Васил КОЛЕВ

(ЧАСТ ОТ ПОРЕДИЦАТА „ИСТОРИЯ НА СВЕТОВНИТЕ ПЪРВЕНСТВА“)

„И победителят е… Лионел Меси!“ Тази фраза се използва почти шеговито от много футболни запалянковци, които толкова са свикнали с лавината индивидуални награди за аржентинеца, че дори поставят под съмнение част от тях. Седемте „Златни топки“ на „Франс футбол“ са част от митичното съперничество с Кристиано Роналдо на терена, илюминирало първите две десетилетия на XXI век. Но една подобна награда всъщност стои в основната на шегата, с която започва този текст. Става дума за „Златната топка“, която се присъжда на най-добрия футболист на всяко световно първенство. През 2014 г. Германия разбива Бразилия на полуфинала със 7:1, а после печели и титлата след 1:0 над Аржентина.

Когато Меси отива да си прибере наградата, дори президентът на ФИФА Сеп Блатер е леко объркан. „Признавам си, че се изненадах, когато видях точно него“, казва той. Лео бележи в груповата фаза срещу Босна, Иран и Нигерия, но не се разписва в трите мача от елиминациите, които гаучосите печелят с танталови мъки – срещу Швейцария, Белгия и Нидерландия. Всъщност, ако бъдем точни, Меси бележи първия удар от бялата точка за успеха с 4:2 при дузпите на полуфинала срещу лалетата. На финала въпреки усилията му Германия побеждава, а според английското списание „4-4-2“ има

поне петима,
които заслужават
наградата повече

от Меси. Изброени са немците Нойер и Кроос, колумбиецът Хамес, нидерландецът Робен и дори костариканецът Кейлор Навас, който прави чудеса на вратата. С подобно мнение е съгласен дори Марадона. „Бих дал всичко за Меси, но когато маркетинговите хора искат да спечели нещо, което не заслужава, това е нечестно“, признава той.

До 1982 г. всички мондиали имат негласни звезди, но на първенството в Испания ФИФА учредява индивидуалната награда, спонсорирана от „Адидас“. Лео не е единственият избор, който може да бъде определен за скандален, защото в няколко случая съдбата буквално си прави шега с организаторите. През 1998 г. победител се оказва бразилецът Роналдо, който току-що е загубил тежко финала от Франция с 0:3. Анкетата се провежда преди заключителния мач и участващите журналисти изобщо не подозират за драмата, която ще се разиграе с безспорно най-добрия футболист в света. След като припада в хотела на селесао и преминава обстойни медицински прегледи, Роналдо все пак излиза на терена, но е само бледа сянка на себе си.

Четири години по-късно кошмарът за ФИФА е подобен, даже още по-голям. Анкетата се провежда преди мача за третото място между Турция и Южна Корея само между журналисти, които са на трибуните. Вотът е спечелен от немския вратар Оливер Кан, който сам е закарал Маншафта до битката за златото. В него обаче именно Кан прави грешката, довела до първия гол на Бразилия, изпускайки топката в краката на Роналдо. Вратарят е спечелил 25% от гласовете срещу 21% за Роналдо, който е безспорната звезда на шампионата.

Но

съдбата не е
приключила
своите шеги

и през 2006 г. Тогава ФИФА, явно взела си поука от случилото се на двете предишни първенства, прави анкетата на полувремето на финала между Италия и Франция. Резултатът е 1:1, а каквото и да се случи до края, над всички на първенството блести Зидан, който е обявил, че ще сложи край на кариерата си именно след този двубой. И медиите са решили, че трябва да го уважат за цялостни заслуги. Каквото и да се случи ли казахме? В продълженията точно Зидан удря глава в гърдите на Матераци, който го е провокирал с неприлична реплика. Естествено, французинът е изгонен и червеният картон всъщност е скандалният край на кариерата му. Е, като изключим „Златната топка“, която трябва да вземе вместо „Берлинската стена“ на Италия. Така наричат защитника Канаваро, спечелил после годишната награда на „Франс Футбол“.

При такива зрелищни куриози малцина поставят под съмнение факта, че Диего Форлан печели през 2010 г. вместо испанеца Андрес Иниеста. Наградата за Скилачи през 1990 г. пък изглежда като намигване към домакините, след като над всички всъщност блести Лотар Матеус. Единствено естетите пък оспорват „Златната топка“ на Паоло Роси спрямо заслугите на Бруно Конти през 1982 г. Може би заради коментар на Пеле, че „в момента Конти е най-добрият в света!“

И като теглим чертата, остават ли безспорни победители? Само Марадона през 1986-а, Ромарио през 1994-та и Лука Модрич на последното световно в Русия!