Жаклин МИХАЙЛОВ

Футболът е създаден за удоволствие и като такова трябва да причислим успеха на Испания на европейското през 2024-а. Още от първия мач срещу Хърватска до последния срещу Англия Ла Фурия Роха предлагаше единствено и само наслада на жадния за прекрасни емоции фен. Освен това червената победа ще остане като еквивалент на справедливост. Испания заслужи тази четвърта титла по възможно най-достойния начин. Сравним с победата през 2012 година, когато отвяха Италия на финала с 4:0. През второто полувреме в Берлин силно замириса на сходен сценарий, но пък и справедливо Англия не бе разгромена. Лесно е да се напише защо Испания е шампион. Отговорът изпъква прекалено силно. Ла Роха безспорно бяха отбор №1 на първенството, което се доказва както от усещането, така и от фактите. Фуриите вкараха 15 гола, спечелиха всичките си мачове, като само за един от тях се наложи да изиграят 30 допълнителни минути. Поне откакто се играе с 16 или 24 отбора на европейско, подобен славен път до успеха не сме наблюдавали.

Но испанците демонстрираха, че за да стигнеш до наградата, не е достатъчно само да си по-добър от съперника. В най-важните моменти хората на Луис де ла Фуенте проявиха и характер. И понеже тази дума се споменава за щяло и нещяло, ще обясня за какво става дума. В елиминационната фаза два пъти Ла Роха се връща в мача от губеща позиция (срещу Грузия и Франция) и два пъти през изравняване на резултата в тяхна вреда (срещу Германия и Англия). Нито един от четирите мача не бе чист, както първите три в групата. Испания получи гол последователно от Грузия, Германия, Франция и Англия. И всъщност не характерът бе толкова важен в тези комплицирани ситуации, а по-скоро бързата и навременна реакция. Аз ще запомня Ла Фуенте и неговите избраници с невероятната

способност да реагират
в точния момент

и да ограничат шансовете на съперника до минимум. И естествено към всичките добродетели се прибавя и късметът. За три минути обърнаха мача с Франция, а срещу Германия и Англия вкараха победни голове буквално в последните акорди от двубоите. Но победителите не ги съдят, а те вземат цялата награда. За всички, които ще търсят под вола теле, ще издам присъдата, че не съм виждал Испания никога напълно надиграна през последните 16 години. Ла Фурия загуби доста решителни мачове, но ще ми е любопитно да науча кога са били надиграни в някой от тях! Поредицата от загуби след изпълнение на дузпи говори в моя полза.

И още няколко думи за финала. Първо полувреме, което направи ужасна реклама на футбола, и второ, което удовлетвори и най-високите претенции. Всичко това стана възможно, защото Ямал подаде точно на Уилямс и резултатът стана 1:0. След това играта живна и стана мач. Но такъв, в който Испания изцяло доминираше, при това вече без лидера си Родри. Едно от най-запомнящите се неща бе смяната му на почивката със Зубименди. Помислих си, че всичко за Испания свършва в онзи момент. Оказа се точно обратното!

Няма как да не спомена специално Луис де ла Фуенте, който потвърди

тенденцията на
60 плюс при треньорите

с европейски купи през 2024-а. Клишето „архитект на успеха” е много на място в неговия случай. Идеята му да състави титулярен тим от 10 различни клуба влиза в съкровищницата на футболната мисъл. Де ла Фуенте върна футбола в добрия смисъл на думата 30 или 40 години назад, когато националните отбори бяха по-силни от клубовете. Сигурен съм, че неговата Ла Фурия може да гони шампионска титла във всяко едно от топпървенствата на Европа. Някой би си казал – имаш крава, пиеш мляко. Факт е, че Испания разполага с огромен потенциал поне за 5 почти равностойни национални отбора. Но пък какъв свой тим направи Де ла Фуенте!

Две години остават до световното през 2026 и ще е суперлюбопитно дали Испания ще спечели и втора световна титла. Готов съм да се обзаложа, че са най-сериозни фаворити.