с автобус“. И все пак
Еспаньол полетя
Треньорът Морено бе извел Майорка до промоция, направи същото и с папагалчетата. Психически освободеният Дардер беше в основната на всичко в средата на терена. Ембарба и Кабрера играха 38 пъти. Ключови роли имаха и няколко продукта на академията. И там над всички беше Раул де Томас – R.D.T., както пише на гърба на тениската му. Той се превърна в герой в отсъствието на феновете, човекът, чийто треньор настоя в неделя: „Като се замисля, той май няма таван на възможностите. Дано продължи да ни прави толкова щастливи“.
Израснал в Алхете, на североизток от Мадрид, син на инструктори по шофиране, баща му е бил футболист в трета дивизия, а Де Томас винаги е бил фен на Реал. Играейки близо до Барахас, той беше забелязан много рано от Белия балет и винаги се е откроявал в младежката система на кралете – най-талантливият играч на своето поколение.
По-късно Раул щеше да признае, че не винаги е бил в добра компания, докато е растял. Клубът му препоръча да се настани в частно училище в града. Той беше определян като Мини Кристиано, включително и от самия Роналдо. Той също така беше наясно, че хората виждат тежка нотка на арогантност и нахалство, което според него не е вярно. Това беше по-скоро някаква срамежливост, дори уязвимост, силно осъзнаване
колко жестоки
могат да са хората
и колко често са изложени футболистите. На някакво ниво тази чувствителност можа да се види по време на локдауна, когато той започна да рисува: „Направих го с такъв ентусиазъм и беше истинско унижение, когато видях всички да ми се смеят. За щастие има два вида хора“.
Де Томас винаги се чувстваше сякаш е подвел хората в Реал. Зинедин Зидан беше видял нещо в него, което не излезе съвсем на повърхността. Сделките под наем също не винаги бяха забавни, въпреки че изпълняваха ролята си. В Кордоба през 2015/16, когато е на 21, той си спомня, че е бил освиркван от феновете, след което се е прибирал и се е затварял в стаята си, плачейки. Всичко обаче беше част от това, което го подтикна да стане много сериозен, живеейки с личния си треньор.
Нападателя вкара 6 гола в Кордоба, след това 14 във Валядолид и
последва избухване
в Райо Валекано
с 24 попадения, за да ги върне в Ла Лига. 14-те, които отбеляза в елита, не бяха достатъчни, за да спасят пчеличките от изпадане. И въпреки че Хулен Лопетеги искаше той да остане в Реал, Де Томас не беше убеден, че ще получава минути. Притеснен, че ще загуби една година, реши, че е време да тръгна по своя път и да скъса връзките с Белия балет. Периодът в Бенфика беше лош. Еспаньол обаче го съживи, както и той съживи клуба.
През миналия сезон Раул отбеляза 23 гола и стана голмайстор в Ла Лига 2. А в неделя той и Еспаньол разкъсаха Реал Мадрид. Направиха това през първия уикенд, когато ограниченията бяха премахнати в цяла Испания, но не и в Каталуня. И пред 23 377 души – повече, отколкото по всяко време през последните 18 месеца, R.D.T. се хлъзна по колене, отвори ръце и всички полудяха. Без задръжки и извинения, просто признателност. Така, както трябва да бъде. Де Томас най-после беше намерил себе си и своето място: „Считам себе си за мадридист, но давам живота си за Еспаньол“.