Смяна на тактиката на Скуадра адзура обезпечава драматичното класиране на финала на Мондиал 2006

Теодор БОРИСОВ

Немският език със сигурност не е сред най-мелодичните на света, а присъствието на думи като angstgegner допринася за това усещане. Именно това е терминът, който се използва за неудобен съперник, срещата с който предизвиква страх в даден тим. Дълги години подобна роля спрямо Германия имаше Италия, която не пропускаше възможност да се разправи с Бундестима на големи форуми. Една от най-сладките победи на Скуадра адзура без никакво съмнение е тази с 2:0 насред Дортмунд, обезпечила мястото на тима на финала на Мондиал 2006.

Преди световните финали нито един от двата тима не влиза в сметките за крайна победа – феновете у дома нямат доверие на Юрген Клинсман и неговия отбор, докато Италия се тресе от последствията на скандала Калчополи. Подценяването на Бундестима се оказва крайно погрешно – година по-рано на Купата на конфедерациите Михаел Балак показва, че може да бъде естествен лидер на отбора, а млади таланти като Лукаш Подолски и Бастиан Швайнщагер загатват за големия си потенциал. Въпреки колебанията успехът с 4:2 в мача на откриването срещу Коста Рика и късният победен гол на Давид Одонкор срещу Полша правят последния мач в групата срещу Еквадор протоколен. Победата с 3:0 там изпраща Германия срещу Швеция, където 2 гола на Подолски до 12-ата минута се оказват достатъчни за продължаването напред. Истинската драма е запазена за четвъртфинала с Аржентина, където се стига до изпълнение на дузпи, а там Йенс Леман следва написаните му на лист указания и така изхвърля гаучосите от надпреварата.

Неприятният момент

идва след последния съдийски сигнал, когато двата тима се спречкват, а Торстен Фрингс удря с юмрук в лицето Хулио Крус, което ще доведе до неговото наказание.

Италия оглавява група с Гана, САЩ и Чехия, след което се промъква през иглени уши на осминафинала срещу Австралия благодарение на спорна дузпа, реализирана от Франческо Тоти. Преди четвъртфинала с Украйна в щаба на Марчело Липи са шокирани от новината за опита за самоубийство на бившия национал Джанлука Песото, но въпреки това успяват да запазят присъствие на духа и стигат до успех с 3:0, който им гарантира срещата с Германия. Предвид историята на мачовете между двата отбора Италия е категоричен фаворит – тя елиминира съперника си на Мондиал’70 и печели финала на Мондиал’82, а в останалите 4 мача на големи форуми няма загуба. За капак на 1 март същата година във Флоренция двата отбора се срещат в контрола, спечелена от домакините с 4:1. Алберто Джилардино, Лука Тони, Даниеле де Роси и Алесандро дел Пиеро се разписват до 57-ата минута и чак в края Роберт Хут прави загубата малко по-почетна. Освен всичко друго тимът на Марчело Липи няма загуба в предишните си 23 официални и приятелски срещи. В навечерието на двубоя в Дортмунд обаче

еуфорията в
немския лагер

е всеобхватна и бива отразена най-добре от материала на „Билд“ „Ариведерчи, пица“. Той е придружен с колаж на италианските национали, направени като част от прочутото тестено изделие, а текстът е повече от красноречив: „Да изпратим обратно у дома спагетаджиите. Те ще играят както обикновено – катеначо, и ще пробват мръсни номера. Ще имат малко положения, от които трябва да се опазим. Най-важното е да не сме алчни, за да не катастрофираме като онова 1:4 в контролата преди 3 месеца. Във Флоренция преди 3 месеца хапнахме пица „Четири гола“. Сега обаче ще кажем сбогом на пицаджиите. Да се надяваме само съдията от Мексико да няма домати в очите. При победа вече сме 50% шампиони. Жалко само, че тогава италианките трябва да си отидат. Ще кажем чао на хубавици като Илари Блази (б.а съпруга на Франческо Тоти), Алена Середова (б.а. приятелка на Джанлуиджи Буфон) и Марта Чекето (б.а. годеница на Лука Тони). Ще трябва да им се насладим за последно тази вечер”, пише „Билд“ в нетърпящ възражение тон.

Докато немците си помпат самочувствието извън терена, в подготовката за самия мач Марчело Липи решава да поднесе изненада – вместо използваната в хода на целия турнир схема 4-3-1-2 той залага на 4-2-3-1, поверявайки халфовата линия на Андреа Пирло и Дженаро Гатузо. В защитата отново липсва Алесандро Неста, получил контузия в последния мач от груповата фаза с Чехия. Срещу това Юрген Клинсман противопоставя обичайното за него 4-4-2, като единствената значима промяна е замяната на наказания Фрингс с Кел. Редовното време приключва без отбелязани голове, като отразеният удар на Подолски от Буфон и изстрелът над вратата на Бернд Шнайдер са най-интересните моменти. В началото на продълженията италианците донякъде изненадващо

започват да
притискат
съперника

и само гредата спасява Леман след отличен пробив на резервата Алберто Джилардино. Малко след това отново тя се оказва последна преграда пред Джанлука Дзамброта след мощния му удар от границата на наказателното поле. Играта се отваря и положенията се редят и пред двете врати, преди да се стигне до 119-ата минута. Тогава избита след ъглов удар топка достига до Пирло, който триково я изпраща към Фабио Гросо и бранителят с премерен удар открива резултата. При опита си да върнат гола немските национали допускат смъртоносна контраатака, при която Джилардино изчаква до последно включването на Дел Пиеро, а кинжалният шут на легендата на Ювентус потапя в сълзи по-голямата част от „Сигнал Идуна парк“.„Отиваме в Берлин, отиваме в Берлин“, крещи коментаторът на Sky Фабио Кареса, докато не остава без глас.

„Тези момчета са невероятни. Те могат да се гордеят, че донесоха толкова много радост на цялата нация. Аз съм 100 пъти, не 200, какво говоря… 300 пъти по-горд от всеки друг“, не може да скрие задоволството си Марчело Липи, докато Джанлуиджи Буфон чистосърдечно си признава, че вече се е подготвял ментално за дузпите. Впоследствие Италия ще спечели отличието след успех именно след удари от бялата точка срещу Франция, но полуфиналът с Германия ще е срещата, която ще остане в паметта на тифозите като най-добрата на техните любимци на Мондиал 2006.