Понякога изпитвах повече радост да асистирам, отколкото да вкарвам голове

Бяха минали само няколко седмици от пристигането на Димитър Бербатов в Манчестър Ю, когато той подари на феновете наистина запомнящ се момент. Спринтирайки, за да попречи на топката да излезе в аут, той я спря с десния крак, завъртя се на 180 градуса, финтира Джеймс Колинс от Уест Хем и за частица от секундата се озова сам в пеналта. После подаде на Кристиано Роналдо пред вратата и той прати топката в мрежата.

Легендарният трик на Бербатов стана тема за песента Berbatov Spin на Broke Boy Fly, а самото изпълнение бе типично за стила и самочувствието, което Димитър е показвал толкова често по време на кариерата си. Зад гърба си има 329 гола и в интервю за FFT признава, че стилът му е бил вдъхновен от герой на малко известен италиански спагети-уестърн.

Крис ФЛАНАГЪН
FOUR FOUR TWO

Поглеждайки назад, как бихте описали вашия стил на игра?

– Без никаква скромност ще кажа, че много преди да се появят нападателите, които се връщат назад, ние с Роби Кийн го правехме в Тотнъм, за да получаваме топката и да играем почти като №9 и №10 едновременно. Винаги съм обичал да правя това, защото имах нужната техника и нюх, за да мога по-лесно да чета играта. Понякога дори изпитвах повече радост да асистирам за голове, отколкото да вкарвам.

Вашият начин на игра вдъхнови хората да напишат песни, включително Berbatov Spin…

– (Смее се.) Не знаех за това! Но Berbatov Spin е асистенцията срещу Уест Хем, когато всичко се получи толкова перфектно, и мога да се съглася, че създаването на песен е добър начин да я опишеш. Такива изпълнения и импровизации ми носеха огромна наслада. Когато направих завъртането, можех да чуя хората да казват: „Уау”. След това с гола на Роналдо всичко беше завършено.

Случва ли се да гледате често клипчето? И може ли да се каже, че този гол ви олицетворява най-много, въпреки че друг го вкара?

– Имам много добри асистенции, на които не се обръща внимание, но тази се пуска постоянно. Също така съм вкарвал красиви голове и точно такъв бях аз. По този начин виждах футбола и според мен така се играе. Но важното е

да имаш
краен резултат

защото само с импровизация си за цирка. При мен понякога се получаваше, друг път не. Трябва да се наслаждаваш и да забавляваш феновете, но повтарям, че е нужен крайният резултат. Това бях аз и за мен работеше.

И преди сте казвали, че сте се опитвали да изглеждате абсолютно спокоен след онзи пас към Кристиано.

– Прави сте, защото се вижда, че аз ходя и се преструвам, че все едно нищо не е станало. Какво пък толкоз? Но вътрешно в себе си знаех, че съм направил нещо специално. Можеше да се усети по шума от публиката.

Безгрижният външен вид се превърна във ваша запазена марка. Откъде дойде това?

– Ще ви прозвучи смешно, но е свързано по някакъв начин с това как виждам футбола – като кунг-фу. Така се движех, сякаш плавайки. Но за да отговоря на въпроса защо съм такъв, това е заради един филм. „Наричат ме Светата троица” (They Call Me Trinity) с Бъд Спенсър и Терънс Хил. Всъщност бяха два филма. Другият е „Все още ме наричат Светата троица”. Героят там винаги беше спокоен, сякаш изобщо не му пукаше, но в същото време беше най-бързият стрелец в Запада. Всички знаеха това и го уважаваха. А аз бях малко дете и исках да съм като героя от филма. Казах си: „Харесвам този човек, той е толкова спокоен и готин. Знае, че е добър, но няма нужда да го показва, защото е уверен в това и не го интересува какво мислят всички”. Може би несъзнателно влагах това нещо в играта и дори в живота си. Иначе съм голям фен на киното. Обичам да гледам филми и това бе вмъкнато в моя стил.

Смятате ли, че индивидуалността се губи сега, когато играчите са по-скоро роботи?

