Луиджи ГАРЛАНДО

„Гадзета дело спорт“

Течеше 120-ата минута. Резултатът на Интер – Ювентус е 1:1 и всички са в очакване на дузпите. Тифозите на бианконерите са горди с техния отбор, който достига дотук въпреки многото отсъствия и неубедителното представяне в първенството. Някои от тези на нерадзурите пък смятат, че Индзаги прекалено рано извади Мартинес и Джеко, докато отборът натискаше и че Дармиан и Димарко са твърде дефанзивен избор. Тогава Федерико центрира, Алекс Сандро отигра нескопосно с гърди, Матео чукна топката към другата резерва Санчес за 2:1. Вълнуващ финал – Интер ликува с шестата си Суперкупа на Италия, докато Ювентус е отчаян…

За нерадзурите успехът е от фундаментално значение. Защото той засилва стойността на скудетото на гърдите, увеличава вярата в това, което преследват, и дава ясно послание към останалите кой е господарят в момента. Да изкачиш върха е трудно, но да спечелиш след успеха не е по-лесно. Юве също може да погледне с надежда в бъдещето. Бианконерите, обезкръвени в отсъствието на Шченсни, Бонучи, Куадрадо и Киеза, почти докоснаха подвига и за 120 минути заличиха пропастта от 11 точки (потенциално са 14 заради отложен мач на Интер), която ги дели от лидера. Това представяне, след гордия обрат срещу Рома (4:3), ще даде допълнително морално гориво на тима. Юве се биеше с оръжията на смирените: яростна защита, внимание, концентрация и контраатака. Тимът прие новия си статус с интелигентност, призна превъзходството на Интер и направи всичко необходимо, за да победи по-силен отбор. И почти успя. Но Индзаги  спечели със съкровището на богатите: играта. Интер притежаваше топката (63%), създаде и стреля повече към вратата (6 на 2 при точните удари) и заслужи трофея.

Въпроси и отговори

Алегри се опита да изненада Интер, като хвърли Юве в преса от началото, както почти никога не го е правил в Серия А. Но Интер е научен от Индзаги да дриблира, сваля напрежението и за десетина минути създава два отлични шанса с Мартинес. Ето това е превъзходството на Интер. Юве обаче не изглежда зле. Отборът физически е по-тонизиран от Рим и психически по-присъстващ. Зарязвайки притежанието Алегри, е монтирал отпред тризъбец, който се разгръща от дясно на ляво с Бернардески, Кулушевски и Маккени. Планът е да се атакува от дълбочина, когато Интер е извън баланс. Добра идея, след като първо Бернардески в 21-ата минута излиза очи в очи срещу Ханданович, а 4 по-късно резултатът е открит. Кулушевски пробива и намира далече от вратата Мората, който повтаря действието от „Олимпико“. Тогава след центрирането му се разписа Локатели, а сега – Маккени.

Интер реагира дори и без най-добрата версия на Брозович, Чалханоглу също се мъчи. Нерадзурите вдигат темпото и натикват съперника в неговата половина. За да изравнят, им помага глупостта на Де Шилио, който ненужно поваля в пеналта Джеко. Лаутаро (35) гръмотевично изпълнява дузпата за 1:1. Интер завършва частта в атака, легитимирайки превъзходството си, за което говорят и корнерите – 5 на 0.

С последния дъх

В началото на второто полувреме Бернардески на два пъти стряска домакините, които се завръщат на работата си в полето на съперника. Мартинес е неуморно шило, фланговете също са активни. Пред Перин жегата е постоянна. Брозович се разиграва и това дава отражение, Бастони постоянно е в атака. Перин се нуждае от помощта на гредата, за да отрази удара с глава на Думфрис (59). Юве се задъхва, но чака шансовете си за контраатаки като сърфист голяма вълна, особено с появата на Дибала вместо Кулушевски. Отговорът на Индзаги не е тривиален с пълна смяна на атаката – Кореа и Санчес вместо Мартинес и Джеко. Юве продължава да е солиден и внимателен, Ругани добре партнира на Киелини в центъра на отбраната и на хоризонта вече се виждат дузпите. Вместо това с последния дъх идва голът на Санчес и спорът е разрешен. Интер победи и е новият господар, а дали ще е задълго, времето ще покаже.