Сид ЛОУ
WORLD SOCCЕR

Бяха изминали мъчителни 11 години и 5 големи турнира от последния триумф на Испания на Евро 2012, когато фуриите най-накрая се събудиха и отново спечелиха трофей. Беше само Лигата на нациите, но победата във финала над Хърватска миналото лято (0:0 и 5:4 след дузпи) върна усещането за успех. С изключение на Хесус Навас, героите от златното поколение напуснаха сцената един след друг, а славните времена отдавна се загубиха назад в далечината.

Въпреки че става въпрос за второстепенна надпревара, Роха все пак стигна два поредни финала в Лигата на нациите след успехи над Италия. Първият от тях бе загубен нещастно от Франция (2021), но победата през 2023 г. събуди поне малко вярата, че този отбор е способен да побеждава.

Последните години бяха трудни, а провалите на Ла Роха си остават много повече от успехите. Трите поредни триумфа на Евро 2008, Мондиал 2010 и Евро 2012 се превърнаха в непосилна тежест и бяха последвани от разочарования. През 2014, 2016 и 2018 Испания не успя да спечели нито един елиминационен двубой, отпадайки или в групите, или още на първото стъпало след тях!

Светлият лъч дойде на Евро 2020, когато стигнаха полуфинал и играха превъзходно срещу Италия въпреки поражението. Изглеждаше, че се гради нещо сериозно при Луис Енрике, което накара халфа Родри да заяви преди световното в Катар, че Испания има най-добрия състав като колектив. Приказката започна със 7 гола в мрежата на Коста Рика, но след това всичко изведнъж се срина срещу Германия, Япония и Мароко. Тимът пак се провали още на осминафиналите, с което съмненията се завърнаха с пълна сила.

Смяната на Луис Енрике с Луис де ла Фуенте също не помогна за повишаване на ентусиазма. Новият селекционер, водил младежите до 21 г., нямаше почти никакъв опит на елитно ниво, а песимизмът се увеличи още повече след загубата с 0:2 от Шотландия в началото на квалификациите. Тогава испанците обвиниха малко пресилено гайдарите, че постоянно рушат играта и практикуват антифутбол, но поражението всъщност бе напомняне, че понякога нямаш нужда от 10 000 паса, за да надиграеш противника. Все пак в откриващия си мач фуриите бяха спечелили срещу Норвегия (без Ерлинг Холанд). В този мач се стигна до необичайната ситуация спасителят Хоселу да влиза като резерва и да бележи два пъти за две минути още в дебюта си, който дойде броени дни преди 33-ия му рожден ден. На фона на вътрешните проблеми във федерацията, които се превърнаха в дълбока криза, се прокраднаха съмнения, че отборът изобщо няма да успее да се добере до европейското.

Все пак Ла Роха си свърши работата 2 кръга предсрочно, а спечелените 6 поредни победи бяха добре дошли за треньор, който е поставен под голямо напрежение. Успехът в Лигата на нациите предполага още по-големи амбиции. Качество не липсва, след като Родри се превърна в най-добрия играч в света на своята позиция (опорен халф). Няма други в сегашния състав, които могат да се похвалят със същото, но изгряващите таланти са в изобилие. Робин льо Норман, подобно на родения във Франция Аймерик Лапорт, също взе испански паспорт, за да се опита да реши проблемите в защита. 16-годишният Ямал и 21-годишният Нико Уилямс донесоха вълнение по фланговете. Оптимизмът е смекчен от контузиите на Педри и Гави, но се очаква първият да е готов за Евро 2024. В средата Де ла Фуенте разполага с богатство от опции, които включват Фабиан Руис от ПСЖ (негов любимец още от младежкия отбор), както и Алекс Баена, който си заслужи овациите със 17 асистенции и 5 гола във Виляреал.

Сред слабостите може да се окаже липсата на опит. Капитанът Мората е единственият, който има над 55 мача зад гърба си. Сред останалите преобладават доста млади, но за сметка на това перспективни футболисти. 17-годишният Кубарси вече показа в Барса, че има потенциала да „чете играта“ по-добре от много свои опитни колеги. 16-годишният Ямал пък избухна с гол още в дебюта си (при 7:1 над Грузия), нищо че законът още не му позволява да живее живота на възрастен човек – да шофира, да пие алкохол, да гласува или да пуши…

Късметът обърна гръб на фуриите и ги прати в Групата на смъртта с Хърватска, Италия и Албания. И както каза Пабло Сарабия, етикетът на фаворити само би навредил, но отборът за пореден път няма как да избяга от големите очаквания.