Sportcafe.bg

Само в рамките на няколко дни двама бивши треньори на Лудогорец назоваха няколко азбучни истини, които са общоизвестни, но отново в общия случай често биват премълчавани.

Изкаралият два мандата начело на тима Стойчо Стоев изрази мнение, че е бил сигурен в уволнението на Валдас Дамбраускас заради поредната неуспешна атака на групите на Шампионската лига. „Там нямат нужното търпение и затова идват тези смени“, коментира българският специалист.

Подобен род изказвания гарантират изтриване на телефонния му номер в Разград, но Стоев едва ли се е надявал на ново назначение.

Дамбраускас отиде още по-далеч, заявявайки, че „когато живееш с миналото, губиш връзката с реалността“.

Дисекционно точно!

На североизток си спомнят и още бленуват за групите на Шампионската лига, но това време безвъзвратно е отминало. И никога няма да се върне.

Челният сблъсък с реалността в групите на Лига Европа и през миналия сезон, и през този, е достатъчно красноречив. Лудогорец записа 6 поредни загуби през есента на 2020-а във втория по сила турнира на Стария континент, а през тази е с една точка след 3 мача, 2 от които домакински.

По-притеснителното за „зелените“ не са само резултатите, а фактът, че тимът не може да се мери дори със средни по класа европейски отбори.

Нещо повече – той бива тотално надиграван, а срещу Брага дори не успя да създаде чисто голово положение. Нека отстраняването на Олимпиакос не бъде заблуда – гръцкият тим бе хванат по бели гащи след минимален брой официални мачове през лятото.

Горчивата истина е, че дори излизане от групите на Лига Европа и мачове срещу Интер или Милан през пролетта изглеждат като скъп спомен от лятна любов на морето. И едва ли собствениците на клуба се радват особено на резултатите в Лига Европа в последно време. Както казва Стойчо Стоев, „там нямат нужното търпение“.

Въпросът е – как ще продължи проектът в следващите години?

Моделът в Разград изглежда изчерпан. Разходите през 2019 година надвишават приходите – 48 млн. лв. срещу 42 млн., сочи годишният финансови отчет на клуба. Според Спортал негативна е тенденцията и през 2020 г. – близо 46 млн. лв разходи спрямо 41 млн. лв. приходи. Изгледи тази тенденция да се промени няма.

Допреди няколко години разградчани компенсираха отпадането в Шампионската лига със силни трансфери в Западна Европа. Но от известно време насам продажбите за милиони секнаха.

Сега в Разград пристигат футболисти от големи първенства с неособено постоянни изяви, които правят разлика в България, но едва ли това топли братя Домусчиеви, които трябва да покриват разликата между разходи и приходи. За интерес и евентуална продажба на новодошлите не става и дума. Вероятно единственият, който представлява някакъв гъдел в Европа, е Кирил Десподов, но за него Лудогорец плати 2 млн. евро.

Сега шампионите изглеждат като сплав от индивидуалности, която не е отбор.

Ако преди имената на футболистите се знаеха от феновете на всички тимове у нас, сега едва ли дори рехавата публика в Разград познава отлично платените си съграждани.

Говорим за липса на идентичност.

Като стана дума за зрителите, въвеждането на зеления сертификат е перфектното оправдание за празните трибуни. И най-големият лаик в клуба е наясно, че стадионът едва ли ще се напълни вече. А като добавим към това, че въпреки годините на инвестиции от школата излезе един Доминик Янков, който дори не е първи избор на треньора, а клубът лесно се раздели с Даниел Наумов, проектът в този му вид изглежда безсмислен.

С финансовата си мощ Лудогорец може да става шампион на България колкото години собствениците пожелаят. Но едва ли и те ще продължават да наливат толкова пари за посредствено представяне в Европа.