– Не съм от тези, които се сравняват с други или противопоставят различни епохи, но футболът се промени сега. Той е по-атлетичен и по-тактически. Разбирам го, защото в края на краищата резултатите са най-важното нещо. Ако си на първо място, ти си шампион, печелиш повече пари, играеш в Шампионската лига, получаваш още повече пари, така че нека не забравяме, че футболът е бизнес. Но той е и изкуство! Футболът беше

любовта на
живота ми

и времето, в което играех, се оказа правилният момент за мен, защото играта беше по-артистична, с повече поезия. Взимане на топката, мислене, надхитряне на противниците и забавление за феновете. Не казвам, че вече няма такива играчи. Все пак Меси все още играе, Роналдо също, както и Кевин де Бройне, въпреки че напусна Сити. Все още има артисти, но футболът е по-физически и с повече атлетизъм.

Имахте дълъг път, за да стигнете до върха, тръгвайки от последните години на комунизма в Благоевград. Вярно ли е, че понякога сте играли футбол със свински мехур?

– Да, играехме. Затова е добре понякога да се обърнем назад и да си спомним как е било и как е сега. Аз също се опитвам да науча децата си на това, през което съм преминал – моята история. В семейството израснахме без много пари, така че се налагаше да импровизираме, нали? Нямаше телефони, нямаше социални медии, така че какво правиш? Излизаш на улицата и риташ топка. Нямаш топка? Окей. Имахме обичай да колим прасе по празниците и от него се взимаше пикочният мехур. Надуваш го. Доста е отвратително, увиваш го в кърпа, но прилича на топка. По-късно нещата се променят и ако имаш късмет, търпение и работиш усилено, ставаш професионалист.

Заради играта със свински мехур ли контролирате толкова добре топката?

– Мисля, че беше просто защото започнах много рано. Знаех от ранна възраст какво искам да правя. Открих целта си в живота и това ме предпази от грешки, които много млади хора правеха. Разбира се, аз също правех грешки, но те бяха малки. Не големи, които не можеш да поправиш. Знаех, че искам да бъда футболист, бях наистина фокусиран и отдаден да се опитам да постигна нещо.

Това ме спаси

и ми проправи пътя към моя личен връх.

Казвали сте, че сте се чувствали малко неудобно, когато феновете пеят песни за вас…

– Да, за първи път го преживях в Тотнъм. В Германия не се случваше чак толкова често. Но когато в Англия чух на стадиона да пеят за мен, изведнъж бях поставен в светлината на прожекторите и не бях съвсем готов за това. В този момент си помислих: „Хора, какво става? Искам да спрете”. Бях малко смутен. Да, това е прекрасен жест и го оценявам, но понякога ме караше да се чувствам неудобно.

Можеше ли вашият безгрижен външен вид да действа като маска в трудни моменти за вас?

– Разбира се. Всеки минава през дупки. Когато си нападател и не вкарваш голове, значи не си вършиш работата. Случваше се и на мен. Седях в апартамента, къщата или където и да било, повтаряйки мача в главата си. Питах се защо не бях достатъчно добър, какво трябва да коригирам. Опасно е, защото, ако не знаеш как да излезеш от порочния кръг на негативно мислене, рискуваш да останеш на това лошо място дълго време. Ето защо във футбола понякога главата е по-важна от краката. Важно е да имаш точните хора около себе си и правилната среда. А ако си помогнеш сам, това е още по-добре.

Какво правите след края на кариерата? Не се ли изкушихте да станете треньор?

– Всеки футболист си мисли, че ще бъде велик треньор. Такива сме ние, особено нападателите. Имаме голямо его и смятаме, че знаем всичко. Но това е далеч от истината… Бях изкушен, имам лиценз А, но също така се занимавам с моята фондация. Работя с Манчестър Юнайтед като посланик. Когато някой ме пита как съм,

нямам право
да се оплаквам

защото постигнах моя личен връх. Гордея се с тази кариера, тръгнах от малка страна и стигнах до Юнайтед. Имах някои пропуснати възможности да спечеля трофеи, но футболът може да бъде жесток. Приемаш го и продължаваш. Надявам се, че съм забавлявал хората. Всъщност знам, че ги забавлявах. Стараех се да го правя всеки път. Когато някой гледа мои клипове, искам да види поезия в движение. Как импровизираш, как танцуваш с топката, как я галиш и четеш играта. Ако мога да вдъхновя някое момче или момиче да ме копира, това ще бъде страхотно.