И Саша Илич не успя да промени системата

Сърбинът внесе свеж полъх в ЦСКА, но разбра,
че е неспособен да се бори с вятърни мелници
Мартин КОСТАДИНОВ
1 година, 1 месец и 27 дни. Толкова продължи престоят на Саша Илич начело на ЦСКА. Сърбинът се превърна в първия треньор, който започна два поредни сезона в тима след завръщането в Първа лига и изглеждаше най-близо до това да промени статуквото на върха в българския футбол.
Легендата на Партизан застана на поста на 8 юни 2022 г., след като през него преди това преминаха червени табели като Любослав Пенев и Стойчо Младенов и дори за кратко мениджър №1 за сезон 2011/12 в английската Висша лига Алън Пардю. Всеки от тях се провали, а Саша Илич пристигна след загубен болезнено финал за купата на България от Левски и обявен бойкот от организираните привърженици. Собственикът Гриша Ганчев бе обещал промени в положителна посока и затова назначението на неопитния Илич бе прието с повдигнати от изненада вежди от футболната общественост. Това обаче се оказа плюс за младия специалист, защото отборът бе в най-ниската си точка, а очаквания към него на практика липсваха.
Мнозина прогнозираха, че престоят на Сале на „Армията“ ще продължи неповече от 2-3 месеца. И при други обстоятелства това можеше да се случи през септември след отпадането от Европа и загубата с 0:2 от Левски, дошла след безлично и страхливо представяне. Илич обаче запази поста си, което бе сигнал, че може би в ЦСКА са си взели
нужните поуки
от миналото
Именно след вечното дерби сърбинът осъзна, че не разполага с нужния кадрови потенциал да разгърне всички свои идеи и започна да залага на много по-прагматичен подход, който му донесе успех.
Саша Илич внесе свеж полъх на „Армията“, като се отличаваше сериозно от предшествениците си в няколко основни направления. Той създаде страхотен колектив в тима, какъвто не беше царувал отдавна на базата в Панчарево. Показа, че ще разчита на всеки, като предложи безпрецедентни ротации и майсторство при смените, които донесоха на ЦСКА куп точки. Най-добрият пример е Браян Морено, отбелязал 8 от 10-те си гола през миналия сезон от резервната скамейка.
Освен това червените показаха невиждана до момента ефективност при статичните положения, като завършиха кампанията с цели 16 попадения след изпълнение на корнер във всички турнири. Така Илич компенсираше липсата на острота от офанзивните си футболисти с други източници на голове.
Младият специалист беше и първият, който не само анонсира, че ще разчита на български футболисти пред чуждестранните, които не ги превъзхождат по качества, но и спази обещанието си. Неслучайно
бързо разкара
част от ментета
Бай, Вилдсхут и Варела, а в същото време наложи Християн Петров, който стигна до националния отбор. Даде купища шансове и на Станислав Шопов, макар че халфът с нищо не ги заслужи. Редица възможности в началото на миналия сезон получи дори Калоян Кръстев, който в момента не е твърд титуляр в Локомотив София…
След спомената загуба от Левски в средата на септември Илич направи промени и в гостуването на Лудогорец за първи път изпробва постройка с трима централни защитници. Разчитайки на максимално подсигуряване в отбрана, много агресия, индивидуални проблясъци в атака и отработените статични положения, той разбра, че именно по този начин може да изстиска максимума от своите футболисти с меко казано спорни качества. И въпреки поражението в Разград продължи да разчита на тази схема и нареди 11 победи и 2 равенства в следващите 13 шампионатни срещи.
През пролетта продължи тази линия, за да се стигне до там, че при вкарана от Иван Турицов дузпа срещу ФК ЦСКА 1948 Сф червените щяха да се нуждаят от една победа над Левски, за да вдигнат шампионската титла. Това не се случи, но на „Армията“ увериха в доверието си към Илич.
Кратката лятна подготовка обаче не беше пълноценна заради многото липсващи, селекцията се оказа закъсняла, а се видя, че без значение от тактическата постройка ЦСКА просто не разполага с изпълнителите да практикува силен футбол. Това обаче не спаси Илич. Отново само треньорът беше посочен за виновник. Сърбинът беше уволнен след едва три срещи и завърши престоя си на „Армията“ точно като предшествениците си. Стана ясно, че промяната на системата в ЦСКА е била само привидна. А Илич разбра, че не може да се бори с вятърни мелници. Няма никаква промяна по аспектите, за които алармираха Любо Пенев, Стойчо Младенов и Бруно Акрапович.